"Сподели София" или как София се бори за Европейска столица на културата 2019 (IV част)

"Сподели София" - с това мото София и Югозападният регион участват в надпреварата за български град - европейска столица на културата за 2019 година.

В предишни публикации ви представихме кандидатурите на шест от общо осемте кандидати - Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив и Русе. Днес е ред на София.

1.     Каква е темата и посланието на Вашата кандидатура?

"Сподели София" не е просто тема; това е нагласа, начин на мислене и действие. Нашето послание "Сподели София" е покана за включване, призив да бъдем град в синхрон с вековната традиция за подкрепа на толерантността и диалога.Сподели София е иновативен начин за диалог между гражданите и Европа; диалог между творците и културните организации; между различните сектори, за да се създадат нови партньорства и да се засили европейското самосъзнание.

 Ние споделяме София с нейните граждани с намерението да насърчим гражданска солидарност, да установяваме нови и да възстановяваме стари връзки между общностите, да провокираме „лаборатории за градско сближаване”.

 Ние споделяме София с Югозападния регион, за да споделяме регионалните ресурси, взаимно да се възползваме от предимствата си, да предоставяме на гражданите повече възможности за участие и правене на култура.

 Ние споделяме София с Европа и в Европа. Може би най-важното в тази задача е откриването на истинската идентичност на гражданите на София, тяхното истинско място в България и в Европа, и възможността да участват равнопоставено в паневропейските процеси. Рецептите от миналото и приповдигната реторика на 90-те години не вършат работа. Готови сме да обърнем поглед към бъдещето с дръзки и осъществими предложения и идеи.

 2.     Защо решихте да се включите в надпреварата?

 Инициативата Европейска столица на културата дава възможност на градовете, които сериозно са решили да се състезават, да мобилизират енергията на много кръгове – творческите среди, хората на културата, образованието, градското планиране, бизнеса, туризма, неправителствените организации и гражданите – за да направят решителна крачка за подобряване на културния си живот и запомнящ се дебют на европейската културна сцена.

 Живеем във време, когато не можем да си позволим да пренебрегнем нито един човек, нито един ресурс, нито една възможност за развитие. Като град и общност искаме да създадем чувството за принадлежност и съвместните действия за общо благо. Искаме да постигнем нов баланс между културното наследство и съвременното артистично творчество; да обновим модела на работа на културния сектор, да задържаме и привличаме таланти. Искаме София да се превърне от град в Европа в истински европейски град, отворен към гражданите и гостите си.

 3. Колко е годишният бюджет за култура във Вашата община/район кандидат? 

 14    775 000 евро за 2013г.

 4.     Кои са най-значимите традиционно провеждани културни събития във Вашата община/район?

 София има богат културен календар с утвърдени събития във всички изкуства и жанрове: опера, класическа музика, джаз, рок, театър, визуални изкуства, дигитално изкуство, архитектура, танц, дизайн, филм, фолклор, кухня, литература, улично изкуство. Градът подкрепя както културни събития и фестивали с дългогодишна история като Софийски музикални седмици, така и нови, които дават изява на съвременни форми на изкуство като ДА Фест (Международен фестивал на дигитални изкуства) и On!Fest.

 В подготовката си за ЕСК обаче правим важна трансформация от мислене и планиране на календар от събития към планиране на процеси. Затова и в концепцията ни, и в развитието на културния живот в града ще търсим от една страна баланс между установени събития и нови таланти, между европейски творци и софийски артисти, между София и региона, а от друга – платформи за взаимодействие между изкуството и културата и други сектори – образование, туризъм, работна заетост.

Една от най-силните страни на нашата апликационна форма е, че тя е проблемно ориентирана. София, както и много други градове в България, е натоварена със сложното и разнопосочно като тълкуване минало на социалистическия режим. Тук има много паметници на това минало. С нашата кандидатура ние не замитаме проблемите, не се крием от тях, а се стремим да ги решаваме. Типичен пример е изрисуването на паметника на Съветската армия. Ние включихме този пример за култура в градска среда в нашата апликационна форма, защото той показва отношението на младите към миналото ни. И е важен аспект във визията ни за бъдещето – ще се крием и ще забравяме или ще помним наследството и ще намерим неговото място в съвременната градска среда.

 5. Какъв бюджет на глава от населението е предвиден в апликационната форма на Вашата кандидатура и какви източници планирате за този бюджет?

 На база население в целия Югозападен регион - 44 евро на глава от населението.

На база населението в София - 68 евро на глава от населението.

Осем български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София и Шумен – се борят помежду си за титлата Европейска столица на културата за 2019-а година.

OFFNews ще представи кандидатурите на всички български градове в конкурса чрез въпросник, който те попълниха. Ще ги публикуваме на няколко части по азбучен ред.

По традиция всяка година титлата се печели от два града – един от старите страни членски на ЕС и един от новите – от разширяването през 2004 и 2007 г., сред които е и България. България участва в конкурса за 2019 г. с Италия и всяка от двете държави ще излъчи по един град победител.

Изборът на българския град ще стане с вътрешен конкурс, оценяван от 13-членно жури от експерти, в което има шестима българи. Европейската комисия е гарант за провеждането на честна процедура. През декември ще стане ясна кои градове са финалисти след предварителната селекция, а окончателният победител ще бъде избран през пролетта на 2014.

За 2019 г. градът трябва да подготви целогодишна културна програма със събития, които да привлекат публика и артисти от цяла Европа.

Ползите от инициативата са директни и индиректни. Градът победител печели наградата на името на Мелина Меркури на стойност 1,5 млн. евро. Индиректните ползи са за развитието на културата и международното признание за града като европейски културен център. Практиката досега показва, че някои градове победители генерират големи икономически ползи от инициативата: например Брюж (Белгия) е получил 10 млн. приходи от културни събития, а Саламанка (Испания) – 37,5 млн. евро.

Още по темата

06/11/2013 Култура

Пловдив и Русе - кандидати за Европейска столица на културата (III част)

04/11/2013 Култура

Кандидатите за Европейска столица на културата 2019: Велико Търново и Габрово (II част)

30/10/2013 Култура

Кандидатите за Европейска столица на културата 2019: Бургас и Варна (I част)

18/10/2013 Култура

8 града внесоха кандидатурите си за Европейска столица на културата 2019

Следете новините ни в GoogleNews