От стр. 1

Сряда, 3 януари

Нова национална драма – ратификацията на т.нар. Истанбулска конвенция. То не е точно драма, а по-скоро каша.

Конвенцията е посветена на защитата на жените от насилие. Но патриотите и други родолюбиви лица силно се притесниха, че с нея се цели да се въведе „трети пол“ и да се поеме ангажимент за легализиране на еднополовите бракове. В самата конвенция дума няма за тези неща. И противниците ѝ не можаха да посочат друг аргумент за страховете си, освен това, че няколко организации, ангажирани с правата на хомосексуалистите, защитавали конвенцията. Зер хомосексуалистите не могат да се борят против домашното насилие.

Тетка Цачева и Екатерина Захариева вложили много усилия да обяснят на патриотите, че целта на конвенцията е защита на жените от насилие. Но никак не е лесно да вкараш нещо в главата на патриот, особено на Валери Симеонов. Възможно е по-скоро нещо да излезе, отколкото да влезе.

И много разумни хора се опитаха да им обяснят. „Истанбулската конвенция, написа Юлиан Попов, е или поредната проруска антизападна партенка, или просто незнание на това какво думата “gender” означава на английски език. Конвенцията се обявява против правото и практиката на мъжа ти да те пребие, защото не си му сготвила, на основата на това, че готвенето е женска работа; или ти да го пребиеш, защото не е сменил маслото на колата, на основата на това, че смяната на маслото е мъжка работа.“

Мъжка работа, женска работа, дрън-дрън… Не е в това въпросът. Ние например сме изключително прогресивна личност (вас ли да убеждаваме?!) и не смятаме, че готвенето е женска работа, нито пък смяната на маслото е мъжка работа. И двете са работа и ние ги избягваме доколкото можем.

И като крайно патриотите и техните министри гласуваха против конвенцията.

И тук цитирам дословно „Монитор“, защото не мога да поема отговорност: „Симеонов обясни, че против са гласували тези му колеги, които били нормално сексуално ориентирани.“

Което означава, че само 8 министри са нормално ориентирани – Симеонов, Каракачанов, Нено Димов (да не повярваш!), Емил Караниколов, Горанов, Московски и Ананиев. Останалите, барабар с премиера, са малко нещо ненормално сексуално ориентирани. Така излиза.

Всички изтъкват, че конвенцията защитава жените от насилие, но истината е, че тя защитава и мъжете. И тоя проблем става все по-актуален. Пример точно по поръчка. На връх Нова година 54-годишният Стоян Ненчев от пловдивското село Черноземен се почерпил. Кога да се напие човек, ако не на Нова година? Обаче съпругата му Димитринка не взела под внимание тези съображения и първо му вдигнала скандал, а след това преминала и към физическа саморазправа. Разбила няколко чинии в главата на нещастния човечец. И така напит и набит, бай Стоян си легнал и повече не станал, на 1 януари бил открит мъртъв.

И това не е някакво изключение. Още през 2009 г. изследване на НЦИОМ показа, че 1/5 от българите си признавали, че са насилвани вкъщи. Най-масовата форма била на психически тормоз, който варира в широки граници. От ежедневното повтаряне “Мухльо, виж хората какво правят, а ти...” (на майка й приказките естествено!), през среднощното ръчкане в ребрата (Как можеш да хъркаш така безгрижно с тая малка заплата!) до редовното прибиране на заплатата (нищо, че е малка). Между другото и това се води насилие. Та нима не е насилие да му взема заплатата и той да нема два лева да пие една ракия? А да му туря вечерен час като на петокласничка, не е ли насилие? Ами да му въдворява икономически мигранти (например майка си) при материална база за двама? Да държи дистанционното и да му определя какво да гледа? Да го трови с храни и напитки, които организмът му не приема? Хиляди, даже десетки са униженията, на които е изложен съвременният мъж.

Както правилно изтъкна министър Захариева, важен момент в конвенцията е, че тя променя стереотипната представа, че мъжът задължително трябва да осигурява препитанието на семейството.

Е само затова си струва да се приеме тази конвенция!

