В контекста на най-хубавия ноемврийски празник, предложенията ни за интересните заглавия на месеца започват с "Епопея на забравените". 

„Епопея на забравените“ – Цикълът от 12 оди, една от най-бележитите творби на Иван Вазов,  с оригинален дизайн. Иван Вазов създава „Епопея на забравените“ в периода 1881–1884 г. в Пловдив. Чрез подвизите на Левски, Бенковски, Паисий Хилендарски, Раковски и други възрожденски герои и будители великият български писател и общественик призовава към събуждане на колективната памет, защото тъкмо тя е върховен гарант за историческото ни съществуване. Поетичният цикъл поставя фокус, както върху отявлени революционери, отдали живота си в името на свободата на България, така и върху хора, посветили се на каузата за запазване и развитие на културното наследство на българския народ. Творбата представлява своеобразна хроника на Възраждането, обрисувана през съдбите на героите: Левски, Бенковски, Кочо, Братя Жекови, Каблешков, Паисий, Братя Миладинови, Раковски, Караджата, участниците в Априлското въстание от 1876, Волов, Опълченците на Шипка. Непосредствено след Освобождението техните подвизи все още нямат заслужената стойност и популярност, които им придаваме днес. Заслугата за героичният им статут в историята е точно на авторите, станали свидетели на времето, сред които Вазов се откроява.

„Жените в замъка“ – портрет на един от най-мрачните периоди в историята. Действието се развива в края на Втората световна война в порутен баварски замък, някога средище на бляскавия живот на висшата немска аристокрация. Три жени са намерили в него убежище от глада и мизерията – жени, крайно различни като произход, възпитание и дух, чиито съдби се преплитат по най-неочакван начин. „Жените в замъка“ е прозорлив поглед към нацизма, социален разрез на обществото и исторически портрет на един от най-трудните и мрачни периоди в човешката история. Книга, едновременно информативна и емоционална, която обогатява, но и вдъхновява, показвайки както падението, така и величието на човешкия дух.

Един от най-талантливите разказвачи на истории на съвременната литература се появява за пръв път на български във великолепния превод на Светла Христова, благодарение на която на роден език оживяват текстовете на Хорхе Луис Борхес, Артър Конан Дойл, Феликс Палма, Карлос Руис Сафон и други.

„Симфонията на времето” от испанския писател Алваро Арбина е впечатляващ по стил и размах роман в духа на творбите на вълшебника Карлос Руис Сафон, който кани читателя на незабравимо пътуване назад към дните на стоманата и въглищата, на индустриалния и научния напредък, на социалното неравенство и разцвета на средната класа. Това е митична история, която не казва истината, история, измамна като всяка друга.

„Лято на езерата“ описва голямото пътешествие из Дивия запад на една от най-значимите жени в историята. Това е първата книга на Маргарет Фулър – писателка, философка и журналистка от XIX в., известна с впечатляващата си ерудиция и висок интелект. Изданието на „Кръг” е важно, защото преводът на проф. Албена Бакрачева е първият превод на Фулър на български, а към него преподавателката по американска литература е добавила и послеслов, който задълбочено анализира творбата. Всичко това е поместено в елегантен том, оформен от художника Кирил Златков като част от неформалната серия на „Кръг” за природописна литература.  „Лято на езерата“ е дълбоко размишление върху вътрешното пътешествие и самоизследване на Фулър. Това е четиво, което отвлича читателя по особено красив начин във времето и пространството, за да му покаже живата реалност през очите и сърцето на авторката. Мисълта и грижата за природата и нейните чудеса са основна тема в цялостното творчество на Фулър и „Лято на езерата“ не прави изключение. Освен пътепис, книгата е и своеобразен природопис с елементи на антропологични записки, които изразяват интереса и уважението на авторката към индианците. Според проф. д.ф.н. Албена Бакрачева Фулър е отправила взор към примамливата дивота на американския Запад във време, когато по всичко личи, че на „Дивия“ запад му остава съвсем малко живот. В послеслова си за „Лято на езерата“ тя прави и любопитен паралел между описанието на Ниагарския водопад на Маргарет Фулър, с което започва книгата, и това на големия български писател Алеко Константинов, който посещава известната природна забележителност точно 50 години след американката. Тази „българска връзка“ не само емоционално, но и напълно основателно заделя място за „Лято на езерата“ в измеренията на нашия литературен контекст от втората половина на XIX век, пише проф. д.ф.н. Албена Бакрачева.

Астрид Линдгрен ни отвежда на приключение в малкото шведско село Булербюн! Там тече трескава подготовка за Коледа. Веселите деца от три съседни къщи, Северната, Южната и Средната, празнуват като пекат коледни сладки, украсяват коледни дръвчета, ядат плодове и торти, и разбира се отварят коледни подаръци. Разказвачът на историята е едно от малките момиченца в групата. По детски тя разказва произволни откъси от нещата, които се случват на Бъдни Вечер и Коледа в Буребюн. "Коледа в Булербюн" ни напомня за простите неща, които ни сплотяват на Коледа и ни пленява с илюстрациите на Илун Викланд.