Осем български града - Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София и Шумен - се борят помежду си за титлата Европейска столица на културата за 2019-а година.

OFFNews ще представи кандидатурите на всички български градове в конкурса чрез въпросник, който те попълниха. Ще ги публикуваме на няколко части по азбучен ред. Започваме с Бургас и Варна.

По традиция всяка година титлата се печели от два града - един от старите страни членски на ЕС и един от новите - от разширяването през 2004 и 2007 г., сред които е и България. България участва в конкурса за 2019 г. с Италия и всяка от двете държави ще излъчи по един град победител.

Изборът на българския град ще стане с вътрешен конкурс, оценяван от 13-членно жури от експерти, в което има шестима българи. Европейската комисия е гарант за провеждането на честна процедура. През декември ще стане ясна кои градове са финалисти след предварителната селекция, а окончателният победител ще бъде избран през пролетта на 2014.

За 2019 г. градът трябва да подготви целогодишна културна програма със събития, които да привлекат публика и артисти от цяла Европа.

Ползите от инициативата са директни и индиректни. Градът победител печели наградата на името на Мелина Меркури на стойност 1,5 млн. евро. Индиректните ползи са за развитието на културата и международното признание за града като европейски културен център. Практиката досега показва, че някои градове победители генерират големи икономически ползи от инициативата: например Брюж (Белгия) е получил 10 млн. приходи от културни събития, а Саламанка (Испания) - 37,5 млн. евро. 

БУРГАС - Културен ускорител, вдъхновен от Големия андронен колайдер

1. Каква е темата и посланието на Вашата кандидатура?

„Бургас 2019 Културен ускорител“. То е естествено продължение на процесите, които текат в града, както и на визията на Бургас за бъдещето. Огледахме се наоколо и видяхме движение във всяка основна част от града и областта. С помощта на програмата, която подготвихме за 2019 г., ще го преобразим от движение в ускорение.

Концепцията ни е вдъхновена от Големия адронен колайдер в Европейския център за ядрени изследвания (CERN). По модела на Големия адронен колайдер и нашия Културен ускорител функционира чрез Потоци, Сфери, Проекти. 

Най-важната цел на Културния ускорител е да създаде устойчива и динамична среда, да задвижи вече съществуващи механизми, които да направят още по-близък контакта на Бургас и региона с Европа и нейните граждани. Да се сближат общества и етнос, публики и създатели, градове и места за култура.

 2. Защо решихте да се включите в надпреварата?

Бургас се нарежда на първите места сред градовете в България, които последователно реализират и надграждат своите идеи за развитие. Определян два пъти за „Най-добър град за живеене в България“, наричан град на изкуствата, поетите, художниците, град на млади таланти и родно място на световно-признати артисти, Бургас притежава множество достойнства и характерни черти, присъщи на един европейски културен център. Ако станем културна столица на Европа, ние ще надскочим постигнатото, ще се наредим сред европейските и световни величини и ще достигнем ново измерение на развитие като град и общество. 

 3. Колко е годишният бюджет за култура във Вашата община кандидат?

 За текущата година - 5 301 657 евро, а за миналата - 3 053 767 евро. 

4. Кои са най-значимите традиционно провеждани културни събития във Вашата община?

Част от богатата културна програма са първия по рода си в Югоизточна Европа Фестивал на пясъчните скулптури, Националният конкурс за песен „Бургас и морето“, Международен фолклорен фестивал, музикалният фестивал “Spirit of Burgas”, Национален конкурс за детска песен „Сладкопойна чучулига“, Международен кинофестивал София филм фест на „На брега“, театрален фестивал „На брега“, Национална изложба за цветя с международно участие „Флора Бургас“, фестивал на изкуствата „Включи града“, фестивал „Четящия човек“, фестивал „Море от наука“.

 5. Какъв бюджет на глава от населението е предвиден в апликационната форма на Вашата кандидатура и какви източници планирате за този бюджет?

 Бюджетът ще се формира от две основни части: капиталови разходи за инвестиции в културна инфраструктура, предвидени в рамките до 40% от целия бюджет на събитието и оперативни разходи (около 60%). Общите разходи са 12 млн. евро. 

Източници на финансиране са: Община Бургас, Асоциацията за развитие на културата на Бургас и на Бургаски регион, която се финансира от членски внос на членовете – местната власт в областта; държавна субсидия (Към момента няма изразена позиция на държавата и ангажимент за финансиране на ЕСК 2019г. Все пак очакваме, че държавата ще бъде важен източник на финансиране и ще предостави субсидия на града ЕСК през 2019.); Приходи от спонсорства от бизнеса; Приходи от продажби на билети и рекламни права; Принос на ЕС, който ще бъде реализиран, чрез предоставяне на наградата на името на Мелина Меркури; Международни програми и инициативи на ЕС.