Четвъртък, 4 януари

Жители на Северозапада организирали подписка за отделяне на Видин, Враца и Монтана от България и присъединяването им към Румъния, раздува Нова телевизия. Да, раздува, защото зад цялата история стои само един човек – некой си Борис Каменов от Монтана. Той е инициатор на подписката и не е ясно дали някой друг се е присъединил. Каменов обяснява, че иска отделяне на Северозапада от България, за да се спаси регионът от корупцията в страната., и да се присъедини към Румъния, където съдебна система била много по-ефективна и водела борба с корупцията.

Ако ме питате мен, зевзешка история. Обаче не само медиите ѝ се вързаха. Например кметът на Бяла Слатина инж. Иво Цветков излезе с остра декларация против сепаратизма: „Подобни сепаратистки настроения на фона на случващото се в Европа застрашават единството на България като символ на стабилност и балансьор на мира на Балканите…“ и т.н. дрън-дрън.

Господари на ефира изловили уличен музикант, който прибира парите на хората без да изсвири нито нота. Просто не можел да свири.

Което ме подсеща за едно есе на Антонио (Тонино) Гуера. Ако си спомняте по един негов разказ преди време тръгна манията за „висящото“ кафе. Да пиеш едно кафе, но да платиш две, та като мине и некой сиромах, да пие едно безплатно. И тази мода трая ден до пладне. Та той има едно есе, в което разказва за една своя делова закуска в Неапол. Настанили се те с партньора му, поръчали си и започнали по делови въпроси. Отнякъде обаче се появил музикант с китара, седнал на съседната маса. Те изтръпнали чакали да запее, но той не почвал.

По време на една пауза в разговора музикантът се приближил до тях дискретно и с лек поклон им поднася картонче с напечатан текст: „НЕ СВИРЯ, ЗА ДА НЕ ВИ БЕЗСКПОКОЯ, БЛАГОДАРЯ.“

„Дадохме му, разказва Тонино, петстотин лири и си отиде. Когато сервитьорът Гаетано дойде да ни донесе сметката, каза: „Puveriello, è pate, è figli, e nun sape suna’!” (Бедният, семейство, деца, а не знае да свири…)

На такъв никога не бихме отказали някой лев.

Петък, 5 януари

И накрая да ви кажа нещо важно, щото вероятно много от вас са взели решение да се поправят тая година. Като ме изписваха от болницата докторката ми наложи дълга епитимия. Каза, че предвид на тежката операция, един месец не бива да кусвам алкохол. Поспорихме доста и постигнахме компромис – 25 дни, които изтичаха точно пред Коледа. Но не почнах на Коледа. Два-три дена по-рано започнах да се захранвам с по чаша-две вино на ядене (без закуска). И за Коледа бях абсолютно готов и за питиетата за възрастни.

Между другото, откакто влязох в болницата, не съм пушил. Решил съм, ако ми стигне воля, да откажа цигарите окончателно. Мислех си и алкохола да откажа след празниците. Обаче на връх Нова година прочетох една статия в OFFNews и се отказах да се отказвам. Екип учени от тексаски университет под ръководството на психолога Чарлз Холахан наблюдавали в продължение на 20 г. 1800 души между 55 и 65 г., разделени на три групи: алкохолици, умерени консуматори и трезвеници. И стигнали до заключението, че трезвениците умират по-рано дори и от хроничните алкохолици. 70% от хората, отказали алкохола, не доживявали до 65 г., докато при алкохолиците само 60% не доживявали. А сред умерените пиячи само 41% не достигали тази възраст. Та научният извод е, че най-добре е да пиете умерено, а ако това не ви се отдава, по-добре да пиете неумерено, отколкото хич да не пиете. Най-вреден ефект върху човешкото тяло имал резкият отказ от алкохола. Ако алкохолик реши да спре пиенето, най-вероятно ще гушне чемшира много по-рано, отколкото ако продължи да пие.

Нищо не мога да кажа! Наука!

А, бе, според вас другарят Юнкер на колко години е? Мисля, че доказва изводите на чикагските учени. Един колега от Брюксел вика, че не било вярно, че Юнкер почвал от сутринта. Той просто не спирал, затова не му се налагало да почва.

Горката Европа… И за капак ние ще я председателстваме. Като се замислиш в крайна сметка СИК ще управлява ЕС през следващите шест месеца. Борисов и кукловодите, които му купиха длъжността главен секретар преди 15 г., днес ще определят дневния ред на Европа…

В известен смисъл така ѝ се пада!

To be continued

Още по темата

31/12/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (октомври-декември)