Евгений Дайнов: Загробваме Странджа заради рахатлъка на един човек

„Спряхме произвола, личните договорки и възстановихме институциите”, рече преди време Станишев от парламентарната трибуна. Ако беше така, поети оди щяха да пишат. Но – не е. Положението си е все същото – всеки отделно взет индивид, стига да е добре подплатен откъм клиентела, е по-силен от всички държавни институции, барабар с гражданското общество, взети заедно.

...Крачих на подновения зелен протест за опазването на Странджа и си мислих: Студ. Мрак. Гнусен режещ ветрец. Хиляди зъзнат и викат по улиците на София (и още пет града). И всичко това – заради един човек.

След ден-два – трима министри се обясняват в парламента по темата „Странджа”. Това никога не се е случвало. Дори правилникът на Народното събрание предвижда процедура за препитването на един министър; няма процедура за трима и тя се мисли в ход. И всичко това – заради един човек.

Продължава се с медийна буря – декларации и контрадекларации, заплахи и контразаплахи, юридически тълкувания и контратълкувания. Зелената общност се мобилизира и в Европа. Във въздуха увисва заплахата за наказателни процедури за около два милиарда (добавени към вече наложени наказания от Брюксел). Появяват се искания за отмяна на зеленото законодателство, защото било пречка пред бизнеса – т.е. предлага се напускане на ЕС, само и само да може южното крайбрежие да бъде бетонирано. Под прикритието на тази димна завеса в община Царево се изсипват всички мошеници и мутри, за да си вадят строителни разрешителни.
За тях въпросът е решен: човекът свърши работата, какви тук институции?

Човекът се казва Чавдар Георгиев и е (отново) зам.-министър по околната среда и водите. Той е човекът, който единолично на 13 декември 2013-а обърна дългогодишната позиция на МОСВ за недопустимостта на ОУП на Царево (с неговите 76 000 допълнителни легла между Варвара и Резово). Съдът, комуто бе пратен документът, крайно услужливо обяви ОУП за законен.

Пардон, увляках се. Казах „съдът”, все едно казвам „институция”. А истината е, че всеки един от петчленния състав е индивид, който трябва да бъде проверен, няма ли – както повечето висши съдии от други инстанции – теренче по Южното Черноморие, услужливо подарено от другарски настроен кмет. Защото няма институции. Има хора с власт, които я употребяват, за да удовлетворяват лични интереси (свои или на други индивиди).

Чавдар Георгиев обърна политиката на МОСВ надолу с главата, през главата на министъра – на институцията – си. И не беше светкавично уволнен. Което означава, че той е по-силен от МОСВ – че не министърката му издава разпореждания, а той на нея.
И оттук – колко струва „гаранцията” на трима министри, че Странджа няма да бъде бетонирана? Те не говорят от името на институции, защото не оглавяват такива. Във всеки момент някой техен подчинен може да се окаже по-силен от тях и да саботира всички обявени начинания. Да не говорим за това, колко вяра можем да имаме на министъра на „инвестиционното планиране” (продължавам да немам думи!), който е източвал социалната ситема на Франция. До оня ден източвал французите, какво му пречи утре да източва Странджа?
Местните хищници от царевски тип очевидно разбират, че нямат насреща си държавни институции, а някакви си министърчета без всякаква власт. Затова, докато министрите обещават нищо да не се строи, местните кметове дават триумфални интервюта: „Планът мина! Почваме строителство веднага!”.

И почнаха. Под моста на Велека преди Синеморец вече няма да има лодки. Защото ще има хотел, дегизиран като ресторант. Това решение вече е минало – и никой от тримата загрижени министри не е казал и „гък” по въпроса. Призрачният бетонен град с размерите на Слънчев бряг, който по едно време се пръкна до Царево, но спря на плочи и голи стени, сега ще изправи снага.

Задава се следната картинка. Заради един човек, известен на всички власти и институции, крайбрежието на парк Странджа ще бъде унищожено – от бетонни комплекси, от пътищата, които ще трябва да водят към тях, от язовирите, които ще трябва да бъдат построени, за да има вода, от отходните води на нови 76 000 души, които ще бъдат изсипвани в морето. Срещу това, че сме си загробили последното природно кътче, ще плащаме два милиарда глоби. И накрая ще трябва да разрушим всичко това и възстановим пейзажа – което ще струва още стотици милиони.

И всичкото това – заради рахатлкъка на един човек. Чавдар Георгиев. Няма власт, която да се справи с него, защото няма институции. Има овластени люде – чиновници, съдии, инспектори, министри, – които с удоволствие ще заробят с дългове собствените си деца, ще обрекат на мизерия собствените си родители, за да грабнат някой лесен лев днес. И те с всички сили ще помагат – и на Георгиев, и на Пеевски, и на Василев, и на останалите герои на нашето време – да прегазват закона и унищожават самата идея за институция.
За да ни натикат там, откъдето украинците се опитват да избягат с риск за живота си.

Онзи, който възстанови институциите – т.е. накара чиновници, съдии и пр. да правят онова, което е разписано в законите и разпоредбите – ще бъде новият Стамболов. Да видим, има ли мераклии. По Странджа ще ги познаете...

Следете новините ни в GoogleNews