Ден 285: Предколедни вълнения. Канадските дневници на Райна Александрова

С наближаването на коледните празници, хората традиционно се настройват на по-бавни обороти, и макар и в несигурното положение на света напоследък, се стараят да намерят повод за оптимизъм, за празнуване и... просто за малко отпускане, а при най-подредените - и някаква равносметка за изминалата година.

Щом интроверти като мене прописаха за американската политика, която никога не ни е интересувала особено (доскоро Де Сантис ни звучеше като Сантана и се изненадвахме, че не пее), може да се заключи, че тая година се оказа доста по-шантава от нормалното и, прибавена войната в Украйна, както и вълненията из целия свят - къде икономически, къде - чисто милитаристични, които са пряко отражение на налудната напоследък американска външна (и вътрешна) политика, ще кажем, че изпращаме една тревожна и тъжна година, направо като сбъднато китайско проклятие.

Радостна новина от вчера е, че украинците "потопиха", макар че тя си беше потопена, едната от двете руски подводници, тази която носеше ракети "Калибър" - казват, че другата им не можела. С подводни дронове я потопиха завинаги. Браво! От която новина искам да подчертая, че колкото и силен и екипиран да изглежда един противник, когато се сблъска с изобретателност и превъзхождащ интелект, далеч не е предрешен изходът от битката - и войната.

Нещо ми подсказва, че армия, която няма ни един боен кораб, и въпреки това успя да унищожи военния флот на бившата втора армия в света, няма да се спре пред нищо. Дори пред козните на 47 и куците му бизнес съветници, които гледат да налапат сделки с Русия на всяка цена. На цената на една Украйна. Но им излязоха криви сметките.

Оня ден президентът Зеленски се снима в покрайнините на Купянск - град, почти година атакуван и наскоро обявен от руснаците за "освободен". Е, освободили са го от себе си. Подобно на Покровск дето колко пъти го превземаха, вече и те не помнят. И накрая пак не са. Само в този район се смята, че загубите на руската армия са към 60 000. Това са чудовищни числа.

Та с този увод да кажем, че жалките опити на Путя да манипулира 47 или европейските си слуги, които възпират европейската помощ под формата на замразяване на руски активи (и даването им за Украйна вместо репарации), пак удариха на камък. Бил се изцепил пак 47, че ако вземат да задържат руските парици, той щял да се разправя с европейците - ама както казваше бай Тошо навремето: "Ма как ще решаваш ти бе - ти немаш пари!" И карти няма в случая.

Нещо чувам, че и нашите са гласували "против" даването на руските активи, на равна нога тъй да се каже с другите източноевропейски народи, които още не са се освободили от путинското иго. Не бива така, братя и сестри българи! Тия протести ни прочуха по света, дайте да се изясни, че копейките са били техен незначителен фрагмент.

Обратно на американския континент. Вчера 47-ия президент предложи поредната порция несвързани брътвежи по време на коледно събитие в Белия дом, където трябваше да приветства група деца и младежи. Внезапно заговори за змиите в Перу и как някакъв негов приятел ходил и колко било опасно, как няколко десетки хиляди на година (?!) умирали там от змии, намеси дори черната мамба (тя се среща само в Африка, доколкото знам) и направо - ужасен ужас ви казвам, клинична демонстрация на деменция.

По едно време видя в публиката момиче, което много му заприлича на Иванка, дъщеря му, и се отплесна да ѝ разправя колко много приличала - като подчерта, че туй е комплимент. Абе повече тъжно, отколкото смешно. Но най-вече - тревожно. Не може човекът начело на най-силната държава в света да не е в час през повечето време, както се оказва. А то пък като е в час, какви ги пише и говори... направо да му се прище на човек да не идва на себе си толкова често.

В неделя вечерта в дома им в Лос Анжелис са били убити известния режисьор Роб Райнер ("Когато Хари срещна Сали", "Принцесата-булка" и още много класики на киното) и съпругата му Мишел. Предполага се, че извършителят е синът им, който е с психични проблеми. Във всеки случай той е единствения задържан. Целият Холивуд, цяла Америка е в шок. Всякакви знаменитости се изказаха по социалните медии, изразявайки съжаление и съболезнования. Дори комиците от вечерните предавания направиха анонси, напълно сериозни и видимо покрусени.

Единственият клоун, който реши да направи шоу със себе си в главната роля по този повод, беше обединителят на нацията, утешителят, уравновесеният и здравата опора в такива дълбоки морални кризи - шегувам се, разбира се, с последното бе 47-ият президент на Съединените щати.

Той написа в социалната си медия, че вероятно режисьорът е убит заради непоносимостта си към него, Тръмп, страдайки от "Trump derangеment syndrome", която непоносимост е раздразнила някой и той го е убил. 47 го пише с много думи, но това е есенцията - както единодушно заявиха всички, дори някои републиканци този път - няма такова падение - морално - тъкмо помислиш, че е стигнал дъното, и го гледаш - пак копае надолу.

Да правиш от трагедията реклама на себе си, само защото покойният ти е бил критик - е наистина няма такова долно отношение. Попитан по-късно от репортер в Белия дом за този пост, един вид да му даде шанс да се извини или поне да се измъкне, той наопаки - повтори всичко точ в точ, да не би да останат съмнения... Е, не останаха.

Бомбата на деня в медиите е обширното интервю на най-влиятелната жена в Белия дом - шефката на персонала на Тръмп Сузи Уайлис, дадено за списанието "Венити феър" "Панаир на суетата" - в превод (от едноименната книга на Уилиям Текъри), едно от най-популярните в САЩ списания.

Аз нямах време да седна да прочета, то е дълго интервю в две части, а и не си падам по клюките, ама те журналистите го прочетоха и правят синтез и коментари по различните медии. Основното е, че жената безпощадно и откровено разказва за разни неща "от кухнята" на Белия дом. Например казва, че Тръмп има персоналност/личностна характеристика на алкохолик - в убеждението си, че "той всичко може". Това е скандално изказване, но далеч не най-скандалното.

За войната с Венецуела, която в момента е на етап потапяне на рибарски лодки, предполагаеми преносители на наркотици - но се очаква да се разрасне до пълномащабна - Сузи Уайлис казва, че целта на Тръмп е да махне Мадуро от власт - а не просто да се бори с наркотрафиканти, както обяви. Право куме, та в очи.

В подкрепа на горното - вчера 47 подписа Извънредна заповед, с която се признава фентанила (силен наркотик) за оръжие за масово поразяване - което си е нещо като съвременен вариант на повода за нападението над Ирак. Който беше - да, точно така - че иракчаните имали оръжия за масово поразяване, което се оказа лъжа. Не че Саддам ни е бил любимец, нито пък Мадуро. Ама как па не измислиха нещо оригинално бе?! Малко ли са кървавите диктатори по света? Ама само в Ирак и Венецуела има толкова нефт. И в мада' Раша, да не забравяме.

Пак вчера, на футболен мач, дадоха на 47 да хвърли монетата "ези-тура" в началото на мача - и той така я хвърли непрофесионално, направо балетно, че ги остави без думи двамата капитани на отборите и журналята наоколо. "Журналя" викам на възхваляващите диктатори репортери. Щото това не е журналистика.

И сега тази малка случка ми напомни, че въпреки големите заявки на 47 възможностите по същество са му малки. И там ни е надеждата - че всичките му бомбастични планове в крайна сметка ще се издънят като това куцо хвърляне на монетата.

Слава на Украйна! До перемоги!

8647Taco!

Elbows up!

Следете новините ни в GoogleNews