Луис Бунюел и времето на революциите

Диана Маркова Последна промяна на 19 декември 2020 в 08:33 4410 0

Един от най-ярките представители на сюрреализма – кинорежисьорът Луис Бунюел – обичал оръжието, творбите на Маркиз дьо Сад и леките жени.

Макар и скандален, дълбоко в себе си той е чист и добронамерен към света наоколо: никога не е използвал пистолета си срещу човек; Сад просто разпалвал въображението му и подхранвал мисълта му, а леките жени оценявал като пълноправни членове на обществото.

Действително, в онези времена – началото на XX век – католическата църква в Испания все още била толкова строга, че забранявала и дори преследвала грешните сексуални помисли. Сексът бил позволен само в два случая: когато хората изпълнявали размножителната си функция и по време на брак. Това тласкало младите момчета – в това чисто и Луис – към посещенията на публични домове. В същото време обаче тези момчета развивали много силни платонични чувства към жените и дори в по-зряла възраст, те все така уважавали женската половинка – при все че светът в онези години не бил никак благосклонен към жените и мястото им в обществото.

В автобиографичната си творба – „Последен дъх“ (издадена у нас от ИК „Колибри“, в превод от френски на Нина Венова) Бунюел споделя, че като млад се увличал от окултизма и хипнозата. Няколко пъти се случвало да успее да хипнотизира различни хора – само мърдайки пръст пред очите им или с приспиващи думи и мантри. Понякога правел това, за да помогне на свои познати да се отърват от кошмарни усещания и призрачни страхове.

Една ярка илюстрация на неговите хипнотични умения бил един случай, при който той „приспал“ някаква компаньонка от публичен дом, но докато траела процедурата, няколко етажа по-надолу, в кухнята, нейната приятелка също се хипнотизирала. Момичето от кухнята започнало да ходи безцелно, с отнесен вид и полупритворени очи. Когато „събудил“ компаньонката, готвачката също дошла на себе си.

Филмите на Луис Бунюел – първият и най-известен от които е „Андалуското куче“ от 1928 г. – са сюрреалистични и често много трудни за гледане. Но приносът му в историята на киното е повече от доказан, преди всичко защото той, както и приятелите му сюрреалисти, отправят скандални въпросителни към онзи ред, довел до войни, глад и предразсъдъци. Шумната плесница, която Бунюел зашлевява на света със своите филми, отразява бунарските му страсти от младостта и все по-съзнателната жажда за революция в зрелите години.

И като споменах младостта, редно е да отбележа, че Бунюелската младост е изпълнена с много пъстри случки и весели приключения. Още преди да срещне сюрреалистите, с които поддържа отношения в Мадрид и Париж, той основава своя група, която нарича Толедския орден. Това всъщност бил приятелски кръг, в който се спазвала строга йерархия: на върха, с най-много власт и правомощия, стояли рицарите, между които и самият Луис; под тях били благородниците; следващото ниво надолу включвало гостите на благородниците, а най-нископоставени били гостите на гостите на благородниците.

Тестът за прием в ордена се състоял в денонощно пиянстване, скитане и крещене по улиците, чупене на витрини, блудстване с леки момичета, кражби и зулуми и т.н. Който успеел да издържи цялата нощ, без да си легне, получавал рицарски сан. Останалите – които заспивали, без да извършат всички тези смели пакости – били разпределяни надолу в йерархията.

Идеята за основаването на Толедския орден хрумнала на Луис при много интересни обстоятелства. Една нощ, след твърде много изпито вино, той тръгнал от родното си село и отишъл в Толедо. Целта му била да обере местния манастир, като се представи за окъснял пътник, който търси подслон. Планът бил монасите да се смилят над него, да го нахранят и настанят и Луи да открадне съдържанието на манастирската каса. За нещастие обаче, още с отварянето на вратата, монахът подушил миризмата на алкохол, лъхаща от Бунюел и го изгонил. Точно тогава на бъдещия режисьор му дошла идеята да основе свой орден.

А ето и част от интригуващата история на филма „Андалуското куче“, известен най-вече с онзи кадър, в който ръка разрязва женско око с бръснач. Именно този филм – направен в сътрудничество със Салвадор Дали – се оказва паспорт за обществото на сюрреалистите за двамата автори. Всъщност този филмов проект е среща на две сензитивности, от които произлиза взрив. Създаването започнало с разговор между Бунюел и Дали, в който Бунюел споделил, че мечтае да пресъздаде облак, прерязващ луната, а Дали разкрил копнежа си по кадър, в който мравки са напъплили човешка длан. Ето така започнало всичко.

Леко налудничаво и доста зловещо, нали? Това е сюрреализмът – скандал и плесник в лицето на обществото, подхранвани от дълбока чувствителност.

Написването на сценария на „Андалуското куче“ отнело по-малко от седмица, а заснемането – около две седмици. За снимките били ангажирани пет или шест души, които през повечето време изобщо не били наясно какво се снима.

Въпреки че Бунюел и Дали си обещали във филма да няма нито една идея, дори смътно доближаваща се до рационалността и конвенционалното, филмът се превръща в една от най-анализираните продукции в историята на киното. Интересът към него идва както от приятели и последователи – различни в различните времена – на сюрреалистичното течение, така и от психоаналитици и психиатри.

Естествено, от самото начало Луис Бунюел си знаел, че нито една продуцентска компания не би вложила средства в създаването на такъв филм. Ето защо „Андалуското куче“ е финансиран изцяло от майка му, която едва ли знаела за какво точно дава парите си. Половината от средствата Луис изхарчил в нощни клубове. Когато парите намалели, той най-сетне се захванал с работата по този проект.

Появил се на снимките едва в последните няколко дни и взел кратко участие в една от сцените. А най-голямата тайна около „Андалуското куче“ е тази, че за прочутата сцена с разрязването на окото е използвано не човешко, а око на мъртво теле.

Използвана е и много светлина, пише Highonfilms.com. На премиерата му присъствали повечето важни за Бунюел приятели и съмишленици: Пикасо, Жан Кокто, Кристиян Берард и много други. Всички те били във възторг, както и публиката в салона, която в края на прожекцията ликувала. Това успокоило Бунюел, който стоял зад кулисите с камъни в джоба – готов да отвърне на едно евентуално недоволство от страна на зрителите.

Трагичен факт от историята на този е филм е самоубийството на двамата главни актьори през следващите години. Пиер Бачев починал от свръхдоза през 1932 г., а Симон Марей се самозапалила и изгоряла на площада през 1954 г.
Сред другите повече или по-малко успешни през годините филми на Луис Бунюел се нареждат „Златният век“, „Жена без любов“, „Той“, „Престъпният живот на Арчибалдо де ла Крус“, „Това се нарича зора“, „Насарин“, „Виридиана“, „Ангелът унищожител“, „Млечният път“, „Тристана“, „Дискретният чар на буржоазията“, „Този неясен обект на желанието“ и други.

При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - свържете се с автора на адрес: diana.markova@gmail.com.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !