bTV Репортерите стартира поредица за Западните Балкани, която ще посвети отделни епизоди на всяка една от държавите в региона. В три поредни уикенда Иван Георгиев, Теодора Енчева, Кристина Баксанова и Радослава Домусчиева ще покажат малко познатото лице на Албания и бившите югорепублики - Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово.

В първото издание на bTV Репортерите на 5 май - "В името на Македония" - репортерът Иван Георгиев и операторът Борис Пинтев пренесоха зрителите в Македония и Гърция, за да разровят забраненото общо минало и да покажат сложното настояще през страховете и надеждата за бъдещето, устремено към Европа. 

Как се е запазила паметта на местните хора вече хилядолетие, показаха тайни документи в най-големия македонски манастир - Бигорският. Скрит в полите на Бистра планина, той е последната православна крепост преди границата с Албания. Вече точно 1000 години Бигорският манастир пази мощите на десетки светци, парче от кръста, на който е разпнат Христос… и паметта на хората по тези земи. В манастира се съхранява книгата „Огледало” от Кирил Пейчинович, печатана е 1818 година в Будим.

Заради съхранението на подобни реликви и историята, която пазят, братята от най-големия македонски манастир често са наричани „предатели”. Медиите в Скопие демонизираха монасите, след като те подкрепиха договора за добросъседство между страните ни миналата година. А навръх 2-ри август, Илинден, пред олтара на църквата „Св. Йоан Кръстител” духовниците изпяха първия химн на ВМРО, написан от родения в Стара Загора композитор Александър Морфов.

Песента е била поръчана от историческото ВМРО на Тодор Александров. Факт, който малцина в Македония знаят. Изведнъж този химн става неудобен и е забранен от комунистическите власти в Македония по нареждане на Белград.

Снимка: bTV

Защо обаче в днешната македонска земя, насочена към общото европейско семейство, пазителите на историческата истината са обявявани за врагове?

„Е, какво да ви кажа, историята свидетелства…. В Македония са били вършени страшни преследвания, гонения, убийства, злосторства над хора, които се чувствали българи. Или имали някаква връзка с България. Това е било страшно време, казва отец Кирил от Бигорския манастир. - Пример е едно дете, ученик в семинарията в Битоля, което получило писмо от свой роднина – първи братовчед от България, от Варна. Накрая е удавено в рибарниците на манастира.

Преди точно 100 години, през 1918-а година нашият игумен тук, игумен Партений, защото не искал да се откаже от Екзархията, и да споменава сръбския владика в службите, бил убит по зверски начин – бил заклан и хвърлен в река Радика от моста, който е точно под манастира, спомня си отецът. - Един игумен на манастира Пречиста – Софроний, също бил застрелян. Негов другар, свещеник от град Кичево, е бил разпънат на кръст. Помислете си!

Само в една нощ на 7 януари 1945 г. – така наречената Кървава Коледа – били са затворени, били са убивани. Такива има стотици, стотици хиляди. Това са били страшни мъчения. Това е бил една чудовищна система.

След 1945-а година нашите затвори Идризово, Голи оток, Отешево са пълни с … политически затворници, защото са говорили може би малко по-открито за историята” , казва отец Кирил.

Година след смяната на властта край Вардар спорът за името с Гърция е най-голямата пречка пред ново бъдеще за страната.

„Ако не успеем, няма да имаме вероятно бъдеще в ЕС, в НАТО. Тогава ще трябва Европа да я доведем в Скопие, в Македония – не виждам друг вариант! В най-краен случай, ако не се намери решение, въпросът ще остане отворен и ще продължим след три месеца, след шест месеца пак да търсим отговор. Не искам и да си помислям, че няма решение. Винаги има решение”, смята Зоран Заев, министър-председател на Македония.

Kакво означава промяната на името на една държава днес? И възможен ли е друг път пред Македония, ако преговорите не постигнат резултат? Най-силните мъже в държавата отговориха откровено пред камерата на bTV. Пълното видео може да видите в btvnovinite.bg

На финала на това пътуване, Иван Георгиев търси забравения гроб на един от най-обичаните български герои 115 години след гибелта му. Останките на Гоце Делчев и споменът за него са разхвърляни между три държави на Балканите и е илюстрация за най-болезнената метафора на отношенията в региона. Разказва един от последните живи наследници на Делчевия род.

Съдбата на Гоце Делчев е символична за отношенията по оста Атина – Скопие – София. Роденият в Кукуш, днешна Гърция, воевода загива 4 май, преди точно 115 години в село Баница, също на територията на съвременна Гърция.

Серският воевода и приятел на Делчев – Михаил Чаков - свидетелства, че 3 години след смъртта му разравя все още неразложените му останки и прибира черепа и крайниците в дървено ковчеже, което заравя в притвора на селската църква.

11 години по-късно сандъчето с тленните останки е изровено и пренесено в България, за да бъде предадено близо 30 години по-късно от българските комунистически власти на югославските им приятели в Скопие.

Въпреки официалното партньорство в ЕС и НАТО за съвременна Гърция темата все още е табу.

Български археолози никога не са допуснати да изследват село Баница, чиито руини и днес лежат в планините над град Серес.

Георги Чопов, един от малкото останали наследници на Делчевия род, е сред най-известните хореографи в Югозапада. Посветил е живота си на запазването на фолклорното наследство от Македония. Днес той е щастлив от затоплянето на отношенията между София и Скопие, но и огорчен от опитите за подмяна на истината за политически цели.

“Не можем да правим компромиси с историята, защото ние сме отговорни пред историята и пред бъдещите поколения. Просто с времето всичко умира. Напъват ме сълзи по някой път. Ние сме българи. Това е…”, казва Чопов.

Днес, от 19 ч, веднага след bTV Новините, bTV ще излъчи втория филм от поредицата с автор Теодора Енчева - „Сънища от Сърбия“.