Ден 49: Парад на безчестието. Канадските дневници на Райна Александрова

Днес почина папа Франциск. Царство му небесно!

Новините от изминалия уикенд, който се падаше Великден, за съжаление са далеч от благочестиви и човеколюбиви, даже напротив. По-скоро парад на безчестието.

Да започнeм с това, че сенатор Крис ван Холън успя да отиде в Ел Салвадор и да се види с Абрего Грасия. Добрата новина тук е, че човекът е жив и даже преместен в друг затвор, не така ужасен, надяваме се. Сенаторът е поговорил с него, имат и снимки заедно.

Но като попитал домакина си, салвадорския вицепрезидент, защо не го пускат, след като той няма престъпления нито в Ел Салвадор (откъдето е емигрирал съвсем млад, заради заплахи от банди), нито в САЩ, вицепрезидентът с присъщата си прямота на латиноамерикански бандит отговорил: "ами държим го защото американското правителство ни ПЛАЩА за това!" Разбрахме ли сега?!

Случаят с Гарсия обаче съвсем не е единичен - при него ПРИЗНАХА, че е допусната грешка. За което днес/вчера Каролин Лийвит, или пропагандаторката на Белия дом, както й викат напоследък, застана пред камерата и истерично изкрещя: "никава грешка не е допусната, той е ТЕРОРИСТ!".

На свят ден излъга, и не ѝ се схвана устата. То и на шефа ѝ, който каза същото в серия туити, кой от кой по-главнобуквени и напълно разстроени (да не употребя друга дума), на него не му се схвана ръката да пише лъжи и да се заканва на враговете си.

Това паническо крещене/писане на несвързани работи малко ми напомня на сцената от "Многострадална Геновева", в която клеветникът Голос загубва ума си, вследствие на угризения на съвестта. Защото в крайна сметка, дори най-притъпената съвест има своя момент на пробуждане и като не може да извика от разкаяние, пише туити, в които обвинява де кого се сети за безобразията си.

Сега на Голос са му виновни съдиите, които отсъдиха да се върне човека, демократите, които пробват да се организират даже с някои републиканци, за да му надянат букаи (законови само - засега!), академичния съвет на Харвард, които съдят правителството за спиране на субсидията си, както и още няколко по-дребни играчи, като шефа на ФЕД, Председателя Си и разбира се, Байдън.

Не по-слабо върви представлението на останалите членове на правителството, които преди време нарекохме "Смотаняци" покрай Сигналгейт.

Марко Рубио, държавен секретар и главен дипломат, след най-успешните преговори в историята, оня ден рече на летището: "Ако не стане на нашата, ше ви фърлим ключовете, па се оправяйте!" (е, той го каза с други думи, но смисълът беше този). За вас не знам, но аз за пръв път виждам дипломат да се държи като търговец на ориенталски пазар.

Хегсет, като главно действащо лице в Сигналгейт, което води жена си по разни важни преговори, даже в чужбина, и назначи брат си в Пентагона, също и личния си адвокат, вчера излезе с нова серия на Сигналгейт, в която се оказва, че военните тайни той ги споделя в отделен чат и с гореизброения тесен семеен кръг.

То не че Хегсет нещо е казал, ами имало нов теч на информация, според запознати - от уволнени бивши служители на Пентагона. И Хегсет вика, те за отмъщение са го пуснали това. Ама не отрича, че е пращал в новия чат подробности за самолетите от атаката срещу хутите. Пак добре, че от същата атака, явно този ден е бил в настроение и се е хвалил къде ли не. Това копи пейст от група в група не само Хегсет го практикува, човещинка е. Ама все пак - шеф на Пентагона.

Гледах днес кратък репортаж от великденското тържество в градината на Белия дом - Хегсет, Тръмп, Мелания и още няколко "важни" личности, дечурлига около тях, журналистите - на почетно разстояние, май зад заграждения, а наоколо по моравата - през 2 метра разни агенти и охрана. Навсякъде стърчаха и гледаха абе.. бдително, като охрана. Нямаше много празнично настроение май, една такава нервност излъчваха всички.

Днес борсите пак паднаха рекордно, с повече от хиляда пункта борсовият индекс Дау Джоунс. Това, доколкото си спомням, Тръмп го беше дал като индикатор за импийчмънт при управлението на Байдън. Даже туит има посветен на това - който туит услужливо му го изнамериха.

Ама - не ще да се импийчне!

Цялата Велика Събота из Щатите имаше пак протести. Този път не бяха толкова многобройни заради Великден, но за сметка на това има включени много повече малки населени места, близо 2500 отделни протеста са изброени (срещу 1400 преди две седмици). Което означава, че протестите се разрастват. Америка, както бяха писали Илф и Петров, е едноетажна - мнозинството живее в малки градчета.

Лозунгите, които прочетох, са в целия спектър - няма незасегната тема. Често го имаше тоя лозунг " Няма достатъчно голям картон, на който да напиша всичко, заради което съм тук!"

В групата на протестите коментираха, че ще продължават да се събират, мирно и без никакво насилие, с цел да стигнат 3.5% от населението - защото статистически било доказано, че всеки протест с толкова и повече участници успява. Не знам доколко това е вярно, но ако екстраполираме тръмпоустойчивостта на импийчмънт, може да се наложи и пет, и десет процента да излязат.

В което не се съмнявам, при така разпадащите се стокова борса, курс на долара, пазар на труда, институции и култ към вожда - е, там са само лееки пукнатинки, но да не забравяме, че в Америка всичко се движи в бързи темпове, и от една точка натам, "point of no return" имплозията е неизбежна.

Не бързам да пророкувам, но днес от всички новини, които изгледах, видеото от двора на Белия дом беше най-показателно. Всичко беше насилено, изкуствено и много, много уплашено.

А ние в Канада почнахме предварителното гласуване този уикенд.

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews