Малък опит за фарс: разказ от Здравка Евтимова

Здравка Евтимова Последна промяна на 09 юли 2016 в 08:01 9935 1

Снимка Сергей Антонов

Здравка Евтимова.

Госпожа Елинор Канингъм, която в елитното общество минаваше за изключително хладнокръвна жена, озадачено гледаше изрезката от вестник и пръстите й леко започнаха да потръпват. Отпечатана с кафяво, ненатрапващо се на погледа мастило, рекламата не би привлякла вниманието на Елинор, ако не бяха двата твърде странни факта: първо - тя бе намерила изрезката от вестника в портфейла на своя съпруг - Хенри Канингъм, внушително заможен господин европеец, личност, забележителна не само със своето главозамайващо състояние, но и с ексцентричните си хрумвания и невероятните суми, които пръскаше, за да удовлетвори всяка своя прищявка.

«Такъв човек - трезво отчете Елинор, - никога не би седнал да чете реклами от жълтата булевардна преса.»

Но изрезката от вестника бе налице и Хенри я носеше в своя портфейл от две седмици. Нещо повече, това Елинор отбеляза като втори интересен факт - всеки ред от зацапаната вестникарска хартия беше подчертан грижливо. Личеше къде ръката на Хенри бе потрепвала от напрежение. А че именно Хенри беше подчертавал редовете - в това Елинор не се съмняваше. Беше го извършил с писалката, с която подписваше особено важните контракти за закупуване на нови компании; писалката с платинено перо, която беше неговият талисман.

«Компания "Енимъл Лайф" наистина сътрудничи само на лица, които вече са спечелили милиард. Такива хора заслужават всеобщо възхищение и доверие» - гласеше първият ред на рекламата. Елинор зашари с поглед по-нататък и лицето й започна полека да губи цвета си. –«Само срещу милион евро всеки сърцат човек може да бъде превърнат от нашата компания в каквото същество пожелае! Мечтаете да бъдете лъв, за да изпитате могъществото на пустинния цар - моля! Копнеете да почувствате яростта на свирепата акула и да задоволите глада й с кръвта на някое слабо животно или с тази на някоя неприятната личност. Вашето желание ще се сбъдне при нас! Стремите се да си обясните верността на кучето към неговия стопанин - ние ви очакваме! Ние сме най-добрите и предлагаме най-доброто. Нещо повече - гарантираме ви пълна безнаказаност за вашите постъпки по времето, когато сте били същество, различно от човек. Ние осигуряваме вашата пълна безопасност в незабравимите моменти, когато сте изскочили от тясната човешка кожа, за да разгадаете истинската си същност! Компания "Енимъл Лайф" приканва смелите! Компания "Енимъл Лайф" е единствената в света!»

Г-жа Елинор Канингъм не успя да дочете рекламата от вестникарската изрезка, тъй като внезапна, неприятна мисъл накара цялото й тяло да се превие одве. "О, Хенри - прошепна тя, присвивайки очи. - Нима този път наистина си се решил..."

Семейство Канингъм нямаше деца. Елинор често таеше съмнения относно верността на съпруга си. Частният детектив, когото беше наела, използвайки твърде меки двусмислени изрази, й съобщи, че г-н Канингъм често посещавал Дав Стрийт 5 - великолепна бяла къща, където живееше прочутата пианистка Флоурънс Хюс - невероятна красавица, най-скъпото украшение на всеки по-голям светски прием няколко сезона подред. След като размисли върху съобщението на детектива, госпожа Канингъм се зае внимателно да проверява портфейла и бельото на съпруга си - правеше го привечер, във вторник и петък (дните на неговите посещения на Дав Стрийт 5), като предварително вземаше всички мерки камериерките да не забележат нищо от дейността й.

При една от тези проверки Елинор откри вестникарската реклама и лошата мисъл, която изпрати водопад неприятни тръпки по цялото й тяло, беше в общи линии следната: " Напоследък Хенри въобще не се храни. Ето, вече цяла седмица не приема нищо, освен портокалов сок. Защо? Каква е целта му?"

Елинор Канингъм бе посетила лично доктор Бароуз, който се грижеше за здравето на съпруга й още от неговото раждане.

- Можете да бъдете напълно спокойна, госпожо - с привичната си малодушна усмивка бе казал докторът. - Здравето на съпруга ви е великолепно. Тялото му е здраво, издръжливо и не се нуждае от никаква диета - нито за отслабване, нито каквато и да било друга.

И все пак Хенри бе престанал да се храни. Може би беше решил да се превърне в някакво същество, различно от човек - тигър, лъв, хиена? Това не би му коствало нищо. Само дневният оборот на неговите компании възлизаше на... при мисълта за тази сума Елинор почувства, че й се вие свят. И така "Енимъл лайф" - поредната приумица на милорда.

Още същата вечер, след като в ръцете й попадна вестникарската реклама, госпожа Канингъм тайно от всички, без да пророни дума дори на най-близката си приятелка Сю, баронеса Хемпшър - ако човек се отнесеше сериозно към титлата на изкуфяващия й съпруг - започна да взема уроци по стрелба. Мисис Канингъм първоначално опита с пушка за сафари, след което усърдно се зае да овладява стрелбата с малокалибрен пистолет. Междувременно веднъж подхвърли на съпруга си:

- Хенри, нима смяташ, че чаша портокалов сок е достатъчна за теб, скъпи? Чертите на лицето ти са придобили особен, бих казала дори хищен израз.

Хенри Канингъм се бе усмихнал в отговор, превъзходните му бели зъби блеснаха с остър, кръвожаден блясък и ръцете се свиха нетърпеливо в юмрук.

- Така ти се струва, скъпа - бе измърморил той, без да я погледне.

Елинор не се уплаши особено. Под пухената си възглавница на общото им съпружеско легло тя бе пъхнала малък, блещукащ с матов блясък пистолет. Четири такива пистолети лежаха, умело прикрити зад завесата в гостната стая, във вазата със свежи орхидеи, в бонбониерата върху камината - все места, откъдето можеше да се предпази от някакъв див звяр - така щедро рекламиран от компания "Енимъл Лайф".

Веднъж, съвсем случайно Елинор счупи чашата си с вино и без да ще, изтърва парчетата стъкло върху ръката на своя съпруг. Кожата с прекрасен загар на господина беше разкъсана на две места и раните започнаха обилно да кървят.

- О, скъпи, така съжалявам! - бе прошепнала с искрено разкаяние Елинор. Върху лицето на Хенри Канингъм пропълзя особена усмивка, зъбите му отново светнаха с остър, кръвожаден блясък.

- Нищо, скъпа, забрави го - измърмори той, без да я погледне.

... Едва когато напипа обилна влага върху гърдите си, Елинор разбра какво я беше събудило. Влагата върху гърдите й беше кръв - нейната собствена, която изтичаше от рана върху рамото й. Нощницата й беше разкъсана, а в раната все още бяха забити дългите, остри нокти на един булдог. Муцуната на звяра беше окървавена, челюстите му зееха отворени и лека-полека се спускаха към гърлото й. Леглото на съпруга й беше празно. Чаршафите и завивките се валяха в пълно безредие, осеяни с късите, черно-ръждиви косми на булдога. Зъбите на огромното чудовище се люлееха над лицето й; за миг острият им, кръвожаден блясък напомни на Елинор нещо страховито и много познато.

- Това си ти, Хенри! - изкрещя тя.

След секунда глух, едва чут изстрел просна булдога върху тялото на мисис Канингъм. Малкият пистолет изглеждаше като изящно украшение в бялата й, деликатна длан.

... Мистър Хенри Канингъм, баснословно богатият собственик на компании в различни сфери на икономиката, осъществила своя бленуван brexit , полека идваше в съзнание. Намираше се в луксозна болнична стая. Тялото му беше бинтовано, но показанията на медицинската апаратура вдъхваха светла надежда - такова поне беше мнението на д-р Бароуз, възрастен джентълмен, който се грижеше за здравето на Хенри от неговото раждане. Докторът тактично бе напуснал, за да остави ранения магнат насаме с виртуозната пианистка, ослепително красивата Флоурънс Хюс. Освен двамата влюбени в болничната стая все пак имаше трети човек - някой си мистър Бринкли, служител на фирмата "Енимъл Лайф".

- Уважаеми господине - боязливо подхвана Бринкли. - Въпреки този малък инцидент с изстрела, вие сте доволен от нашата услуга, надявам се? Лекарите съобщиха, че раната е съвсем безопасна – устните на служителя на "Енимъл Лайф" се свиха в извинителна фунийка.

- Доволен съм - кратно отвърна Хенри Канингъм. - Вземете! - След като доволна усмивка заля лицето на служителя при вида на внушителната цифра върху чека, магнатът раздразнено извика: - Изчезвайте по-скоро, човече!

