Дългият път на Сърбия към Европа

OFFNews Последна промяна на 08 май 2018 в 14:32 2711 0

bTV

Поредица за Западните Балкани, която ще посвети отделни епизоди на всяка една от държавите в региона, стартира bTV. В три поредни уикенда Иван Георгиев, Теодора Енчева, Кристина Баксанова и Радослава Домусчиева показват  малко познатото лице на Албания и бившите югорепублики - Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово.

Във филма "Сънища от Сърбия" Теодора Енчева и операторът Борис Пинтев разказаха какво свързва световноизвестния режисьор Емир Кустурица, най-дълго останалия на власт сръбски политик и поколението, което крещеше по улиците на Белград срещу Слободан Милошевич: „Готов jе!“. Теодора Енчева дава отговор на въпроса кое предопредели дългия път на Сърбия към Европейския съюз.

Кустурица винаги може да си представи Югославия като фикция, но тя е 23-милионната многонационална държава, неотклонно управлявана от Йосип Броз Тито от края на Втората световна война до смъртта му през 1980 г.

Роден в семейството на хърватин и словенка, Тито събра на погребението си държавни глави от цял свят. И едва през 2005 г. кончината на папа Йоан Павел Втори го надмина по пищност и величие.

След Тито югофедерацията изпадна в дълбока икономическа и политическа криза и се разпадна.

„И когато започна хиперинфлацията, ние имахме малък бизнес и се уплашихме, че ще пропадне, че и държавата ще пропадне, а един мой възрастен кум ми каза: Деца, всичко може да пропадне, държавата няма да пропадне!”, спомня си Желко Хубач, директор на Народния театър в Сърбия.

В края на миналия век Словения, Хърватия, Босна и Македония обявиха независимост, но югославската народна армия и Тигрите на Аркан се намесиха по заповед на Слободан Милошевич.

Заради десетгодишните войни, завършили с над 3 милиона прокудени от родните си места, хиляди убити, ранени и малтретирани, Сърбия остана белязана завинаги.

„Когато станете световноизвестни, това не е нещо кой знае колко добро. Ние, за съжаление, през 90-те станахме световно известни като лошите момчета”, казва още Хубач.

Черногорец по произход, сърбин по идентичност, Слободан Милошевич се задържа на власт до началото на 21-ви век, независимо от международния натиск и напора на улицата. Но територията под негов контрол все повече намаляваше.
Черна гора обяви независимост през 2006 г. и окончателно лиши сърбите от излаз на море. Пословичната привързаност на част от черногорците към сърбите обаче остана непроменена.

През 2008 г. населената с албанци южна провинция Косово също се отдели, почти десет години след края на бомбардировките на НАТО, които принудиха сръбските части да се изтеглят от отцепилата се територия.

Много са лицата на миналото в Белград, едно от най-ярките са двете сгради на бившия генерален щаб, които все още стоят полуразрушени от бомбите на НАТО.

Днес политиците на малката балканска държава настръхват, когато чуят НАТО. От 2012 г. Сърбия е кандидат член на Европейския съюз, като в същото време демонстрира близки отношения с Русия.

Освен етнически сърби на територията ѝ живеят много малцинства, между които и българско.

Границите ѝ с Хърватия и Косово обаче все още са спорни.

Независимостта на Косово е най-болезненият въпрос за Белград от една страна, а от друга - задължителното условие, за да се присъедини към Брюксел.

Роден в Призрен, отраснал близо до Ниш, Ивица Дачич е наследникът на Слободан Милошевич в сръбската соцпартия. И независимо, че е опозиция, е най-дългогодишният сръбски политик на власт, след Тито и Слобо. За Дачич да запази Косово като част от територията на Сърбия е кауза.

„Въпросът за Косово е въпрос на международното право. Албанското малцинство там няма право на самоопределение, защото албанският народ вече има своя държава, Албания, и вече е използвал това право”, казва Ивица Дачич, първи вицепремиер и министър на външните работи на Сърбия.

Под натиска на Брюксел и Вашингтон Белград все пак ще търси компромис с Прищина. Но противниците на нова албанска държава на Балканите не са малко.

„Русия, Китай, Индия, Индонезия, след това Виетнам, Филипините, Иран, Ирак, след това Ливан, Палестина...”, изрежда ги Дачич.

Границата с Хърватия е друг дългогодишен проблем. Заради спомена от сръбската агресия отношенията между двете братски в миналото републики днес са на приливи и отливи.

Проявите на национализъм в Белград не са рядкост, дори напротив. В ключов момент за отношенията между Хърватия и Сърбия ултранационалистът Воислав Шешел пренебрегна 10-годишната си присъда в Хага и за пореден път поруга хърватското знаме.

Този път Шешел не запали чуждия флаг, но между Загреб и Белград избухна голяма дипломатическа война. И припомни за горещата, която вилня от двата бряга на река Сава.

Влюбените в спорта и хубавата храна сърби се гордеят повече с националната си идентичност, отколкото с евроатлантическите ценности. И не го крият.

На площада на Републиката западни символи и магазини се редуват с антизападни.

Европейският съюз е основният икономически партньор на Сърбия, но преди четири години, когато беше даден старт на преговорите за присъединяване, популярността на съюза спадна.

Десетилетие след десетилетие в Западните Балкани няма победители и победени. Защото всички се стремят да се окажат от страната на победителите и да начертаят новите си държавни граници. Много неправителствени огранизации работят по проекти с цел помирение в региона. Но има още много път да извървят.

Дългият път на Сърбия към Европа минава бавно. През сънища, смърт и страдания. Носи се по течението като старо дърво в голяма река. И спира, но само понякога, заради един разговор между баща и син, който остава все така недовършен и тежък.
Ще свърши ли дългият път на Сърбия преди 2025 г.? Годината, в която Европейската комисия обяви разширяване към Новата Европа.

Малко или много отговорът държи в ръцете си поколението, което преди 22 години крещеше с пълно гърло за Слободан Милошевич – „Свършен е!”

Целият материал може да видите на btvnovinite.bg. Очаквайте следващите два филма от поредицата на 12 и 13 май веднага след bTV Новините в 19 часа.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови