Борис Виан – истинското име на смелостта, празника и охолството

Диана Маркова Последна промяна на 12 декември 2020 в 09:10 6979 0

Музикант, който отрязва главата си, защото не се чувства добре; войник на фронта, който изпитва мравучкане в крака, с който затиска мината; пътници във влак, които обгарят с газова горелка краката на спътника от купето, просто защото той не отговаря на въпросите им. Всичко това са кулминации на кратките разкази на френския писател Борис Виан от сборника му „Човекът вълк“.

Разбира се, никога няма да забравим растящото в белите дробове на любимата цвете, нейната кашлица и слабостта ѝ на страдаща болничка – част от сюжета на „Пяната на дните“ от Виан. А помните ли онова вълшебно пиано, при което с натискането на различни клавиши се задействат различни коктейлни комбинации? И така, свирейки Малер, ние получаваме яйчен коктейл или кайсиев аперитив – според вкуса на госта.

А какво да кажем за „Сърца за изтръгване“ и великия Жакмор, който живее в „август на живота“? Пейзажът и тук е апокалиптичен и ние можем само да се дивим пред авторовата мощ – на въображението, но и на чувствителността, с която той подхожда към големите социални въпроси като войната, бедността и експлоатацията.

„Тази история е вярна, защото аз я измислих.“ Това е реплика на големия Борис Виан. Който – забележете – успя да очертае, с артистични похвати, измеренията на този грешен свят. И е естествено, когато ние откриваме решенията на проблемите на модерността: четейки Виан, ние се превръщаме в търсачи на истината, които преоткриват смисъла на всичко наоколо. А това, че всяка добра история лежи в сърцето на автора ѝ затвърждава хипотезата, че всичко истинско, всичко съществуващо, е създадено от нечия артистична душа.

Борис Виан е роден на 10 март 1920 г. във Франция. Израства в охолство и лукс: поколенията назад в рода му са представени от аристократи и индустриалци. Борис има на свое разположение прислужница и бавачка и е посещаван от фризьорка у дома. Радва се на лежерни занимания с музика, четене и шах. Но в същото време той е едно болнаво дете, което страда от прекомерната загриженост на майка си. До двадесет годишна възраст бъдещият писател и при най-лекия полъх бива увит във вълнени шалове; ето защо – според неговия биограф Клер Жюлиар – половият живот на Борис започва твърде късно.

Още като ученик в гимназията Виан се захваща с музика. Интересно е, че винаги сядал на чин в последната редица от класната стая – а тя е разположена най-далеч от учителя и най-високо от останалите. В час по английски, например, където се събирали около четиридесет ученици и ставало доста шумно и оживено, Борис свирел своите любими мелодии от джаза. Освен това той имал солидна подготовка по техническите и математически дисциплини – това, както и дързостта му, помогнали да изобрети свой собствен духов инструмент, който се състоял от гребен и хартийка за тютюнева цигара. Воала!

Втората световна война заварва Борис Виан в Инженерния университет – нещо, което сам е избрал и дори предпочел пред обучението по изкуства и философия. Той е освободен от служба поради проблемите, които има със сърцето, но войната се усеща навсякъде, дори и в неговия делник – при все, че младежът изобщо не се интересувал от политиката и обществения живот. Разполага със стая с легло, но без течаща вода, а на шкафчето е поставил снимка на любимото момиче – първата, и все още платонична любов в живота му. Храната е ужасна, а парите не достигат.

Но тъкмо тогава се появява неговото първо произведение. И то не е точно литературно; о, не. Това е „Психохимия на металургичните продукти“ – творба от сто и шестдесет страници, предназначена за целите на обучението по металургия в университета. Кой да предположи, че по-късно фантазията на младия писател ще се вихри до непознати (а и невинаги разбрани) пространства…

Съпругата си среща на 29 юли 1940 г. по време на една ваканция. Тя се казва Мишел и е руса, с одухотворени черти. Сключват брак следващата година. И макар че Борис вече е съпруг, а скоро се очаква да стане и баща, той си остава едно непоправимо дете: през цялото това време вдига купони в родното имение, стихоплетства с приятели, снима филми и изработва летателни апарати. Красив, елегантен и дързък живот – с блясък и сладък привкус.

Първият роман излиза на бял свят още в онези безгрижни години. Казва се „Веркокен и планктонът“. В него оживяват младежите от популярното по онова време в Париж зазу движение: те свирят джаз, пият бира със сок от нар и носят карирани сака. Зазу хлапетата са активни срещу расизма и се подиграват на фашисткия режим в страната.

Тъкмо тогава се появява и знаковата фигура на Майора – характерен персонаж, който присъства в много от произведенията на Виан. Негов прототип е приятел с нещастно детство, телесен недъг и голямо сърце.

Биографичната книга за Борис Виан, издадена у нас през 2010 г. от ИК „Рива“ (в превод на Георги Ангелов), разказва още и още истории от младежките години и писателския живот на гения. Като това за приетия за брутален роман „Ще плюя върху вашите гробове“, подписан с псевдонима Върнън Съливан. Смята се, че една от главите на това произведение става причина за убийство в Монпарнас. И това за очарователната втора съпруга на Борис – Урсула, която прави всичко възможно, за да съхрани артиста в него, докато тялото му страда от болести.

Но ние ще се спрем на няколко малко известни факти от вълнуващото битие на твореца.

Заедно с Хуан Миро, Йожен Йонеско, Макс Ернст, Марсел Дюшан и други личности Борис Виан разработва идеята за „Патафизиката“. Всъщност неин основател е Алфред Жари, който дори основал колеж по Патафизика. На практика става въпрос за псевдонаука, която обаче младите автори приемали присърце и разработвали с голям ентусиазъм. Патафизиката разглеждала идеята за наличието на въображаемия явления и проблеми, за които съществуват въображаеми решения. Предполага се, че занятията на Колежа включвали ужасно много мигове на забава и развлечения.

Сайтът Urban-mag.com отбелязва и още една любопитна подробност от живота на Виан, а именно че – въпреки че бил посветен изцяло на джаза – той сътворил няколко рок парчета, които днес са част от музикалната традиция на Франция.

Това отново ни напомня, че когато творческата енергия е голяма, артистът се проявява в най-различни, честно коренно различни една от друга, области на изкуството. Изборът на изразно средство обикновено е само подробност. 

Борис Виан умира на 23 юни 1959 г., в 10 часа и 10 минути, докато гледа екранизацията на „Ще плюя върху вашите гробове“. Сърцето на твореца угасва, но само за онзи сложен и напрегнат живот, който го угнетява през по-голямата част от времето. То – сърцето му – принадлежи на безкрая.

При интерес към новата книга на Диана Маркова - романа "...Три, четири" - свържете се с автора на адрес: diana.markova@gmail.com 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови