Blondie, като една съвременна шекспирова Жулиета, също настоява, че името не значи нищо и розата ще ухае все така сладко под всяко друго име (A Rose By Any Other Name), но както казва един познат доктор – ние не сме единодушни по въпроса. Само една малка крачка дели романтика от идеалиста, който упорито вярва, че след като розовият цвят мирише по-приятно от киселото зеле, то от него стават и по-хубави станимашки сърми.

За късмет, не много хора живеят с подобни наивни заблуди. Повечето си дават ясна сметка, че ако в асансьора жената до тях ухае божествено, то не е, защото цяла нощ е брала билки, боса като самодива, а защото добре е подбрала парфюма си.

За парфюм пее кой ли не – дори Britney Spears (Perfume), след като й омръзна да бъде токсична. Но поп-принцесите трябва да козируват и искат разрешение да се оттеглят, когато на сцената излизат гранд дами като Cesária Évora (Miss Perfumado) и Gianna Nannini (Profumo).

Така както най-интригуващите благоухания често се композират от мъже парфюмеристи, така най-интересната парфюмирана песен (Perfume) е забъркана от двама братя от Лос Анжелис. Преди близо 50 години те създават една от онези групи в сравнение, с които останалите изглеждат като мухи еднодневки. Първият студиен албум на Sparks излиза през 1971 г., последният – през 2017. Ако имаше световна награда за музикални хамелеони, то те със сигурност биха били сред основните претенденти. През годините Sparks експериментират с поп и прогресив рок, пънк, диско, ню уейв и електроника/синтпоп, като неизменно са особено взискателни към текстовете си. Като ненатрапчив, но упорит аромат, тяхното влияние се просмуква дълбоко и формира такива изпълнители като New Order, Depeche Mode, Nirvana и Björk.

Захласвайки се по сладостната свежест на ароматите, би било глупаво да запушваме гнусливо нос за всяка неприятна миризма. Както казва английският бард, рано или късно „тленността смърди“. Природата обаче, не познава чувството на отвращение. Тя долавя полъх на живот дори във влажния дъх на гниеща плът. Същото явно важи и за душата на музиканта. Дори без да се съсредоточавате особено върху текстовете, ще се изненадате от скокливо танцувалния ритъм на песнички, които разказват за умрели скунксове и вмирисана риба. Репликата „има нещо гнило в Дания“, преведена в ноти звучи като рагтайм, кънтри и буги-вуги - What's That Smells Like Fish, Dead Skunk, Smell Of Petroleum.
Но има места, където трябва да спрете и да слушате внимателно. Когато някой ви каже, че подушва плъх наоколо, това не е израз на нездрав зоологически интерес, а намек, че работата понамирисва. И понеже това не е изолирано явление, доста изявени изпълнители му отделят внимание – White Stripes (I Think I Smell A Rat), Buddy Guy (I Smell A Rat), Howlin’ Wolf (I Smell A Rat, Babe). В тази изискана компания на нас, лично, най-много ни харесва гризачът на Big Mama Thornton.