Quantcast

Криза и благоразумие

Добрин Тодоров Последна промяна на 21 ноември 2020 в 08:53 1925 0

Обърнах се към тази тема подтикнат от ръководството на Българското философско общество, организирало виртуален дебат върху нея по повод обявения от ЮНЕСКО Световен ден на философията и във връзка с настоящата медицинска криза. Моят поглед към темата обаче не се съсредоточава върху предизвиканата от пандемията криза, а върху по-общи тревожни процеси, протичащи в съвременното общество, които способстват за нейното разгръщане и задълбочаване. В техния анализ стъпвам върху класическото разбиране на благоразумието като предварително добре обмислено и предпазливо предприето поведение. То предполага прилагане на здрав разум, почтеност и умереност при постъпването.

Тъкмо действията, базирани върху простарата мъдрост „Не прекалявай”, обаче понастоящем са поставени на изпитание. Днешната многостранна криза на човешкото битие е до голяма степен предизвикана тъкмо от оспорването на традиционната и възпроизвеждала се хилядолетия житейска стратегия, ориентирана към постигане на равновесие. За мен е особено притеснително, че сега самата идея за търсене на баланс („златна среда”) е ако не напълно отхвърлена, то силно разклатена.

С тревога наблюдавам тенденцията за залитане към крайностите на немалко съвременници и непропорционални отговори на житейските предизвикателства. Тя води до поляризация в обществото и създаване на предпоставки за появата на нови или изостряне на вече съществуващи конфликти. Уклонът към радикализация в мисленето е резултат от увлечения по екстремистки идеи, а те пък водят до прояви, разрушаващи обществения морал и правов ред. Все по-често наблюдаваме изблици както на разбираемо недоволство, така и на неприемливи изстъпления в различни места по света. За част от протестите срещу настоящите властови елите има основания, но нямат оправдание безредиците (бунтовете) като проява на неспособност за обуздаване на страстта към неподчинение. Загубата на самоконтрол върху собственото поведение води до самозабравяне и разюзданост в него и е опасна както за невъздържаните, така и за себеподобните.

Явният или скрит отказ от благоразумието ума за свой резултат и закърняването на една от най-важните ментални способности на човека – тази за правилна преценка значимостта на явленията от живота. Все по-честата поява на истерични изблици по конкретни поводи – смятани за неприемливи от мнозина съвременници – говори за отсъствие у тях на възможност за обективно оценяване на събитията. Резултатът от тази загуба на мяра е преувеличение или недооценяване качествата на нещата, объркване, люшкания и забежки в различни посоки.

Действията, основани на благоразумието предполагат постигането на компромиси, но склонността към такива у мнозина съвременници изглежда намалява. Налагането на собствената позиция, а не убеждаването на другия в правотата ù, става все по-честа практика. Като че ли нарастват недоверието, подозрителността и дори ненавистта между себеподобните. Тази прикрита или явна враждебност има за логичен резултат периодични взривове на насилие, възникващи по незначителни поводи. Както е добре известно омразата ражда агресия, ала в днешно време самата агресия е на път да се „нормализира”. Агресивността нерядко се представя като положително човешко качество, например в спорта.

Притеснение буди и увеличения брой на проявите на нетърпимост, расизъм и ксенофобия, наблюдавани напоследък в различни точки на планетата. Те са израз на ненавистта към различните хора, обикновено това са малцинствата в обществото, мигрантите и чужденците. Мнозинствата виждат в тях заплаха за своето обичайно съществуване и ги атакуват по различни начини. В основата на тези действия стои оспорването и стремежа към ограничаване от тяхна страна на свободата на тези хора. Под въпрос се поставя универсалността на човешките права, т.е. въплъщението на свободата в конкретни гаранции за нейното упражняване от всяко човешко същество. Засега се предприемат действия за ограничаване най-вече на чуждата свобода, макар да не липсват и откази от собствената. Ала тъкмо свободата е човешкия отличителен белег и ако тя бъде накърнена се губи собствената същност на homo sapiens. Замяната на свободната воля с принуда е сигурен признак за настъпващата дехуманизация или разчовечаване на хората. Един от способите за противодействие на тази опасна тенденция е реабилитирането на благоразумието като една от водещите ценности в човешкия живот.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !