Ден 73: ''Рекох да му речем''. Канадските дневници на Райна Александрова

"Рекох да му речем, па му не рекох. Па си рекох: я да му речем, оти че рече: рече да ми рече, па ми не рече!"

Позволих си да ви предложа този превод на шопски на речта на №47 по повод несъстоялата се среща в Истанбул между него, Путин и Зеленски.

Може малко да се разминаваме в уърдинга (англицизъм), но смисълът е този: №47 много искаше, но нямаше желание да иде, почти като Путин, който пък нито искаше, нито имаше желание, но в крайна сметка нуждата да се извини и да се обясни по този начин се появи само у №47.

Или както преди няколко седмици обобщи Тим Уолц, губернатора на Минесота, когато го спряха в кулоарите на Сената: "Какво бихте попитали Доналд Тръмп, ако можехте да го срещнете лично?" - "С какво те държи Путин?" – изстреля Тим Уолц, без да се замисли.

Днес в Катар или някъде из страните от Персийския залив, където е на обиколка, 47 произнесе и друга реч, но нея не се наемам да преведа. Не за друго, а защото е дълга, объркана и според специалистите - признак на засилващо се дементно състояние.

С това искам да кажа, че малко или много, постепенно общественото внимание ще се отклонява от 47, независимо какви ужасии твори, и ще се насочва към истинските виновници за идиотското положение, в което се намират САЩ и покрай тях - целият свят в момента, а именно - хората, които направиха 47 възможен и продължават да го крепят.

И тук не говорим за шепа милиардери, а за цяла партия (републиканска), както и за куп опортюнисти, които са назначени без никаква компетентност на силови длъжности, за да изпълняват волята на "краля" - нещо, което докарва до луд възторг няколко милиона твърди фенове. И ако последните имат оправдание, че гледат само Фокс нюз (което не е оправдание по същество), то първите две групи са наясно и със закононарушенията, и с пълзящия преврат и де факто суспендирането на Конституцията.

"Господин президент, ще се придържате ли към Конституцията?" - "Не знам", беше честният отговор в скорошно интервю. И това е достатъчно, за да се ориентираме къде се намира държавата с такъв велик кормчия. И накъде се е запътила.

"Защо никой не реагира? Няма ли кой да го спре?!"

Системата на проверки и баланси ("checks and balances"), която е установена през последните поне стотина години, с цел да осигурява взаимен контрол и възпиране на трите власти, сериозно се пропуква, но все пак сработва, особено в частта на съда. Разбира се, 47 хич не е доволен и току обяви някой съдия за левичар, но в общи линии това не спира процеса на търсене на отговорност чрез съда.

Там, където в момента нищо от "възпирането" не работи, е Конгреса - републиканците продължават да гласуват "ан блок" за всички ексцентрични законопроекти, които "кралят" иска, макар че той предпочита да заобикаля парламента, подписвайки така наречените "изпълнителни заповеди" (executive orders), което е пряко нарушение на закона.

Причината е, че изпълнителните заповеди са по-скоро средство в случай на спешност или извънредна ситуация, примерно заплашена е националната сигурност. (Ако следваме тази логика, в момента най-наложителната изпълнителна заповед е президента да подпише собствения си арест ????)

Но все пак, Конгресът има роля и тя е, че може да наложи на президента да се съобразява и по определени теми, каквито са например търговските войни с тарифите, да отнеме от президента правото да решава сам как да продължи. Такава инициатива имаше вече сред конгресмените в Сената, но за съжаление крайно недостатъчно подкрепена.

Друг лост за въздействие, който се ползва доста усилено от самото начало, е привикването на различни представители на изпълнителната власт на изслушване в Конгреса. И тогава конгресмените демократи просто ги разкостват - защото се досещаме, че това са сгафилите членове на екипа "Смотаняци" или иначе казано, избраниците на 47 за различни силови постове в дъжавата.

По този ред минаха и шефът на ФБР Каш Пател, и Тулси Габърт, и Радклиф и наскоро - Кристи Ноем, шефката на крайно разпищолените имиграционни агенти, които устройват хайки по улиците за емигранти.

Кристи Ноем, секретар по вътрешната сигурност (Homeland Security) е известна с книгата си, в която освен други лични "подвизи", разказва как застреляла кучето си, ей така щото я дразнело. Тя е същата, която позира за снимка през затвора Сико е Ел Салвадор, на фона на стотиците затворници зад решетките - зловеща като Крюела.

Вчера публикувах видео на нейното "изслушване" пред Конгреса, в което конгресменката Далия Рамирез я пита няколко неща, издаващи кое от кое по-фрапиращи нарушения за закона - почва от това, че си харчи безгрижно бюджета, който не съгласува с Конгреса, минава през закриването на различни агенции като тази по граждански права и свободи, както и офиса на омбудсмана по задържанията и имиграцията (Няма го, ако искаш да се оплачеш - няма къде!), отделно пратила 45 милиарда към частните затвори - да ги държат там имигрантите, вместо в затворените пак от нея приюти, и накрая ѝ вика: само едно ще питам - "Вие клехте ли се да спазвате Конституцията - да или не?!"
И Ноем (колебливо) "да!"

Е, аз това го намирам за смешно, при всичките Ви действия дотук - и нека Ви кажа - ние не сме монархия, и волята на Тръмп не е водещата доктрина на тази нация! И нашата страна не е негова (или Ваша!) опитна площадка за извратените ви авторитарни фантазии. Ние сме демокрация, ние уважаваме Конституцията и върховенството на закона. Уважаваме и зачитаме като равнопоставени трите власти. Фундаментът на нашата държава почива на тези принципи.

При все това, за последните 116 дни, вие успяхте да дехуманизирате нашите съседи, да провалите конституционното право на справедлив процес, да депортирате граждани на САЩ, саботирахте съда, нарушихте закона, въвлякохте се в корупция, превърнахте имиграционната система в оръжие за нарушаване на граждански права - Вашето ведомство е извън контрол. И за това отговорност носите лично Вие! Вие предадохте святите идеи на клетвата си. Ето защо сега, в лицето Ви, аз изисквам Вашата оставка! (и ще документирам това веднага), продължи Рамирез.

Не видях лицето на Ноем след това, но ето така трябва да се говори в лицето на тези опортюнисти - некадърни царедворци. Да знаят, че един ден царят им ще замине, ама те ще останат да отговарят - и ще има кой да ги държи отговорни.

Освен Рамирез, подобни изказвания направиха, и правят, и други - Мърфи вчера, Адам Шиф днес, Джасмин Крокет - моя друга любимка - от самото начало. Нейните пререкания с Марджъри Тейлър Грийн, самата мис МАГА, са епични.

Не че тези изказвания имат силата на присъда или дори на забрана за действие - но те са важни за осъзнаване и осмеляване. Защото 47 един ден ще се качи на катарския подарък и ще отлети към Вечните голф игрища (за пенсия говоря, вие какво си помислихте?!), ама ще останат тези герои на монархическото движение и тях екзалтираният народ няма да подкрепи - просто са твърде отвратителни. Но дори да подкрепи, законът не е на тяхна страна.

Та е добре да мислят какви ги натвориха и как ще отговарят. Другия път ще ви намеря и преведа малко Джасмин Крокет, текскаската амазонка.

8647!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews