51% от българите ползват пиратска музика и филми

51% от българите ползват пиратска музика и филми (аудиовизуално съдържание). Това прави около 2,8-2,9 милиона души над 12-годишна възраст. Масовата практика носи на притежателите на авторски права загуби от около 27,9 милиона лева само за последната година.

Изводите са от национално представително проучване на "Алфа рисърч", преведено през февруари-април по поръчка на "Музикаутор"  - сдружението на авторите на музика, текст и аранжимент. Изследването е финансирано от CISAC (Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори).

Най-често са лично ползване се копира музика, след това - видеоклипове, снимки, изображения, книги, статии, филми. Тази тенденция се наблюдава сред различни възрастови групи. Младите до 29 години са по-активни в копирането на музика и видеоклипове. Възрастовата група 30–65 години предпочита копирането на книги, статии и снимки, показва проучването.

Най-популярните средства, ползвани за частното копиране са смартфоните, следвани от компютри и лаптопи, USB памети и облачни услуги. 

Според "Музикаутор" тези данни подчертават необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, който да компенсира авторите и да насърчи устойчивото развитие на културния сектор.

"Данните от проучването сочат и още една тенденция, че нагласите свързани със записване на аудиовизуално съдържание за лично ползване в България не се различава значително от данните за Европа. Разликата е, че във всички европейски страни има развит работещ механизъм за обезщетение на авторите от тези практики, които не засягат крайния потребител", коментират от сдружението.

Приходите от отчисления от частно копиране във Франция например се използват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на творците. Конкретно Copie France изплаща приблизително 75% от събраните средства за частно копиране на автори, артисти и продуценти на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството, които се тиражират масово и свободно. Останалите 25% от парите се използват за подкрепа на хиляди културни събития в цяла Франция, но също така и на нови творби, концерти, филми, фестивали, театри, панаири на книгата и т.н. Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, посочват от сдружението.

Според "Музикаутор" България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин. Липсата на компенсаторен механизъм за копиране на съдържание ощетява както българските, така и чуждестранните творци, възпрепятствайки устойчивото развитие на културата у нас, допълват оттам. 

„Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен и резултатен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие“, заяви изпълнителният директор на "Музикаутор" Иван Димитров на форум, посветен на защитата на авторските права у нас. Събитието е част от поредица инициативи по повод Общото събрание на CISAC, което за първи път в историята ще се проведе в страна от Балканите. Участие в кръглата маса вземат представители на водещи международни и европейски организации, включително CISAC, GESAC, SAA, IFRRO, COPIE FRANCE, ARTISJUS и SOKOJ.

Какво е частно копиране?

Частното копиране е правна възможност, която позволява на физическите лица да правят копия на защитени с авторско право произведения за лично ползване, без да е необходимо предварително разрешение от носителите на правата. Тази практика обхваща копирането на музика, филми, книги, снимки и други творчески произведения, при условие че копията не се използват с търговска цел и не се разпространяват публично, поясняват от "Музикаутор".

Следете новините ни в GoogleNews