Международният валутен фонд - To be or not to be

Последна промяна на 09 септември 2013 в 12:15 10231 80

Владимир Каролев
Владимир Каролев

Международният Валутен Фонд е една от най-критикуваните институции в света. Според мен - с право. Днес МВФ е огромна бюрократична организация, ползите от която са доста противоречиви. Като основният проблем, който създава МВФ – т. нар. морален риск - е трудно разбираем за милиардите данъкоплатци, които финансират дейността на тази институция.

Международният Валутен Фонд (МВФ) е световния кредитор от последна инстанция. С други думи, когато една държава влезе в сериозна дългова криза и я грози непосредствена заплаха от това да спре да изплаща държавния си дълг, МВФ й дава спасителен кредит на лихви по-ниски от пазарните. С тези средства тя се разплаща на първоначалните си кредитори и остава да „виси“ на МВФ. В замяна за защита на парите на донорите на МВФ (сред които и България), МВФ изисква провеждането на редица реформи с цел краткосрочно и дългосрочно стабилизиране на държавните финанси, което да позволи на закъсалата и затънала в дългове държава да си изплати кредита към МВФ и след това да получи отново достъп на приемлива цена до капиталовите пазари.

На пръв поглед всичко изглежда добре. МФВ се издържа от вноските на 188 страни, които са членове на организацията, като тези страни осигуряват и капитала, необходим за програмите за отпускане на заеми на държави, които са с финансови проблеми. Но ако погледнем по-дълбоко в ефектите на политиките на отпускане на заеми върху мотивацията и поведението на кредиторите и държавите, картинката придобива далеч по-тъмни отенъци.

Знаейки, че съществува кредитор от последна инстанция, който с парите на милиарди данъкоплатци да спаси фалирала държава и да върне нейния дълг към частни и държавни кредитори, както правителствата, така и кредиторите започват да поемат много по-големи рискове. Политиците в затъващите в дългове държави не се притесняват достатъчно какво би станало, ако държавата им фалира. Те са спокойни, че МВФ ще „долети“ с пари на данъкоплатците от почти целия свят, да им плати сметката. Аналогично финансовите институции и крупни инвеститори, купуващи дългове на такива държави не оценяват пазарно риска и са склонни да потъват в прекомерни спекулации, тъй като и те знаят, че дори и да се навлезе в дългова криза, няма да поемат пълната загуба – МВФ ще се намеси и ще „социализира” загубата като я разпръсне сред милиарди данъкоплатци. огромното болшинство от които дори не знаят, че част от техните данъци отиват в МВФ и се ползват за спасяване на други държави. От друга страна, печалбите, които банки и крупни инвеститори, реализират и биха могли да реализират от рискови спекулации си остават само за тях. Те не ги делят с донорите на МВФ. Получава се така, че печалбите са само за кредиторите и спекулантите, а голяма част от загубите се социализират чрез МВФ върху данъкоплатците на 188 държави.

Също така, политиците на прекомерно задлъжнелите държави не понасят пълната политическа отговорност за нанесените щети от своите действия. Напротив, често те прехвърлят тази отговорност на МВФ, тъй като той изисква често болезнени реформи, които да позволят изплащането на дадените заеми. Политиците довели държавата си до дългова криза реагират лицемерно, казвайки на своите избиратели: „Ето, ние градихме чудесна социална държава, но дойде МВФ и я съсипа“. Всъщност, градената социална държава на заем е банкрутирала под планина от дългове, които политиците са използвали за купуване на гласове и финансиране на съмнителни обществени поръчки, от които са източвали пари. Но спасяването на тази фалирала социална държава от МВФ прехвърля отговорността за фалита и икономическия колапс от истинските виновници – политиците – върху „лошите“ чужденци от МВФ.

С други думи, ако богатите инвеститори и политици се издънят, бедните данъкоплатци спасяват милиардите им чрез МВФ. Но докато богатите не се дънят, печалбите (финансови и политически) си остават само за тях. Това в икономиката се нарича морален риск. И създаването му е истинската вреда, която МВФ нанася на международната икономика.

Друга особено противоречива дейност на МВФ е промотирането на вредни и неадекватни фискални и монетарни политики. През последните 5 години, МВФ се затвърди като най-ревностният поддръжник на политиките на количествени облекчения или по-просто казано, печатането на пари. Дори на августовската среща в Джаксън Хол, САЩ шефката на МФВ Кристин Лагард започна настойчиви опити да забави спирането на количествените облекчения като предлага координацията им на наднационално и световно ниво. Самата тя стигна дотам да предлага на държави, които не прилагат количествени облекчения, тоест не печатат пари и са оставили разменния курс на валутите им да се определя от пазарните сили, да интервенират чрез монетарни инструменти, за да противостоят на пазарните краткосрочни флуктуации. Какво означава последното и какво налага и държави, които не го правят и като цяло нямат проблеми, да започнат да печатят пари, само Лагард си знае. И не иска да обясни, въпреки че данъкоплатците от цял свят плащат за заплатата й, която е близо половин милион долара годишно.

През последните две десетилетия политиките на МВФ създава устойчив морален риск в международната финансова и в националните политически системи като позволяват да се социализират (поемат от всички данъкоплатци) загубите на инвеститори и спекуланти и като отнема политическата отговорност на политици, довели държавите си до банкрут поради неразумни бюджетни политики, довели до свръхзадлъжнялост. За да може както финансовите инвеститори да поемат пълна отговорност за своите инвестиции и да се научат да оценяват по-добре риска, така и политиците да поемат пълна отговорност от своите политики и избирателите ясно да разбират последствията от тях, Международният валутен фонд трябва да бъде или закрит, или реформиран в аналитичен и консултативен орган без правомощията на световен кредитор от последна инстанция.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.09 2013 в 14:58

Много държави от Латинска Америка се отказаха от услугите на МВФ.Не само Турция и Унгария сториха същото.За да получи кредит от МВФ например Аржентина беше принудена да изпълни много тежки условия-масова приватизация на безценица на важни отрасли на икономиката си и тя завинаги се отказа от услугите на К.Лагард.Изплати предсрочно дълговете си към фонда,отказа се от валутния борд-съотношението беше сбъркано-1песо към 1 долар и сега имат друго съотношение на долара към песото-1 към 3.5-имаха икономически ръст доста висок ,но световната криза им се отрази.
Има един израз-който ще напиша-има богати страни,има и бедни....има и Аржентина!Преди много години е била 4-та икономика в света,е сега не е,но ще се оправи....

24.09 2013 в 15:44

За тази цел първо трябва да събират данъци! А не като у нас "бизнеса" да се реди на държавната ясла, но да не ще да плаща нищо! Де факто нямаме държавни фирми, но бюджета пак дава субсидии на частните фирми. Къде като еврофондове, къде като друго. И за това в момента е войната, ако някой още не е разбрал..?! Олигарсите не могат да си разпределят баницата /държавата/ и въвлякоха обществото в техните кавги през медийните си империи. Тия селски тарикати трябва да бъдат поставени на място и да започнат да издържат държавата, а не-тя тях!
http://play.novatv.bg/play/324503?autostart=true

21.09 2013 в 17:45

Тоя жалък боклук дето прибра пари ит от Белене и от Кремиковци ли ще ни дава съвети. Аз имам 2 висши и бачкам за 680 лв с 30 години стаж? Скапан боклук, напишете една статия как почна бизнеса с Васко Илиев в началото!

21.09 2013 в 09:12

Всъщност и на теб не ти е силна страна Латинска Америка. Скоро четох някои твои глупости за Венецуела. Само исках да спомена, предполагам,че знаеш кой е Рафаел Кореа.

12.09 2013 в 19:11

МВФ е отживелица от Бретънууд - странното е че спогодбата се разпадна но институциите и оцеляха .Идеята на Кейс е световните финанси да съществуват в квази златен стандарт което прави натрупването на дълг ограничено . сегашната ситуация е коренно различна и тези институции са доказано неадекватни в справянето с дългова криза от такъв мащаб .

12.09 2013 в 18:07

републиканеца буш ги създаде, защо ли?

12.09 2013 в 17:57

Каролев съвсем изтреще :))))))

12.09 2013 в 16:27

Да погледнем в главата на човек за щастие не можем. Но поведението може да се наблюдава, паниката, както посочвате.

Може би генерализирането "политиците" не е съвсем коректно, и аз го правя. Тестово бих разделил политиците на две категории:
1. Политици преди да се появи нуждата от МВФ (арогантност и безхаберие);
2. Политици, на които им се налага да използват услутите на МВФ (паника).

Интересно е поведението на първата група и като че ли те са на вниманието в статията. Вторите, каквото и да направят са обречени политически. Дългосрочно, според мен е по-важен въпросът, защо се стига до фалити на държави, а не техниките за преодоляването на фалити.