Във всички случаи има нещо изключително интимно в този акт – да вдъхнеш близостта на друго човешко същество. В известен смисъл той е по-разголващ, по-откровен и по-обвързващ от всички останали сетивни преживявания. Споменът за мириса на любим човек е призрак, който с лекота прелита през дните, годините и километрите. Той е едновременно и проклятие, и благословия. Една от най-красивите песни на тази тема е изпята от младия Eric Clapton и групата му Derek and the Dominos. I Am Yours е създадена по текста на персийския поет от 12 в. - Низами Ганджави, и е поезия, облечена в музика.

И дори, когато си така далеч,
И дори, когато вятърът го няма,
ароматът ти до мен долита...
Твой съм.

Така или иначе, за всеки от нас има ухание, което го обезоръжава, омайва и води за носа. Това може да е мирисът върху възглавницата на любимия човек, или вратлето на новородено. Може да е свежестта на прясно окосена трева, парата на запържен до златисто лук, димът от барбекюто на съседите, ароматът на чаша с опушено уиски или миризмата на кожа в чисто нова кола. Вкусове разни.

Но няма човек, който би устоял на аромата на топла, пресъхнала пръст, която жадно поема капките вода, с които я целува небето. Никой не би останал безразличен към аромата на любов между земята и дъжда. В английския език отскоро има специална дума за този мирис – „petrichor“ – от старогръцкото “petri” (камък) и „ichor” (течността, която тече във вените на античните богове).

Науката вече знае, че това ухание се дължи на различни етерични масла, които при повишена влажност се отделят във въздуха. Но музикантите предпочитат да мислят за него като за магия – Rain Smell (Baths), Smell The Rain (Genevieve Chadwick), I Can Sure Smell The Rain (Blackhawk).

Затова ще завършим с песента на Morphine (You Look Like Rain), която е едно безсрамно изкушение да се отдадете на наркотичния ефект и на произвола на дъжда... дори през есента, дори през ноември.

И с прекрасните думи на Мария Донева:
И свеж, и лепкав мирис тук
теченията ще довеят -
на нежен захарен памук,
и на звезди, които тлеят...