Осем български града – Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Пловдив, Русе, София и Шумен – се борят помежду си за титлата Европейска столица на културата за 2019-а година.
OFFNews ще представи кандидатурите на всички български градове в конкурса чрез въпросник, който те попълниха. Ще ги публикуваме на няколко части по азбучен ред.
По традиция всяка година титлата се печели от два града – един от старите страни членски на ЕС и един от новите – от разширяването през 2004 и 2007 г., сред които е и България. България участва в конкурса за 2019 г. с Италия и всяка от двете държави ще излъчи по един град победител.
Изборът на българския град ще стане с вътрешен конкурс, оценяван от 13-членно жури от експерти, в което има шестима българи. Европейската комисия е гарант за провеждането на честна процедура. През декември ще стане ясна кои градове са финалисти след предварителната селекция, а окончателният победител ще бъде избран през пролетта на 2014.
За 2019 г. градът трябва да подготви целогодишна културна програма със събития, които да привлекат публика и артисти от цяла Европа.
Ползите от инициативата са директни и индиректни. Градът победител печели наградата на името на Мелина Меркури на стойност 1,5 млн. евро. Индиректните ползи са за развитието на културата и международното признание за града като европейски културен център. Практиката досега показва, че някои градове победители генерират големи икономически ползи от инициативата: например Брюж (Белгия) е получил 10 млн. приходи от културни събития, а Саламанка (Испания) – 37,5 млн. евро.
ПЛОВДИВ - "ЗАЕДНО" за културата
1. Каква е темата и посланието на Вашата кандидатура?
Избрахме за мото на пловдивската кандидатура за ЕСК една простичка, но много важна дума не само за пловдивчани, а за цялото човечество – „Заедно“. За някого това може да звучи като клише, но ние помечтахме да върнем истинския смисъл на тази дума и това е една съвсем нелека задача – да постигнем истинско обединение между хората от различните поколения, етноси и вероизповедания, които съжителстват в Пловдив, реално да интегрираме различните исторически и архитектурни пластове, да възстановим здравината на връзката между хората и територията, която населяват. Всичко това бихме могли да постигнем с помощта на културата, като сме планирали различни проекти и граждански инициативи, в които да включим наистина всички пловдивчани и хората от всички области, които са на страната на Пловдив в тази надпревара.
2. Защо решихте да се включите в надпреварата?
Пловдив дълги години бе наричан „културна столица на България“. Същевременно, докато обмисляхме кои биха били силните и слабите ни страни като потенциална културна столица на Европа, си дадохме сметка, че повечето от гражданите на ЕС едва ли дори знаят къде точно се намира Пловдив. И че въобще няма да е лесно да направим така, че Пловдив със самочувствие да блесне на европейската културна карта редом с градове като Рим, Париж, Виена, Атина, които от векове са културни столици.
На нас не са ни достатъчни публикациите в няколко авторитетни световни медии, че сме един от най-старите живи градове в света, че сме „Вторият Рим“ и прочее. За нас е важно да направим Пловдив отново привлекателно и добро място за живеене за гражданите му, за всички българи, за туристите, за немалкото хора, които имат изследователски интерес към този прекрасен град и неговите забележителности. Искаме Пловдив да стане Европейска културна столица през 2019-а, за да се върнем към споделените европейски ценности, които изгубихме в трудните години на прехода.
3. Колко е годишният бюджет за култура във Вашата община?
През последните няколко години в Пловдив за култура се харчат между 6 и 8 милиона лева, като в това число не влизат разходите за културна инфраструктура. Това прави около 3,5–4% от градския бюджет. Много е важно обаче да е ясно, че тази стойност не отразява обективно културния живот в Пловдив, тъй като тук работят много сериозни институции под опеката на правителството, които обаче общината редовно подпомага, за да създават те стойностен културен продукт. Става дума за Драматичния театър, Държавна опера–Пловдив, Кукления театър, НБ „Иван Вазов“, музеите в града. Общото финансиране за култура в Пловдив е всъщност доста по-голямо, като амбицията ни е през следващите години средствата, които влагаме за културни прояви, да достигнат 6% от бюджета на града.
4. Кои са най-значимите традиционно провеждани културни събития във Вашата община?
Европейски музикален фестивал за класическа музика, Международен пленер „Графично ателие“, Нощ на музеите и галериите (2 издания, през есента и пролетта), Международен фестивал за камерен театър и съвременен танц „Черната кутия“, Стрйит арт фест за улично изкуство, Международен фестивал „Дни на музиката в Балабановата къща“, „Стрийт мастърс“- фестивал на уличните и модерни изкуства, “Пловдив чете“- дни на литературата и книгата, който се превърна в национален фестивал с традиционно силно международно участие, фестивалът „Улица Отец Паисий“ – провежда се в градска среда, съчетаващ креативни и изследователски принципи, Международен фестивал на камерната музика (най-старият и единствен по рода си в България фестивал за камерна музикa, тази година предстои неговото 50-то издание), „Верди фестивал“ за оперно изкуство, Международен фолклорен фестивал, Международно биенале „Майстори на карикатурата“, (с над 100 участници от над 30 държави), Фасада видео фестивал (международен фестивал за видеоарт, с участници от над 20 държави), Международен куклено-театрален фестивал „Двама са малко, трима са много“ Theat Air (с 21 издания и участници от много държави), Международен театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, Седмица на съвременното изкуство (международен форум, представящ съвременни решения в изобразителното изкуство, като освен мултимедийни и компютърни проекти и инсталации е отделено пространство и за авангардни изяви в други изкуства - танц, театър, музика, литература), Международен симпозиум „Арт колаж“, Международен фестивал „Пловдивски джаз вечери“, „Международни дни на фотографията“, „Международен фестивал на китарата“, Седмица на движението и спорта - част от европейската инициатива MOVE WEEK, Айляк фест и значими регионални събития като Празник на розата в Карлово, Сопот, Кюстендил, Кукерски маскарадни игри „Кукове“ в гр. Раковски, Международен авиофестивал„Небе за всички“, „Въздухария“ в Сопот и др.
РУСЕ - градът на свободния дух
1. Каква е темата и посланието на Вашата кандидатура?
Кандидатурата на Русе за Европейска столица на културата възприе широко споделеното послание „Русе – град на свободния дух“, в което се оглеждат свободолюбивият и предприемчив дух на русенци и ясната визия за бъдещето на града като модерен европейски град - важна част от Дунавското европейско пространство, и лидер в трансграничното сътрудничество, специализиращ своето развитие в интелигентни производства и култура.
2. Защо решихте да се включите в надпреварата?
Заради силната перспектива и творческия потенциал, който Русе и трансграничният регион Русе–Гюргево носят в контекста на стратегиите на ЕС за развитието на Дунавския регион. Европейка столица на културата е инструмент за ускоряване и хуманизиране на този процес. За нас титлата Европейска столица на културата е не просто цел - тя е визия за дългосрочно развитие, продължителен процес на трансформация на нагласите за движещата сила на културата за социалния и икономически напредък на общностите. Европейска столица на културата е и кауза, която ще отключи и обедини творческата енергия на гражданите.
3. Колко е годишният бюджет за култура във Вашата община?
Бюджетът за култура през последните години се движи между 6 и 9 млн. годишно. Тези суми включват издръжката на целия публичен сектор, в т.ч. държавните културни институти, както и някои инвестиционни проекти, насочени към развитието на инфраструктурата в областта на културата.
4. Кои са най-значимите традиционно провеждани културни събития във Вашата община?
Русе продуцира годишно над 700 събития във всички области на културата и изкуствата – фестивали за традиционно и съвременно изкуство, артистични серии, резидентни програми, издателски проекти, конкурси, срещи и дебати, насочени към различни целеви групи и аудитории. Сред тях бих посочил Международния фестивал „Мартенски музикални дни“, Международния литературен фестивал, Фестивала за съвременна градска култура „Аз, Градът“, Международния медиен фестивал „Българската Европа“, Международния фестивал на алтернативното кино „Дунав – реката на Европа“, Международния симпозиум за съвременно изкуство „Виа Ломеа“, Есенния салон на изкуствата и културата, Оперния фестивал „Сцена край реката“, Националната литературна награда „Елиас Канети“, Европейската театрална работилница, Международния конкурс „Франц Шуберт“, Националната джаз среща, Международното биенале на миниатюрата и др.
5. Какъв бюджет на глава от населението е предвиден в апликационната форма на Вашата кандидатура и какви източници планирате за този бюджет?
Прогнозната стойност на финансирането, предвидено специално за събитието, възлиза на 83,19 млн. евро, като 36,3% или 30,19 млн. евро от тях са планираните средства за оперативни разходи, а останалите 63,7% (т.е. 53 млн. евро) ще бъдат вложени в капиталови разходи.
Базирайки своите прогнози върху опита от изтичащия програмен период 2007-2013, близо 2/3 от публичното финансиране се очаква да бъде осигурено от фондовете на Европейския съюз, като оставащата 1/3 ще бъде формирана от равномерно разпределен принос от общинския и държавния бюджет. Тук, разбира се, трябва да се направи уговорката, че в момента все още са в процес на разработване новите оперативни програми на национално ниво, както и наднационалните инструменти за финансиране от ЕС за следващия програмен период, поради което по-прецизни бюджетни прогнози биха били възможни едва на един по-късен етап.
*На въпросите за Русе отговори заместник-кметът на Община Русе и председател на Общинската фондация "Русе - Град на свободния дух" Страхил Карапчански.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
случайно прочетох
Браншът благодари на Милошев: За пръв път властта работи за туризма
случайно прочетох
Жена, съдена за убийство на прасе, основа първата ясновидска къща
случайно прочетох
След изборите пуделът Кирил Петков ще е в кучкарника на Бойко Борисов, закани се Пеевски
Джендо Джедев
Борисов към Бориславова: Гърбът ми е голям и хлъзгав, който се е катерил по него - все е падал