Късметлия от Русе надиграва два пъти смъртта

Още като бебе Венцислав Стоянов оцелява при пожар и срутване на къща

Последна промяна на 07 юни 2017 в 16:15 9734 7

Снимка Искра Стоянова

Инж. Стоянов пред родната си къща, вдясно е ъгловата сграда, от покрива на която е бил спасен.

Съдбата слага в ръцете на някои хора още с раждането късметлийска детелина. Поне така смята за себе си 90-годишният Венцеслав Стоянов от Русе – потомък на стар русчуклийски род, уважаван инженер-химик, колекционер, автор на много книги.

Това въображаемо четирилистниче два пъти го спасява от сигурна смърт още като бебе. Първо оцелява при пожар благодарение на свой съсед, а малко след това - при адско срутване в паянтова къща. Много ситуации в живота му го карат да си мисли, че има ангел хранител, който и до днес го пази, за да може и на тази достолепна възраст да се радва на здраве, много приятели и творчески идеи.

Било е през далечната 1927 г., когато малкият Венцеслав е бебе на четири-пет месеца. Родителите му били състоятелни хора и притежавали хубава къща на ул. „Княжеска” на пъпа на Русе. Долу имало магазин, за който се грижел баща му Христо Стоянов, а горе било жилището на семейството. Малко преди раждането на момчето в къщата прокарали електричество. В един хубав есенен ден майка му и баба му изкарали корито на най-горната задна тераса, за да го изкъпят под топлите лъчи на слънцето. Две затворени врати делели тримата от дървеното стълбище, където вероятно от късо съединение станал адски пожар. Жените и бебето били като в капан. Докато усетят, че нещо не е наред, стълбището било обхванато от пламъци. Бащата безпомощно кършел долу ръце в безсилието си да помогне на най-скъпите си хора. Дошли пожарникари, чието оборудване в онези далечни години се състояло от конска каруца, две бурета, кофпомпа и къса стълба. Да достигнат до терасата със стълбата било невъзможно, а пожарът все повече се разраствал. Долу на улицата почерняло от народ. Единствено 15-годишното съседче се досетило, че може през покрива на тяхната къща, долепена до горящата, да помогне на жените и бебето. Слабичкото момче пъргаво запристъпяло по наклонените плоскости и се озовало на височината на терасата. Подали му бебето, издърпало и двете уплашени до смърт жени. Спасителят е бъдещият известен български колекционер и филателист Братан Ралчев. Именно тази необичайна първа тяхна среща и признателността към човека, спасил живота му, запалила в по-късни години у Венцеслав колекционерската страст.

След пожара било невъзможно домът да се обитава. Семейството се преместило под наем в стара къща, намираща се недалеч от опожарената постройка. Временното жилище нямало нищо общо с богатия дом на ул. „Княжеска”. Родителите и бебето обитавали скромна стая с едно по-широко легло и кошче люлка. Налагало се да живеят при тези условия, докато възстановят хубавия си дом. Изгорялата къща била застрахована, но дружеството фалирало и не можело да им изплати нито лев. Въпреки сполетелите ги неприятности, родителите били благодарни на съдбата, че са заедно с детето си. Бебето било изключително кротко и за радост на майка си спяло по цяла вечер. Една нощ обаче – точно на 19 декември 1927 г., когато по стар стил се празнувал Никулден, малкият Венцеслав се разплакал. Майката запалила свещта, взела го да го успокои и пак го сложила да спи, но бебето започнало да реве още по-силно. Щом младата жена го гушнала отново и се отдалечила от кошчето, с трясък се срутил таванът на 200-годишната къща. Най-големите отломки паднали в бебешкото легълце и буквално го затрупали.

„След тази случка родителите ми се зарекли всяка година на Никулден да правят курбан за мое здраве. Оцелял съм два пъти в рамките на три месеца и ако не съм имал този късмет, е можело още като бебе да си отида от този свят. Когато вече и самият аз създадох семейство, продължих традицията да давам курбан. Събирам близки и приятели на софра с големи пълнени шарани. Осемдесет и осем пъти се е случвало това досега, тази година ще е 89-ият”, казва русенецът, в чийто живот Свети Николай има специално място.

Баща му успял да издейства разрешение от общината да надгради изгорялата постройка до ниво по-високо от ъгловата сграда, от която малкият Венцеслав бил спасен. В този обновен след пожара вид достолепната къща е запазена и до днес. Семейството се съвзело, бащата станал околийски управител на Русе през 1932 г.-1934 г. и нещата сякаш започнали да се подреждат. Докато не дошъл 9 септември 1944 г., когато богатите хора били обявени за врагове на народа. По онова време не позволявали на младежите от тези семейства да следват висше образование, а Венцеслав тъкмо завършвал гимназия и имал амбиции за бъдещето си. Трябвало обаче специално разрешение от партийния елит, а с тази биография младият човек нямал никакъв шанс да го получи. Но и тук съдбата се намесила.

В книгата „От Русчук до Русе” са публикувани 1600 стари картички от колекцията на химика.

„Написах статия за включването на младежта в националните бригади, която бе публикувана във вестника, но без името ми. Влизам аз в кабинета на един важен тогава човек – другаря Тончев, от когото зависеше да ми дадат бележка за следване. А той в същия момент чете точно този брой. Гледай, казва ми, каква младеж расте, каква хубава статия е поместена тука. Ама това съм аз, другарю Тончев, аз я написах, му отговорих, усещайки, че нещата се обръщат в моя полза”, разказва инж. Стоянов. Така минал между капките, получил нужния документ и станал студент по индустриална химия в Държавната политехника „Сталин” в София.

Вече дипломиран, врагът на народа трябвало да започне някъде работа. Взели го през 1952 г. в текстилния завод „Вела Пискова” в Русе. А редом с младия човек вървяло и досието му - дебела папка с доноси, писани от негови познати, уж приятели. По онова време в предприятията имало по един кадровик, човек на Държавна сигурност, който изкъсо следял персонала и най-вече безпартийните. Но и тук на Венцеслав му провървяло. Оказало се, че в този важен за българската икономика завод няма друг инженер-химик. След няколко години сериозна работа се случило така, че дори ръководството не предприятието се съобразявало с решенията на младия специалист. За първи път в България инж. Стоянов внедрил в производството известния на всички домакини днес препарат „Калгон”, както и немачкаемите апрети, благодарение на които платът не се набръчква.

Младият специалист имал задълбочени познания по немски език и следял за всички новости в специализираното издание „Текстил и помощни средства”. Там научил за калгона и решил да направи проба. „Ако водата е твърда, когато тъканите се боядисват, остават бели петна. А ние изнасяхме за чужбина платове за армията, с такъв дефект ще кажат, че правим саботаж. С използването на калгона водата ставаше мека, боята не се пресичаше и платовете нямаха петна. Ръководството ме послуша и внесохме голямо количество от този препарат”, спомня си химикът.

Внедряването на немачкаемите апрети му носи още слава. През цеха му минават по 72 000 метра плат на ден. Пише статии в специализирани издания, изнася общо 33 доклада за девет години. По препоръка на Тано Цолов от Централния комитет на БКП и отговарящ за промишлеността и техническия прогрес безпартийният химик е изпратен като делегат на България на сесията на СИВ в Будапеща. Заради приноса му е предложен от колектива на „Вела Пискова” за лауреат на Димитровска награда. Е, не я получава, разбира се, заради биографията си, но младият химик се радва повече на признанието.

Братан Ралчев на сбирка на филателисти

Професионалният път на инж. Стоянов е свързан и с Техникума по индустриална химия в Русе, където е преподаватал. Пенсионира се там през 1987 г., но за него това съвсем не означава да се отдаде на заслужен отдих. В крайдунавския град химикът е известен и с колекционерската си страст. Във второто издание на книгата си „От Русчук до Русе” публикува 1600 стари картички. След смъртта на съпругата си през 2011 г. написва 22 книги, в които разказва спомени от богатото си минало и впечатления от гостуването на внука си в Америка и други места.

„Не съм сложил още точка на активния си живот и творческата си дейност. Вярвам, че ще мога да реализирам всичко, което съм замислил, както е било винаги досега”, казва непоправимият оптимист.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1529

7

Emil Kasamakov

08.06 2017 в 07:58

И примерът, който даваш е неподходящ. Според кмета, в Милано вече е има стотици палми, включително ги е имало на същия площад. Очевидно критиката, че "не са част от естествения облик на Милано" е невярна.
И очевидно шумът се вдига заради незаконните имигранти от държави с палми, а не заради естетиката.

1529

6

Emil Kasamakov

08.06 2017 в 07:54

Не говоря за елегантността, която е субективно възприятие. Казах, че изборът на палмите няма нищо общо с комунягите, на които го приписваш. Далеч по-стар е и става дума за традиция от началото на миналия век.

А бюрото на Балкан го помня, и аз съм пътувал. В началото на 80-те билетът до София струваше 16 лв (колкото място в спален вагон). То затова и фалира социализмът - щото нищо не разбираха от икономика. А не защото слагаха палми в качета.

31595

5

Denis Rizanov

07.06 2017 в 19:06

Ето, за да видиш, че и на други места има хора, които споделят мнението ми.

http://ow.ly/5jGc30coQDo

Нещата трябва да се правят с мяра, такт и малка доза елегантност. Само с "аз съм прост и вие сте прости, ше се разберем" не става. От 2009 го дъвчем това. Байгън!

31595

4

Denis Rizanov

07.06 2017 в 19:01

Виж то и във Виена, в зоологическата градина на Шонбрун, има палми в качета. Но си стоят в една обособена част и не ги изкарват на градския площад. Мисълта ми беше, че е кичозно и отвратително да ги редят всяка година пред паметника на Свободата. Не им е там мястото. Българи, руси, фини и румънци са мрели в люти зими и зелените гори на Балкана. Не под палми в танганайка или занзибар.
А като ще си говорим за спомени... по времето, когато ти си бил малък, моя милост си купуваше самолетни билети няколко пъти от бюрото на БГА Балкан, днешен банков офис на втората снимка. Беше точно на ъгъла (втората снимка). Какви времена, а? Русе имаше летище. :)

1529

3

Emil Kasamakov

07.06 2017 в 17:06

Текстът под първата снимка явно е предназначен за втората. На първата вдясно не е въпросната ъглова сграда, а Съдебната палата.

* * *
Denis Rizanov
07.06 2017 в 16:35
"Нямам оникакво логично обяснение за напъна да отглеждат палми в качета... и всяко лято да ги изтипосват на площада?!"

Тия палми в същите качета ги имаше, още когато аз бях малък - преди 40 години. Всъщност доколкото знам се появяват още с оформянето на площада преди повече от 100 години. Имало е парк с екзотични дървета.

31595

1

Denis Rizanov

07.06 2017 в 16:35

Не знам що за извратен кич се мъдри в празната глава на местните кагебейци и обикновени векерейци, понастоящем кметчета на този красив в миналото град... Нямам оникакво логично обяснение за напъна да отглеждат палми в качета от кисело зеле и осолена риба и всяко лято да ги изтипосват на площада?! Защо бе кмете?!