ВАРНА - Бряг на вдъхновението - изграждане на доверие чрез култура

1. Каква е темата и посланието на Вашата кандидатура?

 БРЯГ НА ВДЪХНОВЕНИЕТО с подзаглавие ИЗГРАЖДАНЕ НА ДОВЕРИЕ ЧРЕЗ КУЛТУРА.

 2. Защо решихте да се включите в надпреварата?

 В резултат на финансовата криза, през последните години ЕС съюз се изправи пред редица предизвикателства, които създадоха социално напрежение и вълнения в голяма част от държавите в общността. България не остава встрани от този процес и подобно редица нации на световната и европейската карта тя трябва да намери свои ефективни и специфични решения по редица казуси – политически, икономически, социални, културни. 

Но отвъд меланхолията и унинието, Варна има сериозни предимства и потенциал, които заслужават нашите усилия, за да бъдат развити. Ние имаме самочувствието на град с древно минало. Гордеем се с богатата си фестивална култура. Смело заявяваме, че сме градът в България с най-активни младежки политики. Но имаме и своето желание за промяна и вярваме, че много неща могат да бъдат подобрени и развити. Усещаме, че е време да действаме смело и решително и да изпробваме нови идеи. Ние искаме повече от всякога да бъдем изследователи и експериментатори в своя град. И титлата Европейска столица на културата ни дава възможността да го направим.

3. Колко е годишният бюджет за култура във Вашата община?

 Годишният бюджет за култура в града запазва стабилност през последните 5 г. Делът му от 2,9 % се запазва през последните 3 години на най-усилена подготовка по кандидатурата на града за Европейска столица на културата през 2019. В периода 2014–2019г. финансирането за култура плавно ще нараства, достигайки своя пик през 2019 г.

През 2013 г. бюджетът за култура на град Варна е в размер на 3 098 790 евро.

 4. Кои са най-значимите традиционно провеждани културни събития във Вашата община? 

 Със своята почти 90-годишна фестивална култура Варна отдавна е едно от местата в страната – пресечни точки на „европейско“ и „българско“ изкуство (също и на американско, руско, азиатско). Варненско лято е своеобразната шапка, под която се провеждат множество събития. От 1926 година градът е домакин на Международен музикален фестивал „Варненско лято“, (заедно с фестивалите Летни музикални празници и Международен майски хоров конкурс) – един от най-престижните форуми в областта на класическата музика в страната.

За своята 21-годишна история Международен театрален фестивал „Варненско лято“ всяка година предлага на своята публика селекция от най-добрите спектакли на българска сцена, международна програма и български шоукейс, предназначен да промотира съвременен български театър пред селекционери от различни европейски държави.

Свои 22 издания има зад гърба си и ежегодният Международен джаз-фестивал „Варненско лято“, а в същия период в града се провежда международно признатият и високо оценен Международен балетен конкурс. Към тях се прибавят Международният фолклорен фестивал, Европейският музикален фестивал, Международното бианале на графиката, Международното триенале за куклено изкуство „Златният делфин“, филмовите фестивали „Златна роза“, „Любовта е лудост“ и Международният фестивал за късометражно кино „В Двореца“, Международният фотографски салон, младите независими фестивали за съвременно изкуство и за видео-арт Контемпо и Видеохолика. Всички тези фестивали привличат европейски артисти и гости всяка година.

 5. Какъв бюджет на глава от населението е предвиден в апликационната форма на Вашата кандидатура и какви източници планирате за този бюджет?

 Оперативният бюджет, предвиден за целия период 2014–2019 г. за проекта Варна 2019, е в размер на 68 млн. евро. Бюджетът отразява само новите парични средства и не включва вече изплатените текущи субсидии за културните институции, които се отделят ежегодно от бюджета за култура на Общинския съвет и от държавния бюджет в приблизителен размер на 3 милиона евро. Бюджетът приема, че тези субсидии ще продължат и през периода 2014 – 2019г. Новите предвидени за култура разходи преди 2017г. са малки по обем, тъй като те са концентрирани предимно в годините 2017, 2018, както и в самата година на събитието – 2019.

 Варна е уверена, че през следващите няколко години градът ще има достъп до различни европейски програми. Уверени сме, че частният сектор ще подкрепи годината на Европейска столица на културата чрез спонсорство, реклама и дарения от фондации. Варна е относително богат (спрямо българските стандарти) град със силен туристически сектор и нарастващо присъствие на мултинационални компании в региона. До 2019 г. потенциалът за спонсорство ще е по-голям, отколкото е в момента. 

Още по темата

18/10/2013

Култура

8 града внесоха кандидатурите си за Европейска столица на културата 2019