Калин Терзийски: Освободители-поробители

Много ми се ще да видя времена, в които историята ще се възприема не като евтино пропагандно оръжие, а като източник на мъдрост и основа за подобрение; но засега не храня особено големи надежди!

Досега, в половинвековния си живот, съм видял само това: историята да се ползва така, както изнася на управляващите, по най-евтин, жалък и лъжлив пропаганден начин; но и замаяно, олигавено-пристрастно, с олигофренска безкритичност и самоувереност. Въобще – луда работа!

Помня, че бяхме сума ти време тюрки, за да не сме славяни. После станахме изцяло един весел славянски народ (кой знае защо такъв носат и чернокос, нямащ нищо общо с чипите руси славяни, но какво пък?!), помня как после станахме иранци и най-стария европейски народ, за да нямаме нищо общо със славяните, защото това значи да имаме общо с руснаците, а това не е добре, когато господари са ни други. И така нататък.

Сега министерството на външните работи предупреждава руското посолство да не се ангажира особено сърдечно и усилено с разни мероприятия в България, в които се говори за ролята на Червената армия като „освободителка” от нацизма и дала нов живот на демокрациите в Източна Европа.

И аз съм напълно съгласен, естествено: Та каква „освободителка”, да го вземат дяволите?! Руските щикове (както съвсем справедливо твърдят и в обръщението нашите хора от МВнР) е донесла на Източна Европа не освобождение, а петдесет години диктатура, репресии, цензура, културна и икономическа изолация от развитите страни в Света!

Но стигам до едно място в писмената позиция на МВнР, където се казва, че външнополитическите факти са ясни: България е била една неутрална спрямо Съветския съюз държава, в която Червената армия е нахлула, въпреки че България не е била във война с нея. Действия на нагли окупатори, така си е!

Но ако повторим сто пъти историята така, дали тя няма да се запомни именно така? И да се получи същото като в думите на Гьобелс – една лъжа, повторена сто (или още по-добре - хиляда пъти) – се превръща в истина?!

Защото България е била неутрална спрямо Съветския съюз само в последните дни преди 9 септември 1944, и е станала набързо така удобно неутрална, именно и само защото съветските войски – освободителни или окупаторски – са били на границата! И е нямало сила в света, която да ги спре.

Но преди това България е била активен съюзник на нацистка Германия, действително не е изпратила войски на Източния фронт, но е изпращала големи количества провизии, а в същото време е участвала редом с нацистките войски в окупирането на Югославия и Гърция – две независими държави, борещи се срещу нацизма!

Нека побързам с все сили да кажа какво имам предвид. Защото изпитвам съвсем искрен ужас от възможността някой да си помисли, че имам някакво положително отношение към съветската армия или към окупаторската политика на Съветския съюз, или на Русия, или на която и да било друга голяма и кръвожадна империя!

Не, приятели! Отношението ми към всяка държава, която ВЪОБЩЕ има армия и на всичкото отгоре се ГОРДЕЕ с нея - е отношение на най-дълбоко презрение и отвращение!

Руската армия, германската армия, американската армия, българската армия и патагонската армия ме отвращават като идея, като напомняне за безнадеждната, чудовищна и отвратителна кръвожадна СЪЩНОСТ на Човека!

И народи, които говорят и мислят именно за армиите си дори и с капка упование, гордост или въобще – с добро чувство – ме ужасяват! Защото всяко положително отношение към механизма за организирано убиване не е нищо друго, освен Спомен от канибалското време на Човечеството!

Но искам да кажа така: Все пак, ако ние градим историята си непрекъснато с конюнктурни (нагаждачески) съображения – ние наистина ще се разболеем!

Болестта, която напада фурнаджийските лопати – смъртоносен световъртеж!

Комсомолците отреди трийсет-четиресет години говореха за „безстрашните щикове на армията освободителка.

Дори на дете, стига да е почело история, е ясно, че България е била прегазена от Съветската армия, защото е била част от сста Рим-Берлин-Токио и е била мачкана много повече от американско и английско оръжие - именно защото е играла една опортюнистична, присламчваща се към силните на деня (нацистите) роля.

Много повече българи са убити от американски бомби, отколкото от руски щикове.

И е ясно, че Русия е нямало как да бъде спряна само защото часове преди да нахлуе, е извършен акт на припряно предателство спрямо старите нацистки съюзници.

България е била в позицията на страхливеца, който предава губещите си съюзници, веднага щом се зададе опасност – и това нито е отменяло пронацисткото ѝ минало, нито е означавало, че не трябва да бъде наказана заради склонността си към предателства! Защото дори и тия, които се възползват от предателите не ги обичат!

Какво постигам с тия думи? Та те са изпълнени с национален нихилизъм и дълбоко негодувание към собствената ми страна!

Ето какво постигам: Аз съм убеден, че единственият ни шанс като народ, е да стъпим на твърда почва!

Да изгребем възможно най-радикално, най-решително и до основи цялата наслоена тиня от исторически лъжи!

И ще кажа така на всички, които твърдят, че пряват същото – и уж правейки го - изпадат в краен и повърхностен патриотизъм: Запомнете! Историческата истина винаги, абсолютно винаги, е унизителна!

Така че – нека не си пестим унижението, нека си кажем унизителните и грозни истини, нека се разкрием и по този начин – очистим! Защото само прикритите грехове са непростими грехове – един исторически грях разкрие ли се, той изсъхна на слънцето на истината и се превръща просто в опит!

Германците правят нещо наистина чудесно, извинявайки се на поляците и аз аплодирам това!

Редно е и руснаците да се извинят на нас и на всички европейци - за петдесетте години безчестие и свинщини, които трябваше да преживеем!

Но това, струва ми се, трябва да стане успоредно и с нашето покаяние. България не може да се измъкне от едно разкритие и от едно покаяние – не може да представя вечно себе си за свята и невинна жертва; защото България е била жертва, но е била и насилник, окупатор, пронацистка държава с ужасна и на всичкото отгоре – безчестна политика.

И изводът е един: че в международните отношения единственото разумно (според мен) поведение е поведението на извинение: Няма държава, която да не е била несправедлива към съседите си!

Така че, вместо да се окайваме вечно като жертви, да застанем гордо и честно и да се извиним, като разкаяли се насилници, на гърци, сърби, македонци, турци и румънци! Както прави всеки възпитан и цивилизован човек. Разбирай – народ!

Още по темата

21/08/2019 Нашите автори

Калин Терзийски: Вълна от човешки кости

01/08/2019 Нашите автори

Калин Терзийски: Писачите на страшни заглавия

Следете новините ни в GoogleNews