Гог: разказ от Здравка Евтимова

Здравка Евтимова 06 януари 2024 в 09:01 8848 0

Здравка Евтимова

Снимка БГНЕС

Здравка Евтимова

Казваше се Георги, но беше толкова невзрачен, че дори не се обръщаха към него със Жоро. Наричаха го с обидно краткото Гог. Същият ограничен откъм мозъчна дейност организъм ме гледаше. Усмихваше се. Скоро ще се озъби елементарната ти физиономия, Гог. Обещавам ти го. Той е синът и единственият мъж в прочутата с грозното си самочувствие фамилия Гьореви. Имам предвид прочута в нашия задръстен квартал.

- Слушай какво – подхвана невзрачният елемент и силите му пресъхнаха. Порозовя. Неочаквано обаче изопна рамене и заяви: – Сия, знаеш ли какво? Не го знаеш… Мама ще ме подкрепи. Ако започна да излизам с момиче. Искам да кажа...

- Аз да съм това момиче?

Засега не го наричам елементарен, защото и това ще му е много. Мършав и дълъг, наследник на ценно качество – къдравата коса на семейството. Разправяха, че ако Гьореви се порежат, от раната ще потече не кръв, а медали за благородство.

Сия – продължи благородният, всъщност гвоздей, щръкнал пред кафе „Осем“. – Хайде да излизаш с мен…или да се преместиш при мене.

Майка му Методия и баба му Матеа се славеха в махалата с пищните си дентални кабинети, вирнатите носове и притежанието на една жълтица – с арабско потекло. Не толкова теглото, колкото античността на златото беше солта в номера на бабата и майката на Гог. Според него на младини и двете били поразително красиви (виж ми окото!). Някакъв благородник арабин се влюбил в Методия, майката на пирона, заклел й се във вечна вярност, но тя, съвременна зъболекарка, нямала вяра в клетви и обети. Горкият се принудил и изсипал жълтицата в скута на Методия. Тя, между впрочем, е известна с финансовата си склонност да дере до мозък всеки свой пациент.

- Прочее – продължи неориентираният Гог. – Събрал съм пари. Ще живееш при мене, докато свършат – и ..ако… ако.. не ти харесва, ще си отидеш... Ще кажем „несходство в характерите“.

Гледах го – рошав. Ще се удави в собствените си панталони.

- Прочее – започнах. Реших да блъфирам.– Искаш ли предварително да разделим парите, които си спестил? Ще излизаме заедно за пред майка ти. Да не се притеснява, че си самотен.л Приключих.

Бедният пирон. Закашля. От устата му изхвърчаха слюнки, които избърса с фланелката си, измъквайки я от широките дънки. - Прочее, мама е дентален гений – увери ме къдравият. – Аз не съм…не ме бива в приказките. Прочее…

Макар че приела арабското злато, денталният лъч Методия скокнала и се омъжила за „баща ми Георги, който скоро след това се покрил – поясни Гог. - Аз съм наречен на неговото име, приятно ми е“ – тук дългучът направи опит за поклон, при което тресна челото си във входната врата на нашия блок.

–Аз съм Ай Ти специалист, а ние АйТи хората сме омесени от самотна глина.

Ти си толкова вързан, че направо си се обесил на собствения си език, стигнах до извода аз. Завършила съм предучилищна педагогика. Устисках на работа 145 дни в една детска градина - достатъчно, за да заключа, тия деца ще ме разфасоват ментално.

Родителите до един бяха убедени, че са произвели гении, а аз, амебата, съм сляпа за бляскавите дарования. Хлапето, вдлъбнато от глезотия, сияе не само с гениалност, то е и естет. С тридесет гения ушите ми пропищяваха. Това не е моето призвание, реших. Изучих банково дело, но и в банката не беше моето призвание. Нахални клиенти, завистливи колеги, никакви заплати. Затова реших - търси някой, скъпа моя, да се грижи за тебе. Ти си достатъчно красива да придаваш блясък на къщата и ограничените роднини на индивида, каквито със сигурност има.

Обаче никой богат не се затича след мене. Туй ще рече, че аз трябва да се затичам към някого. Такива дал Господ – в банката си ги набелязвам и ги пленявам с чар. Излизаме след работа. Пием кафе. Накрая нищо. Защо? Те - по-кръгли от нули, с очакване да ги убеждавам, че са Айнщайн Както и да е. Щом копнееш някой да те издържа, значи с трябва да живееш с нула. И този компромис съм готова да направя, толкова ми е докривяло в банковата обител.

Къдравият Гог, толкоз АйТи експерт, колкото аз съм бедуин, заяви:

– Ти си прекрасно същество.

Не клъвнах. Прекрасна съм, то е очевидно. Татковците в детската градина го твърдяха, докато се нижеха един след друг да приберат естетчетата си, омазани по пояс с петна от супата на обяд. „Изглеждате пленително днес!“- споделяха закачливо, но бяха затънали до веждите в плоскодънните схеми на съпругите си. Не съм убедена, че някой от тях ще се нагърби да се грижи за мене.

Личностите с големите пари са много своенравни, за да не кажа откровено неграмотни. Най-малкият брой грешки в техните SMS-и, състоящи се от два реда, бе шест. Скучая и слушам как продълговатият Гог излива тезата си, посветена на моето великолепие.

Матеа, бабата на Гог, гений на зъболечението, преди седмица ми проглуши ушите с хвалебствия за някаква картина - рисувал я французи, вулканично влюбен в бабичка Матеа. Заклел се във вярност, разбира се, но вярност не се яде и пие, затуй й подарил въпросното платно – морски фар на пуст пясъчен бряг. Извънредно ценно произведение на живописта. С тези два обекта, арабската жълтица и с френската картина, двете зъбни величия бяха известни в триетажния ни жилищен блок. Бащата на къдравия Гог отдавна бе потънал в забвение. Никой не му бе виждал очите от десетилетия и по-добре, защото за денталните корифейки той очевидно никак не бе достоен.

Поставих си за цел да се усъвършенствам в извличане на ресурс от заможни индивиди. Засега не бях извлякла нищо от нито един индивид, в следствие на което се бъхтех на работа в банката. На гише беше още по-кошмарно, отколкото в детската градина. Като се видят с пари, застаряващите граждани са по-неуправляеми от децата естети. Ето слабост, от която би следвало да се възползвам. Всичките ми опити за възползване от слабостта на мъжа досега завършиха с провал.

Пожелах да придобия арабското злато и картината на денталното домакинство - просто за натрупване на практически умения. Чудех се откъде да завъртя похода си към тази цел. Не ме бива по усукването и се изхвърлих – което е тъпа постъпка, но такава съм, не блестя с големината на мозъка си.

- Гог, вие имате арабска жълтица и една френска картина. Може ли да ми ги подариш или продадеш? – като че имах с какво да ги откупя.

Той продължи да се усмихва малоумно, но как да реагирам на това аз?

- Да или не? – изстрелях.

- Ще ти ги предоставя да им се наслаждаваш за три седмица- обеща гвоздеят. – Ако искаш може да се пренесеш при мене, обаче мама твърди, че аз не мога да готвя – то му личеше. Беше мършав червей. Неоправдано висок.

- А ако не се пренеса при тебе? – задълбах в темата аз. Този не беше кой знае какво ниво. Просто момче с АйТи претенции.

- Защо пък да не се пренесеш? – контрира ме Ай Ти червеят. - Нямаш си никого, нали?

Мама цял живот бе търсила някой за я закриля, с други думи - да й плаща сметките, но такива доброволци не се появяваха на хоризонта. Тя започна да плаща сметките на един несретен инженер, който ако трябваше да забие пирон, беше или болен, или уморен, или дръжката на чука му се беше извадила. Но колко е обичлив!– изтъкваше мама, за да оправдае глупостта си. – Поне двукратно в седмицата й носел цвете, закупено от собствените му спестявания. Спестявания, този охлюв? Той купуваше китките с парите на бедната ми майчица. Обръщал се към нея с „Любов“. Никой не е наричал мене така досега.

И с право, отчетох аз.

Мама беше отявлена скандалджийка. Счетоводител. Баба ми по майчина линия беше прокопала земята, търсейки някой да я закриля, но накрая се принуди да прави салата на един стиснат вдовец. Готвеше му пилешка супа, защото ако вдовецът забележеше баба наблизо, вдигаше температура, не зная дали от ужас, че трябва да я закриля, Мама и баба бяха икономистки и от малка ме обучаваха, че „мъжът трябва да гърбавее и да печели, а ти да се развиваш.“

- Ти печелиш ли? – попитах къдравия Гог.

- Печеля.

- А печелиш ли така, щото аз да се развивам? – нямах никаква представа какво точно ще развивам, но все нещо щях да развия – в краен случай щях да стана доносник или съветник. Не блестях с ум, но такива хора днес са най-необходими. Умеех да приказвам.

- Да, работи ти устата - съгласи се къдравият смерч. Сигурно се бях изразила гласно. Понякога мисля по-ясно на глас. Банковият чиновник е сам юнак на гишето. Като дойде клиент с много пари, как да му кажеш - „Ще ме закриляш ли, за да се развивам аз?“

- Чакай малко – възпря ме Гог. – Сега ще ти донеса жълтицата и картината.

Този луд ли е? В живота никой нито ме закриля, нито ме обожава, затуй наблюдавах без особени очаквания развоя на ситуацията. Къдрокосият глупак скоро дотича.

- Ето жълтицата. Арабска е.

То една жълтица, да ти умре коня, широка колкото костилка на череша. Онзи арабин не ще да е бил вулканично влюбен в зъболекарската корифейка.

- А това е картината!

Що да видя – парцал в рамка, омазан с боя, двайсет на петнайсет сантиметра. Не личи фар ли, жаба или гаубица е изобразил влюбеният французин.

- Никак не са били отдадени арабинът на майка ти и франсето на баба ти – констатирах аз. – По-добре щяло да бъде зъболекарките да се закълнат във вярност и да не си мъчат очите с такива жалки локви в изкуството.

В нашето семейство не ни бива в сферата на дипломацията. Много жалко, защото Гог вдигна завеяната си къдрава кратуна и ми обърна гръб.

Защо?

- Я се обърни и ме виж – извиках.

Той ме видя и измрънка:

– Ами какво да гледам, хубава си. Ако искаш, задръж и жълтицата, и картината.

Виж ти обрат. Този му хлопа дъсчицата, ако въобще има дъсчица в тази Ай Ти глава.

- Гог, ти не можеш да дойдеш при мене, мама и баба – вметнах светкавично аз. – Тясно е. Характерите и на двете са грозни.

- Ами… – започна да го усуква той. И него не го биваше в дипломацията. - Да знаеш - мама (госпожа Методия, известният дентален питон, грозно богата при това) подписа с мене контракт, че ще ми ми плаща интернета, парното, тока и телефона за шест месеца, ако си намеря приятелка и престана да кукам сам.

О, ще кукаш и още как, рекох си аз на ума.

- Зимата при мене е мразовито, защото пестя откъм парно - – подхвърлих аз, но АйТи-то не схвана намека, затова навлязох в подробности: - Аз ще се пренеса при тебе. Шест месеца ще устискаме заедно, какво ще кажеш. Парите, които си спестил, ще похарчим в Каварна. Там морската вода е студена, но ти не си болен от нищо, нали?

- Не съм болен, но защо Каварна? – попита горкият програмист.

Не му обясних, че един от моите колеги в банката ми беше разрешил да ползвам апартамента му в северното морско градче. Съществуваше обаче вероятността колегата ме изхвърли, тъй като кроях схема да отседна в жилището му с рошав екземпляр. Все се сблъсквах с проблем след проблем!

– По-добре да не ходим в Каварна. Идвам веднага при тебе - предложих. Ай Ти-то живееше само в огромен апартамент. Хрумна ми нещо.

- Мога да почиствам апартамента ти срещу заплащане. Можех да се пробвам и със жилищата двете дентални хрътки -майка Методия и баба Матеа. Не знаех как ще уредя този въпрос, но щях да положа усилия.

- Чиста жена си – отбелязали пред мама денталните звезди Методия и Матеа. – Надяваме се, че дъщеря ти също е чиста.

- И още как! – потвърдила мама, но вярна на нашата природа да дрънкаме повече, отколкото е добре за кожите ни, добавила: – Толкова е чиста, че като погледне бял чаршаф, той почернява .

- О, Боже! – възкликнал денталният дракон Методия и се хванал за сърцето. За пръв път чувах, че зъболекарите вярват в Бог (Виж ми окото!)

- Но е много привлекателна – изтъкнала старата, още по-зловеща скъпчийка Матеа. – Само красотата е от Бога. Дъщеря ти е хубава!

- Да не ти е вкъщи – споделила мама.

Трябваше много внимателно да претегля плюсовете и минусите от преместването ми при АйТи –то. Да, апартаментът му беше просторен, добре отоплен.

- Освен това ти се заклевам във вярност за шест месеца – каза Гог, но аз мислех, че едва ли ще ме издържи толкова дълго. Бяха му купили куче, което беше за предпочитане през моята високо интелектуална компания.

Мама ме беше предупредила – ако се изнесеш при някой да те закриля, разбирай, че той ще плаща сметките. Ти се развиваш.

– Как, по дяволите да се развивам? – попитах я , но тя загърби въпроса ми и продължи с ръководните насоки: - Демек ако обвиеш някой глупчо с чара си, остани при него два-три месеца, докато аз намеря някого да се оженя. Ако постигнеш това, ще останеш сама в апартамента и ще ти дам две хиляди лева да си купиш нова кола на старо.

Мама беше икономист, но заради социалните контакти чистеше къщите на заможни индивиди от мъжки пол, самотни пенсионери вдовци, които очароваше светкавично.

Веднага се обърнах към мама:

– Давай ми двете хиляди. Къдравата овца – така помежду си обозначавахме Ай Ти-то Гог - ми предложи да се нанеса при него. Подари ми жълтицата – по пък една жълтица, петно от кафе върху пола. Предаде ми и картината – лале ли е, бивол ли е само франсето художник знае.

- Така е то съвременно изкуство - въздъхна мама. – Творците са откачени до един. Хайде. Изнасяй се при овцата. Ще ти приведа парите на сметката, след като ги събера - беше профукала спестяванията си с онзи, който трябваше да я закриля, но се оказа, че тя закриля него. Маминият човек също наблягаше на домашна гроздова. Влюбената ми майка се прегъваше от усилия да му я достави. Според нея с гроздова лекувал депресията, панкреаса и черния си дроб.

Гог пристигна да ми пренесе багажа – едно куфарче с размери, удовлетворяващи изискванията на ниско-тарифните самолетни линии. Вземи си само няколко неща. Дай му възможност да ти купи нови– беше съветът на мама.

Методия и Матеа, двете мъглявини в денталната галактика на задръстения ни квартал, много се зарадваха на пристигането ми при Гог. Дадоха ми обилна вечеря. Питаха ме дали обичам деца и колко възнамерявам да родя.

- Засега николко - изтърсих и усмивките им замръзнаха. Матеа, стар дентален кожодер, хирург, кихаше и пърхаше, в следствие на което аз се прибрах заразена при къдравата овца и започнах да кашлям.

- Не се бой – успокои ме Гог . – Аз също боледувах, две седмици 38.5 температура, после си кукуряк.

Легнах болна и АйТи-то започна да полага грижи за мене. Купи ми праскови, малини, печено кашу и спанак, за да не ми спадне хемоглобинът. Разтриваше ме с уиски, 500 лева бутилката, каквато получила Методия, майка му, поради това, че спасила кътника на някаква видна особа. Така хубаво се опуснах. То било прелест човек да боледува от грип. АйТи-то ми вареше супички – оказа, че е той готвел деликатеси на Методия и Матеа, младата и дъртата акули защото те били затрупани с пациенти. Харесвах всичките гозби на АйТи-то и го молех да носи от тях на мама – защото нейният с домашната гроздова съвсем отплеснал към поезия, много я обожавал, пишел стихове и ги посвещавал на кожата й, но не можел да опържи две яйца нито да спечели два лева.

- Хубава си – казваше ми АйТи-то и аз го заподозрях.

- Майка ти и баба ти ли те инструктираха да ме баламосваш така? – поставих ребром въпроса аз. – Плащат интернета, телефона и парното.

- Да - призна той. – Освен това плащат водата и тока. Но ти си много по-хубава от това, дето ме инструктират.

- Огледай ме хубаво – предупредих го. – Да не би да си сгрешил.

- Не съм! – прошепна той. – Амбицирах се. Ще измисля програма. Ще я нарека с твоето име. Ще бъде страшна програма.

Глупак.

Отчайващ.

Добре.

Чудя се как мършавата овца изведнъж стана толкова симпатична в очите ми. Човекът не ми приличаше на пирон. Лекуваше ме със супички. Много вкусни.

Рошаво момче.

Страхотно.

Гог.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !

 
X

Предизборно със Светльо Витков