Нищо в гласа на Хенри не издаваше, че е преживял тежко премеждие. Беше поверен на най-добрия лекарски екип в страната и щеше да се изправи на крака след седмица, така поне му обещаваха. И наистина имаше защо да бъде нетърпелив - до леглото му, красива като древна богиня, се усмихваше Флоурънс и нежно попиваше с кърпичка избилата по челото му пот.

- Мила - прошепна влюбено Хенри. - Идеята ти беше блестяща. Аз... аз приключих с нея. Няма я вече. Няма да има детективи, които се влачат по петите ни. Сега сме сами в света.

- Лека й пръст на Елинор - набожно прошепна красавицата. - Вероятно вече пътува към рая.

Хенри Канингъм се чувстваше щастлив. Никога не бе успял да си обясни как Флоурънс съумява да вдъхне обаяние на всяка дума, излетяла от устните й. Тази жена наистина си заслужаваше положените усилия. Точно когато Хенри пожела да призове медицинската сестра с поръчка за обилно ядене, Флоурънс каза:

- Полицията не е успяла да открие трупа на Елинор. Все пак са намерили някакви кости.

- Вероятно булдогът се е наслаждавал на великолепен обяд - отбеляза Хенри и се усмихна. За миг зъбите му проблеснаха с остър, заплашителен блясък. - нека не говорим сега за Елинор - предложи той и протегна ръка към красивата пианистка.

В този момент вратата на болничната стая се отвори и една застаряваща медицинска сестра се показа в белия квадрат слънчева светлина.

- Това е за вас, сър - учтиво каза тя. - Господин Бринкли от "Енимъл Лайф" моли веднага да изслушате един кратък аудио-запис.

Хенри озадачено пое от сестрата малко, ултра скъпо записващо устройство.

- Изчезвайте, за Бога! - изкрещя той на сестрата и когато устройството заработи, тялото на Хенри бе обхванато от силни конвулсии. Защото от микрофона звучеше гласът на съпругата му Елинор:

"Скъпи, след като видях вестникарската реклама, разбрах, че си замислил нещо. Естествено, трудно ми беше да възприема идеята ти да пазиш диета и след като се превърнеш в обезумял от глад звяр, да ме използваш като своя вечеря - гласът на Елинор беше равен, леко отегчен. - Трябваше да предприема ответни мерки, в следствие на което прострелях булдога - тоест теб, скъпи - секунда преди да ми прегризе гърлото. Надявам се, че раната е лека и моля да ме извиниш за страданията, които ти причиних. Ала не това е главното, което бих желала да ти съобщя.

Реших, че е уместно и аз да използвам услугите на "Енимъл Лайф". Нали помниш, скъпи, деня, когато парчетата от счупената чаша нараниха ръката ти? Е, аз пък чрез "Енимъл Лайф" се превърнах в колония от вируси - нисши от биологическа гледна точна същества. Превъплътих се в колония от вируси на СПИН. Раните по ръката ти още не бяха зараснали добре и през тях аз проникнах в теб, в твоята кръв.

Не бързай да изпадаш с паника, скъпи. Доктор Бароуз ме беше осведомил, че първите дванайсет дни вирусът не се размножава. От тези дванайсет дни вече са изминали единадесет и половина, плюс минус 100 минути. Доколкото съм способна да пресметна, мисля, че имаш на разположение още около два, най-много три часа. През това време трябва да прехвърлиш цялото си имущество - компании, авоари, ценни книжа, апартаменти, къщи, вили и прочее на мое име и да ми предоставиш писменото си съгласие (заверено пред нотариус), че ще се разведеш с мен.
В противен случай колонията вируси ще започне да се размножава в кръвта ти и хората от "Енимъл Лайф" не биха могли да ме преобразят отново в човек. Е, в този случай поне ще имаш утешението, че когато отидеш в небитието, аз също ще те придружа, макар и под формата на колония вируси."

Цяла минути Хенри Канингъм остана вцепенен. Потта, обилно стичаща се от челото му, навлажни превръзката.

Ръцете му посегнаха към красивата жена. Съвсем изгубила цвят край леглото му, тя ужасено отскочи встрани.

- Нотариус! Хартия! - закрещя изведнъж Хенри Канингъм. Бързо! Бързо! Бързо!

- Сбогом, мистър Канингъм! - извика прекрасната Флоурънс и с плавната си, възбуждаща походка се насочи към вратата.

- Фло! Фло! - проплака Хенри, но в стаята вече нямаше никого.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

8006

1

Neli Georgieva

11.07 2016 в 11:51

Много ми хареса! Браво!