Калин Терзийски: Призив

Последна промяна на 08 юни 2018 в 09:04 5027 1

Идва лятото. И с него идват...

Ах, дали пък не съм прочел девет милиона осемстотин трийсет и две хиляди шестотин и дванайсет пъти такова начало на статия? Дали пък и не съм написал поне сто статии с такова начало?

Все едно. Баналността и повторенията са майки на равномерния живот – това теглене на бавната тежка талига, която е пълна с Нищо и отива Никъде. Ако си мислим, че новото ни харесва, нека примерно един ден - като си поръчваме кафе - се окаже, че в чашата ни има синьо твърдо вещество с метален блясък. Което издава тихи, зловещи звуци. И нека ни кажат, че това е Новото Кафе. Дали това Ново ще ни хареса много?

Хм. Не сме ние по новото, а по старото и изпитаното, но само от глупост обичаме да казваме, че обичаме новото. Ами да речем, че един ден гравитацията намалее наполовина? И това е едно Ново, с което бързичко ще трябва да свикваме? М? Дали ще ни е забавно да гледаме изхвърчащите си коли, олекнали наполовина, летящи над мантинелите? Май не, а?

Та така. Идва лятото и с него идват летните почивки. Това исках да кажа. Някои потриват ръце, други потриват вратове. Ръце потриват тия, що са превивали гръб и сега ще го изправят, като някой Атлас на Айн Ранд, ще разтърсят рамене, па ще плеснат с ръце и ще потеглят дружно за морето.

Вратове учудено и сепнато потриват тия, що в тоя живот играят ролята на Щуреца; и като дойде лятото, Мравката ги пита: Що ще чиниш ти лятоска? Разни такива като мене – творци на свободна практика, които разчитат на оживлението на хората; сезонните работници, които берат човешки интерес. Ние – писатели, художници, въздухоплаватели и волни ездачи – разчитащи на ефимерните пориви на хората.

Мимолетните човешки увлечения по Възвишеното и Красивото.

Които увлечения са също така сезонни – като грипа и чревните инфекции.

Казва се така: Прави откриване на изложба в сряда! Ако ще представяш нова книга – направи го в четвъртък! През май да издадеш книга е добре, ама през юни?! През юни е мъртвило вече, така че – остави издаването за септември! Ама тогава хората купуват предимно учебници, така че – нека книгата излезе октомври!

Все едно хората са склонни да потребяват изкуство и култура само в някакви твърде ограничени моменти, само по изключение, само когато са в най-съвършено състояние на благодушие и комфортна вцепененост.

И тогава – юрюш (тук спазвам вокалната хармония, присъща за тюркските езици!), юрюш артисти!

Сега – примерно около 27 май или 8 юни (съвсем фриволно турям тия дати) хората са склонни да погълнат малка доза изкуство и култура! Затова – ваш ред е! Юрюш, хора на изкуствата и културите!

Ако изпуснете тоя момент – край – ще трябва да чакате хората да излязат от некултурното си вцепенение цяла година. Или поне – до Коледа.

Да се консумира култура и изкуство само след лека закуска (но не и след обилно хранене) и само след надлежна почивка поне в Анталия! - това, като че ли, вече е девиз на българина.

А може би и на световния човек – консуматор и културен труп? О, Боже, опази!

Все едно виждам тоя ми ти Консуматор на Всичко (включително и на Култура), който казва: Какво изкуство бе, какви изложби, каква култура, какви концерти! Ние едвам оцеляваме, не можем да вдигнем глава от тъкачния стан, от струга, от фейсбука (както знаем хиляди труженици прекарват дните си наведени над телефоните си и фейсбуците си в усилен труд)... Ние на една почивка на Тасос още не сме отишли, пък ще ти мислим за някакви тъпи излишества като изкуства и култури! Какви култури, бобови ли? Не, мерси! Имаме газове от тях, а нещо не му вярваме на това там лекарство за газове, дет го рекламираа по телевизора.

Лятото не е време за работа, за усилия, за напрежения, за ангажименти. Айляк! Да разпуснем! Да освободим напрежението! Да се насладим на долче фар ниенте! (Хм, това хората няма как да го знаят, защото те черпят всичко що знаят от рекламите, а тоя израз в реклама още не съм го виждал).

Такъв е девизът. През лятото нищо не се прави! Никакво напрежение! А да се мисли и да се поглъща култура, си е напрежение. Виж – да се цъка в телефона и да се правят селфита си е айляк! (Пак тая проклета тюркска вокална хармония, прочетете най-накрая за нея!) Затова – ако ще правиш ти, артисте наакан, някакви там културообразни движения – прави ги навреме! Не и през лятото!

То по-добре и през зимата да няма – че тогава има много сланина, много празници, пък културата затруднява храносмилането. А на това лекарство срещу газове, както казахме, вяра – не.

Култура може да има и да се практикува само на определените за целта места. И в определените часове.

М-да. Както едно време пишеше в общежитията: В социалистическото общежитие не се вдига шум, не се пее, не се рецитира, не се слуша музика от... и тук – часове и дни по избор. Примерно – не се рецитира от 22 до 6 и от 8 до 18 ч! Заповед!
Сега, естествено, никой не може да попречи на артистите да пеят, да рецитират, да слушат музика и да вдигат шум около себе си когато си поискат! Само един, всъщност, може да им попречи...

Пазарът.

Пазарът казва – не прави нищо, свързано с култура, извън определените за култура дати, само тогава потребителите на култура въобще ще ти обърнат внимание. Ако искаш да има интерес – направи своята култура в десетината определени за култура дни от годината!

Тоест – културата и изкуството – като продаването на розови масълца около Празника на розата в Казанлък. Един ден в годината. Ама ден година храни, нали така, егати.

Да нахраним с култура населението за десетина дни, че да им стига за цялата тъмна и безпросветна година. Ура.

Тук става въпрос, естествено, не за Пазара такъв, какъвто са го описали Маркс и Енгелс или Адам Смит. А за сегашните нагласи на хората – за това как да ползват нещата, кога да ги ползват, какво ги кара да ги ползват... кога да си купят самобръсначка и кога да отидат да слушат симфония. Тоест – тая система от потребности и задоволяването им, от ценности, които обуславят потребностите и от факторите, които изграждат тия ценности, върху които ще се породят потребностите. Казано с пример: Какво и кой те е накарал да имаш потребност да чуеш трета част от първата симфония на Густав Малер? (Само нека никой не казва тая идиотщина "Отвътре ми идва!" – никой не слуша Малер, щото му идва отвътре!)

И така. Идва лятото, а хората се готвят за поредната некултурна летаргия.

Че през лятото на морето ще се отдадат именно на култура ! – ще каже някой.

А аз ще му река, че познавам по-добре ситуацията! И яденето на сафрид не се нарича култура. Нито пък отиването на чалга концерт. Започват почивните месеци. И културата също започва да почива, колкото и странно да е това. Та нали (и аз съм съгласен с това) все пак човек е склонен да поглъща дозите култура, които са необходими за правилния му метаболизъм, именно когато не работи? А се е отдал на отдих и наслаждения? И ето – хората спират да работят. Това юни, това юли, това август, това септември – не се работи...но се оказва, че и култура не бива да се прави...Защо? Защото, егати, хората почивали! Така казват адвокатите на Пазарното мислене.

И ето така – подведени от течението, повлечени от него – ние лишаваме от активността си дните на две трети от годината. В тези дни може да се живее и умира, да се ходи на бачкане, да се пърди, да се плюска, да се ходи на почивка в Крит, да се преяжда, да се пазарува за нови преяждания, да се прави какво ли не – но не и да се прави култура!

Е, идва лятото и с него започват летните почивки. Почивки от какво? От отговорността да сме цивилизовани хора?

Представям си Ван Гог, който не се хваща и не нарисува „Житно поле с гарвани”. Защото е дошъл август, а през август... абе през август не се рисува, сега това са излишни напъвания, август е айляк, разбираш ли, август – в Анталия или на Тасос, на почивчица, разбираш ли...

Но аз не се поддавам на такива, как се казваше едно време, хм, провокации... Затова ще направя изложба, ей така, както съм писател, ще направя изложба с мои картини. И то – ще я открия именно, именно в края на юни. Напук на цялото това „Идва лято, а с него идват и...”. Да, ще я направя. Кога и къде – ако е рекъл Бог – ще научите.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

Naughtius Maximus

08.06 2018 в 12:18

Поздравления, г-н Терзийски! За пореден път насочвате вниманието на читателите към истинския проблем, който медиите скриват от очите ни. Не може да се живее повече така, затова и аз се обръщам с един призив. Предлагам да организираме една дарителска кампания с есемеси - DMS KALIN на 17777. Постъпленията ще бъдат инвестирани в култура - на всеки 500 лева ще връзваме по едно циганче и ще му четем цяло лято излиянията на Калин Терзийски. Така хем ще решим малкото проблемче на детската престъпност в махалите, хем и големия проблем - откъде автора да намери пари за почивка в Гърция това лято, понеже никой не му купува книгите.
Както и да е, това беше просто отклонение в изпълнение на гражданския дълг. Направих тоя профил, и пиша тоя коментар, за да питам г-н Терзийски откъде си намира наркотиците, и дали може да ме свърже. Търся си салвия и питам за един приятел.