Aко ноември бе ден от седмицата, то със сигурност щеше да бъде разпети петък – време на мрак, на издъхнали спомени и на още неродени надежди. Лятото е далеч назад, зимата e далеч напред, и единственото, което имате е мъглата, есенната депресия и епистоларните откровения на „Топлофикация“ ЕАД. Това … и запушен нос.
Не знам дали знаете, но по принцип носът ви умее да различава между 10 и 40 хиляди различни аромата. От момента на събуждане всеки един от тях ви напътства в усилието да откриете храна, да се разминете с опасност и да намерите партньор. Обонянието ви тропа на капака на хипокампуса - онази област в мозъка, която е динамото за генериране на спомени. В сравнение с останалите четири сетива единствено обонянието има пряка връзка с подсъзнателното ви, автентично „Аз“.
Затова запушеният през ноември нос е катаклизъм с огромен психологически магнитуд - теменужките не ви говорят, кафето е безвкусно, а парфюмът ви ухае на дестилирана вода.
Има само един дразнител, на който човешкото тяло реагира по-бързо и с по-голяма готовност, отколкото на мирис, и това е звукът. Затова в моменти на драматична олфакторна изолация, ръцете ви неслучайно посягат към слушалките. За късмет, списъкът с дъхави и миризливи песни е утешително дълъг. Той е даже някак притеснително разнообразен – има благовонни парчета, но има и такива, които са абсолютна смрад. Все пак - всичко по реда си.
Първото нещо, от което със сигурност имате нужда, се побира в четири букви – кафе. Рано сутрин ароматът му се увива около вас като котешка опашка и колкото по-малко думи са изречени, толкова по-добре. Джаз композицията The Fragrance Of Dark Coffee се отнася с изключително уважение към нуждата ви да започнете деня, необезпокоявани от ничия суета. Малко по-късно вече сте готови да поемете изпълнението на The Cranberries, което е с леко метален привкус – Wake Up And Smell The Coffee. С напредването на деня и смяната на часовете можете да сменяте и жанровете – от класическото Java Jive на Manhattan Transfer до много авангардната за 18-ти век кантата Kaffee на Й. С. Бах. В някоя пауза бихте могли да сръбнете мимоходом Another Cup Of Coffee заедно с Mike and the Mechanics, но привечер е време за блус. Вашият човек е Mississippi John Hurt - музикантът, който преживява един от най-красивите човешки залези. След като цял живот изкарва хляба си като фермер, през 1963 г., вече на 71-годишна възраст, той е открит за голямата сцена на кънтри и блус музиката и прави записи в библиотеката на американския Конгрес. Песента Coffee Blues е едно от коронните му изпълнения. В нея има една повтаряща се фраза - Lovin’ Spoonful, за която много хора твърдят, че е с твърде палав подтекст (меко казано). Едва ли днес някой би се сетил за нея, ако точно тя не бе харесана и взета по-късно като име от известната едноименна рок група.
Както за всяко друго ароматно нещо, така и за кафето има цяла кофа песни. Няма списък, който би могъл да бъде изчерпателен. В случая, обаче, който пише текста, той поръчва музиката. Затова последната глътка е с Боб Дилън и неговата циганска балада One More Cup Of Coffee. Песента е написана през лятото на 1975 г. на масата на един нощен бар в Гринидж Вилидж в Ню Йорк, когато Дилън е пред раздяла със съпругата си Сара Дилан, която е и майка на четири от децата му. Понякога дори най-силното кафе е твърде слабо.
В живота, както и в математиката, има аксиоми, които не подлежат на доказване. Една от тях е, че няма мирис, който така прелъстително да се оплита с аромата на прясно сварено кафе, както уханието на току-що извадени от фурната курабийки. Облакът с дъх на ванилия, канела и карамел преследва въображението на не един музикант. Дълга редичка от известни групи принасят своята лепта на този олтар. Достатъчно е да споменем Smashing Pumpkins (Vanilla), Neil Young (Cinnamon Girl) и Stone Temple Pilots (Cinnamon). В София Графа, все така наивен и объркан, въздиша за Ванилия. Преди него Prince предупреждава за Армагедон в привидно милата песен за Cinnamon Girl. Рапърът Krazie Bone, който е и два пъти носител на Грами, пее за Vanilla Lights. Макар и без такива големи награди, „почетно споменаване“ заслужава една подценявана холандска група с близо половинвековно музикално присъствие – Golden Earring. Достатъчно е да споменем, че в миналото те пеят на една сцена с Led Zeppelin, Jimi Hendrix, Procol Harum и Eric Clapton. През годините подгряват концертите на Santana, King Crimson и Rush, а техните собствени концерти са откривани от Kiss и Aerosmith. Песента им The Vanilla Queen е записана с онзи изключителен квадрофоничен звук, характерен най-вече за The Who.
Кънтри и инди рокът също са представени жанрово с парчета като Cinnamon Whiskey на Charlene Marie и Cinnamon на Jome. Гали ухото и нестандартното поп изпълнение на Suzanne Vega – Caramel. Ние, обаче, вече сме си дали сърцето на младия австрийски музикант и продуцент Dunkelbunt, който една сутрин заедно с оркестъра на Бобан и Марко Маркович импровизира в хола си страхотен електро-суинг с поредното Cinnamon Girl.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12015
2
13.11 2017 в 13:27
Последни коментари
Джендо Джедев
За Деня на победата: Без шествие на 'Безсмъртния полк' и без чествания в редица градове на Русия
СребъренЛок
ГЕРБ, ДПС и БСП саботираха заседанието на временната комисия за ''Турски поток''
Джендо Джедев
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)
alfakentavur
Американските оръжия за ВСУ вече чакат в складове в Полша и Унгария
демотиватор
За Деня на победата: Без шествие на 'Безсмъртния полк' и без чествания в редица градове на Русия
Bad Horse
Започна делото срещу Тръмп. ''Той постоянно лъже'', казват прокурорите. На живо от процеса предава в. Ню Йорк Таймс (линк)