Крие ли се дворецът на император Константин под площад Св. Неделя

Невена Илиева Последна промяна на 04 август 2017 в 15:35 9282 4

Снимка БГНЕС

Една софийска градска легенда гласи, че на мястото на площад "Св. Неделя" се намирал дворецът на първия християнски римски император Константин Първи от 4-ти век.

Доста медии убедително тръбяха, че откритието ще бъде направено скоро. Според преданията император Константин е искал да направи именно Сердика своя столица, но  последствие решава да я основе на брега на Босфора. 

След три археологически сезона археолозите, които работят на обекта между "Св. Неделя" и хотел "Балкан", са категорични: няма убедителни доказателства, че на мястото на разкопките се е намирал дворецът на забележителния император, по време на чието управление са спрени гоненията срещу християните в империята. Загадка остават и намеренията му да превърне антична Сердика в център на източната част на Римската империя. 

ОFFNews се срещна с ръководителя на разкопките д-р Веселка Кацарова от Секцията за антична археология към Националния археологически институт към БАН, за да ни разкаже за откритията на учените, за митовете около император Константин и ролята на антична Сердика през 4-ти век. 

"Фактите по отношение на император на Константин са следните: Той е родом от Ниш. Когато става император, поради възникналите проблеми с неговия съуправител Лициний, днешните югозападни български територии са станали арена на гражданска война между двамата управници. Така и на двамата им е се е налагало да прекарват много време в антична Сердика. Имаме един-единствен исторически извор, в който един историк пише за прословутата фраза на император Константин "Сердика е моят Рим". Какво се е случило в главата на императора, дали е искал да обяви Сердика за своя столица, не можем да кажем. Нито ние можем да го кажем, нито 100 години след нас", казва д-р Кацарова. 

"Има сведения, че владетелят е идвал в Сердика. Има едикти на императора, издадени именно в Сердика, но къде точно е пребивавал, няма как да разберем", продължава тя. 

Независимо дали се е разминала с възможността да стане център на античния свят, територията на града ни е имала важно значение за империята. 

"След 270 г. провинция Дакия, северно от р. Дунав, отпада от границите на Римската империя. Тогава имперските войски се преместват на юг от реката, тъй като вече не могат да устояват на варварските нападения. Губейки Дакия, те решават да кръстят именно южните райони отново Дакия, за да си запазят самочувствието и в номенклатурата да фигурира провинция Дакия. Тогава е решено столица на провинцията да бъде Сердика. След като е столица, все пак в нея резидира провинциален управител, има присъствие на войска, най-вече във връзка с междуособиците, които се случват в разделената империя  - източните и западните императори се конкурират кой да има водещо влияние в империята. Тези войски са минавали през Сердика, тя е имала особено важно място по пътя между Изтока и Запада", разказва д-р Кацарова.

Въпреки много заблуди на времето, едно е сигурно - сградата, върху която работят археолозите, не е обикновена частна сграда. Целият обект на разкопките се състои от улица и две сгради - достъп до едната имат обаче само до един от зидовете й. Другата, за която се смяташе, че е дворецът на Константин, притежава солидни зидове и е по-стабилна от обикновените частни домове от времето, затова археолозите смятат, че е била публична. Едната фасада на сградата гледа към една от главните улици на антична Сердика, също така има и любопитно голямо помещение с интересни екседри. 

"Предполагаме, че това помещение е било голяма зала за събирания или част от голям басейн в обществена баня", каза д-р Кацарова. 

Разкопките ще приключат до средата на септември

Към момента предстои археолозите да отворят още една зона за сондаж, която се надяват да им даде повече сведения за предназначението на сградата. 

"Тази година ще отворим още един малък сондаж близо до църквата, за да изясним параметрите на сградата, защото това е само североизточния ъгъл, който виждаме в момента. Надявам се да изясним дали сградата продължава в южна посока, до къде стига, дали там минава още една улица с посока изток-запад и да разберем дали сградата заема цял квартал, защото един квартал на античен римски град се разполага между четири улици", разказва ръководителят на разкопките. 

"Ако зидовете продължават на юг, може да се окаже, че ще се свържем с известната сграда под църквата "Св. Неделя", която е проучвана много отдавна. Тя е известна още от края на 19 век. Няколко пъти е проучвана и е определена за преториум или терми", допълва тя. 

Интересно е предположението на археолозите, че ако сградата се окаже римска баня, то водата в нея най-вероятно е пристигала чак от склоновете на Витоша, а не от близкия минерален извор на бившата Централна баня, понастоящем Музей за история на София. 

"В участъка на старата баня е намерен каптаж, а в него е имало монети, които са датирали възрастта му - именно от римско време. Ако под бившата баня е имало римски терми, то те са се захранвали с вода от каптажа. На каптажът няма как да захрани баня, която се намира под мястото на църквата "Св. Неделя", защото има денивелация на терена от 2-3 м.", обяснява предположенията на учените археологът.

Разкопките на мястото започват през 2015 г. Тогава учените мислят, че най-вероятно под мястото се крие централният площад на Сердика, но откриват солидната сграда. Те предполагат, че площадът се е намирал на мястото на сегашния подлез на метрото на станция "Сердика". 

"Когато проучвателите на мястото под хотел "Балкан" са открили една каменна настилка, са предположили, че това е била настилката на градския площад. Когато започнахме разкопките, очаквахме да намерим именно този площад. Но ето, открихме една доста солидна сграда", разказва д-р Кацарова.

Въпреки това разгадаването на нейната история си остава една доста трудна задача, тъй като животът от 4-ти до 21-ви век на територията не е преставал. 

"Какво точно остава до наши дни, е трудно да се разбере, защото не е спирало да се живее до днешни дни. До голяма степен животът за 1500 години е унищожил пластовете под земята", споделя археологът. 

Разкопките ще продължат до средата на септември, а тогава ще приключи и работата по обекта. Откритото от 2015 г. до сега ще бъде оформено и изложено в ново градско пространство, най-вероятно част от плана на Столична община за нова визия на площада пред х-л "Балкан", предположи д-р Кацарова. 

И все пак, не е изключено някой ден дворецът на един от най-известните римски императори да се покаже от руините. 

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22015

4

Стефан

04.08 2017 в 20:17

Има маса случаи, когато е хубаво човек да си трае - може да мине за умен.
Точно тия цумове и прочее хотели Балкан, ги е копала моя леля. Която се пенсионира като директорка на Музея за история на София. И даже майка ми и баща ми, са се запознали на същите разкопки.
Така че, едно от също толкова гнусните неща, които социализмът е направил, е да научи хората да говорят неща, за които и не подозират, не само че не са чували.
Веднъж ми показаха един зкпч на полк. За каквото и да ставаше дума, държеше винаги да се изходи последен, и винаги започваше с "Аз нищо не разбирам от тия неща, обаче ..." и започваше да раздава нареждания. И искаше да вкара в ареста "онова келеме, дето цял ден се мотае по цялото летище с оная цистерна, и дрънчи по земята с няква верига. Вместо да се наведе да я вдигне!"

12154

2

поп Дръвчо

04.08 2017 в 17:15

Едно от крайно гнусните неща, които социализмът е направил в интерес на менторите си е старателното и методично неглижиране на римското минало на България. С унищожаване на артефакти, с пълно мълчание в училищната история и тн

8298

1

kamborev

04.08 2017 в 15:48

Много интересна статия.