Е-е-х, Духовността! Не тази, която по празници надяваме като модна дрешка. Не и тази на пресъхналите, механични ритуали, която прилича повече на илюзионизъм. Не и онази, заложницата на прозаични подбуди, която и с многотонна камбана никого - ама наистина никого - не буди. Която проповядва Евенгелието в крак с времето - така де, с ролексово-мерцедески сексапил. Която срещу заплащане осигурява връзка с Исус като … вещо лице за справяне с материални несгоди. В чийто представи да блюдолижеш на светската власт е повеля на Всевишния.
В този ред на мисли в дневниците си, водени през 40-те и 50-те години на миналия век, знаменитият художник Иван Пенков, за който ще стане въпрос по-късно, пише:
„Никой не е допринесъл повече от свещениците за обезверяването на българите. А комунистите ги преследват…“
Васил Захариев (1895 – 1971): Изглед от Света гора, Великата лавра „Св. Атанасий“
Имам предвид различна Духовност. Духовността с главно Д. Духовността която е всепроникващо животоосмисляне. Духовността, която надвива злободневието. Която заличава страхове, бесове и отчаяние. Която издига дотолкова, че светът заприличва на детска площадка, а човешките дерзания и неволи на игра на жмичка. Духовността, която свързва с истинското аз и вечността. Която прочиства душите от отлаганията на недружелюбно общуване, на похабяващи боричкания, на ялови ламтежи. Която посява любов между човеците.
За тази Духовност в нашата традиция мислим през завещанието на Исус. Къде да я намерим ли? Не съм сигурен, че в днешна България има къде. Поне аз не знам. Само на 200 км отвъд държавната ни граница обаче, на полуостров Халкидики, в пределите на Гърция, се намира автономната монашеската република Атон. Там, казват, има отдадени, извисени мъже, които в доживотно дерзание опознават тази Духовност. От векове я култивират и предават.
Едно от многото имена за атонската монашеската територия е to perivóli tis Panagías ‚ Градината на Божата майка. Според легендите сама Дева Мария е пренесла християнството на полуострова. Там си остава и най-почитана светица.
Иван Милев (1897 – 1927): Светогорска легенда (Пътуването на Св. Богородица)
Още в най-древни времена мъдреци са се отделяли от светската суета в търсене на Божественото. Усамотявали са се за концентрация на ума, в която да постигнат спасително просветление. Първите еремити се появяват в Египет и Сирия, като бързо намират последователи в целия християнски свят. Техни наследници установяват монашеска традиция във Византийската империя. Счита се, че Атон още от 3 в. сл. Хр. е заселен с отшелници. През 7 в. арабските нашествия прогонват много монаси, живеещи във византийски владения. На VI Вселенски събор е прието решение блуждаещите в различни части на империята да бъдат заселени на Атон. Император Василий I дал на отшелниците разширени права над територията на полуострова. Император Рома Лакапин ги освободил и от данъчна повинност. Постепенно Света гора се превръща в духовен център за целия православен свят. Център на теология, изкуство, философия, но най-вече на боготърсачество. В нашето забързано и застинало в материални представи време Атон продължава да бъде душеспасителен ориентир.
Цанко Лавренов (1896 – 1976): Скалата на безмълвниците в Света гора
Чрез изложбата „Градина на духовността. Света гора и българското изкуство през първата половина на 20-ти век“ кураторът Любен Домозетски е направил възможно да се докоснем до този ориентир в София. По-точно в Софийска градска галерия. За връзка с Атон или Света Гора, както още се нарича най-източният, „монашеският“ пръст на трипръстника Халкидики, служат творбите на бележити български художници. Изложбата показва търсенията, които ги отвеждат при отшелниците. Техните платна и писмени разкази споделят с нас днешните преживяното.
Иван Лазаров, Дечко Узунов, Васил Захариев, Цанко Лавренов, Борис Денев, Константин Щъркелов, Иван Пенков са водещи имена в българското изкуство от първата половина на миналия век. Те са и създатели на българския модернизъм. Всички те в някакъв момент от творческия си път поемат към светогорското монашеско братство. За духовно пречистване, но и в търсене на първообрази в православното изкуство. На стиловите образци на родното. Отиват и като историографи на националната памет. И като изследователи на изкуството на византийския свят, към който принадлежим. Правят го за себе си, но и за да помогнат и на съвременниците си, и на тези след тях да осмислят корените си, да почувстват обединителната сила на своята култура.
Цанко Лавренов (1896 – 1976): Манастирът Хилендар
Кураторът Любен Домозетски уточнява: „На целия този събирателен образ за Света гора, в който история, изкуство, представа за „родното“ и „националното“, научен интерес и духовност се преплитат през първата половина на 20 в., е посветена изложбата „Градина на духовността“. Тя се помещава в партерните зали на Софийска градска галерия. Придружава се от луксозен каталог. Той дава обширна информация за експонатите в контекста на художествената епоха, към която принадлежат. Двуезичен е - на български и английски.
Иван Пенков (1897 – 1957): Отец Паисий
Не на последно място, от Света гора тръгва и българското Възраждане. Хилендарският монах Паисий написва съчинението си „История славянобългарска“. То връща на народа ни загубената национално-историческа памет. Изложбата разказва как историкът академик Йордан Иванов през 1906 г. открива оригинала в библиотеката на Зографския манастир. До онзи момент са съществували само преписи.
А за това, колко впечатлени са българските художници от престоя си при монасите, показателна е автобиографичната бележка на Иван Лазаров, който пише:
„Пътувал съм до Париж, Мюнхен, Виена, Прага, Цариград, Венеция, Флоренция, Рим, Атина, но най-силните ми впечатления са от Света гора. Света гора – люлка на византийското изкуство! Архитектура, стенопис, резба, приложно изкуство – всичко говори за средновековието. Дори животът на монасите като че ли е кристализирал от тази епоха. (…) В големите европейски музеи се изморявах до смърт. Нямах вкус към това консервирано изкуство, към този меланж от стилове и епохи. (…) Да видиш изкуството там, където се е родило, да го видиш в средата, която го заобикаля, е наистина голямо удоволствие.“
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)