На входа на Домa на киното ни раздадоха малки хартиени пакетчета...

В тях имаше по една свещ. И по една кутийка кибрит.

Датата ли - 21.09.2022 година. Денят, в който Путин обяви частична мобилизация в Русия. Денят, в който усещането за война започва да има все по-реални измерения.

В този ден бе и една от премиерните прожекции на филмът "Мрак" на сръбският режисьор Душан Милич. Сигурно мнозина от вас го познават - неговият филм "Ягода в супермаркета" бе и все още е изключително популярен у нас и е част от новото сръбско кино, което, как да кажа...не си поплюва. Ама хич. Дори си мисля, че ние никога не бихме могли да направим толкова "темпераментни" филми, колкото съседите правят.

Но да се върнем на филма.

Нямаше по-зловещ начин за една премиера на филм за ужасите, породени от войната, от този премиерата да се състои именно в ден, в който войната чука на вратата на Европа и света.

Няколко думи за филма. "Мрак" е копродукция между Сърбия-Дания-Италия-България-Гърция. Извън основният състав, който включва актьорите Даница Чурчич, Славко Щимац, Миона Илов българското участие е повече от силно - оператор на филмът е Кирил Проданов.

За какво разказва лентата на Душан Милич? За войната. Неотдавна, в Косово. В една къща в планинско село трима души живеят в условията на война. През денят малката Милица, майка и и дядо и са охранявани от KFOR, които идват и вземат няколкото останали след кланетата деца и ги водят на училище с бронетранспортьори.

Нощем обаче започва ужасът. Всяка нощ семейството се барикадира в къщата, уплашено от ужасите, които се чуват в гората. И всяка сутрин нещо липсва - изчезват кокошките, теленцето е заклано.

Няма да ви разказвам повече, защото този филм трябва да се види.

Онова, което не мога да скрия от вас обаче е усещането, което "Мрак" създава у вас. операторът Кирил проданов разкри вчера, след премиерата, че е искал мракът, който присъства навсякъде във всичките 109 минути на филма, да е хем страшен, хем да е по някакъв начин предпазващ.

Защото от една страна мракът ни плаши. Но от друга именно мракът ни предпазва да не видим истинското лице на ужасът.

Историята на малката Милица по нещо напомня историята на момчето Фльора от "Иди и виж" на Климов. Но приликата е много далечна, защото Милица не вижда истинското лице на злото почти до финала на "Мрак". Тя обаче живее с него и вечер, когато запали свещичката, у нея има надежда. Надежда, че татке ще се върне. Надежда, че отново ще има живот без мрак...

В края на филма в залата някой от публиката запали свещта, която му бяха дали. И това беше повече от символ за силата, която притежава "Мрак".

След прожекцията някой попита режисьорът Душан Милич, който присъстваше в залата дали смята, че всички филми, които в последните години са създадени в държавите от бивша Югославия носят белега на войната.

И тогава Милич каза, че това е факт. И допълни, че това, че днес имаме отново война в Украйна може би показва, че човекът има такава природа. Да воюва. Понякога без да може да обясни защо го прави...

Историята, разказана в "Мрак" е истинска. Героинята Милица всъщност е реално момиче, днес 30 годишна жена. Но, както каза Милич, мракът още не я е напуснал, защото е изразила категоричното си желание името и никога да не бъде разкрито.

"Мрак" на Душан Милич е много труден за гледане филм. Той не е филм, с който да прекарате забавно в киносалона 2 почивни часа.

Но именно "Мрак" е част от киното, което е като светлинка в мрака на комерсиалните ленти, които ни заливат напоследък.

Впрочем новината от вчера е, че "Мрак" на Душан Милич е избран в Сърбия за предложение за ОСКАР за чуждоезичен филм. Точнов  денят, в който пък се разбра, че нашето предложение - "Майка" на Зорница София е дисквалифицирано заради неспазване на регламента...

Гледайте "Мрак". И не забравяйте, че в края на мрака винаги има светлинка. Въпросът е дали искаме да разберем какво се крие в мрака. Или ще го оставим да си стои там някъде в невидимото...