Quantcast

163 години от рождението на Ангел Кънчев

Екип "Българска история" Последна промяна на 11 ноември 2013 в 00:20 1675 0

43
43

Българската история познава редица герои, отдали и жертвали живота си за родината. По време на националноосвободителното движение двигател на революционните процеси били т.нар. “млади”, които с енергичната си дейност успявали да постигнат неща, които векове наред българите не са съумявали. На 11 ноември е роден един от най-смелите и жертвоготовни български герои, който за краткия си 21-годишен живот допринася за освобождението на България. В следващите редове ще разберете как.

Ангел Кънчев е роден в Трявна на 11 ноември 1850 година. Начално образование получава в родния си град, а по-късно се мести в Русе. Продължава образованието си като стипендиант в Болградската гимназия (Бесарабия) – училище, завършено от много български революционери и възрожденци. Следва едногодишно обучение във Военното училище в Белград. Именно в сръбската столица установява контакти с българските революционни кръгове, а през 1868г. се включва във Втората българска легия. Неуспехът й обаче, го принуждава да емигрира в Румъния и да се заеме с издаването на вестник “Дунавска зора”.  Финалната точка на образованието си поставя  в Земеделско-индустриалното училище в град Табор (Чехия). След завръщането си по българските земи започва работа в “Образцов чифлик” край Русе.  

През 1871 година се включва дейно в националноосвободителното движение. Острият му ум е причина той да бъде бързо приет в революционните среди и за кратък период от време да си изгради авторитет. Същата година е определен от Българския централен революционен комитет за помощник на Апостола. Самият Васил Левски го нагърбва със задачата да се заеме с агитацията в Северна България – един от не дотолкова будните райони по това време. За кратък период от време младият революционер постига голям успех, разгръщайки широка дейност. Фаталният за него ден се оказва 5 март 1872 година. След неуспешен опит да се прехвърли през Дунав в Румъния, Ангел Кънчев била заловен на русенското пристанище. Героичното дело на революционера е извършено в онзи кратък, вероятно няколкосекунден, момент. За да не бъде заловен жив, той слага сам край на живота си. Последните му думи са: “Да живее България!”

Подвигът на Ангел Кънчев е добре описан от Захари Стоянов в “Записки по българските въстания”. Ще цитираме кратка част от написаното за него.

“Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едия път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: “Да живей България!” – хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло… Глухо изгърмявание, като изпод земята, се раздаде наоколо, револверът, който не хвана против заптиите, отскочи настрана, двете ръце, които преди малко го стискаха, яко се заловиха за космите на разбития череп, като да искаха да прекратят болезнените действия на куршума, който беше се загнездил вече в мозъка – и грациозното тяло, безчувствено и окървавено, претъркули се на земята като клас, прерязан с жетварския сърп!…”

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !