Зам.-министър Гайдов: С новия рамков договор целим по-ефективна извънболнична помощ

Вероника Шербанова Последна промяна на 09 март 2017 в 07:35 3215 1

Любомир Гайдов е магистър по право от СУ "Св. Климент Охридски". Завършва "Стопански и финансов мениджмънт" в Института за следдипломна квалификация към УНСС. В периода 1999 г. - 2004 г. е хоноруван асистент по "Здравен мениджмънт" в Института по следдипломна квалификация към УНСС. През 2007 – 2009 г. преподава административно право в Института за публична администрация. През 2015 г. е хоноруван асистент по "Вещно право" в ПУ "Паисий Хилендарски".

От 1999 г. до февруари 2007 г. е главен юрисконсулт, а впоследствие - директор на дирекция "Правна" в Министерство на здравеопазването. От октомври 2016 г. до назначаването му за служебен заместник-министър на здравеопазването е съдия във Върховния административен съд.

Преди дни беше подписан Националният рамков договор (НРД). Какви са новите моменти в него?

НРД е един важен инструмент в сектор „Здравеопазване“, той дава макрорамката на правилата, по които ще работи здравноосигурителната система за една година по договори с НЗОК. Има някои нови моменти, които ще изиграят положителна роля за регулацията в сектора и ще може през следващите години да се проследи ефекта от тях. Надявам се те да се ползват и в новите рамкови договори.

Един от новите моменти е, че се създава възможността болниците да издават персонализиран аналитичен документ, който пациентите ще получават. Той има за цел да остойностява лечението на всеки пациент, а пациентът ще знае какво точно му е извършвано като дейности в лечебното заведение и ще може да сигнализира, ако не съответства на реалността. Практиката показва, че досега се упражнява последващ контрол от НЗОК. Този вид контрол не е най – ефективен, свързан е с много разходи и административни производства. Персонализираният аналитичен документ се издава на пациента, който ще е информиран какви дейности са извършени и ще се предава на държавните институции като РЗОК съобразно правилата за обработване на здравна информация и на лични данни. Така ще може да се придобие представа каква е реалната стойност на медицинските дейности, за да може с времето след цялостен анализ да се стигне до по-обективни числа, които да бъдат заложени в бюджета на НЗОК и в бъдещите национални рамкови договори. Навлизането на този документ ще стане поетапно, БЛС ще участва активно във внедряването му, а указанията ще бъдат издавани от администрацията на НЗОК. Смятаме, че до края на тази календарна година ще започне въвеждането му в някои болници.

Вторият момент е по отношение на лекарствените продукти за онкоболните в болниците и по-точно за иновативните лекарствени продукти, които се реимбурсират от НЗОК. Въвежда се задължението университетските болници и ведомствените болници да проследяват терапевтичния ефект от това лечение, на базата на което ще се преценява дали има нужда от по-трайно приложение на тези лекарства. Това е много важно, тъй като се касае за нови лекарствени продукти, те се заплащат с публични средства, така че е от съществено значение да се проследява ефекта от въвеждането на нови лекарства. Лекарският екип ще предоставя информация, която ще се обобщава от самите болници и копие ще се предоставя в РЗИ ежемесечно.

НРД тази година дава повече възможности в извънболничната помощ. Опитваме се да запазим постигнатото в обемите и цените в болничната помощ, както и да се увеличат обемите и цените в извънболничната помощ, защото през годините фокусът е бил изместен върху болничната помощ. Целта е извънболничната помощ да стане по-ефективна, тя ще получи по-голямо финансиране спрямо предходните години. Това е добро решение, защото колкото по-ефективно работи извънболничната помощ, толкова по-евтина и ефикасна ще стане болничната помощ.

Въведена беше възможността за самокортрол от страна на БЛС. Как се стигна до съгласие по този въпрос?

Това е един от новите моменти в НРД, т.нар. регулативен механизъм, който беше широко дискутиран при преговорите. Целта е да се даде възможност при преразход по дейности при минимално отклонение да може на тримесечна база да се анализира това отклонение и ако то е над 3%, ще се наложи да се намалява пропорционално за следващите периоди цената на медицинските дейности (на клиничните пътеки, клиничните процедури и на амбулаторните процедури). Смисълът е да се запази бюджетната рамка, така че да не се получават отклонения, да не се налагат преждевременни актуализации и дефицити, за да могат аргументирано НЗОК и БЛС да знаят и да следят какво се случва при изпълнението на НРД по отношение на бюджета за болнична помощ. Ако не се стигне до споразумение между БЛС и НЗОК за актуализиране на цените, тогава Надзорният съвет на НЗОК може еднолично да наложи мярката за намаляване на цените на клиничните пътеки, както и на клиничните и амбулаторните процедури.

Системата за пръстови отпечатъци беше един от спорните въпроси при преговорите за НРД миналата година и беше една от причините БЛС да откаже да подпише рамковия договор.

При преговорите за НРД 2017 г. ние се ръководихме от това, да се обединим около национален рамков договор, който да е възможно най-стабилен нормативен акт. Поради това заложихме само разпоредби съобразно изискванията на Закона за здравното осигуряване. Това е важно, предвид съдебното оспорване на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, която е подзаконов акт и регламентира задължението за пръстова автентификация. Предприехме и действия за отлагане на пръстовата автентификация в извънболничната помощ от 01.01.2019 г. Тези наши действия се подкрепят от БЛС, тъй като се отдава приоритет на върховенството на закона и на решенията на съдебната власт относно законосъобразността на пръстовата автентификация.

Този път преговорите за НРД преминаха доста по-бързо от обичайното. Вие бяхте част от преговорния процес – как протекоха преговорите и бързо ли беше постигнат консенсус по тези обичайно доста спорни въпроси?

Съобразявахме се със законовия срок за приключване на преговорите съгласно чл. 54, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване – 28 февруари. Има традиция, изработена в годините, повече от 15 години се сключва НРД. Процесът не беше лек, беше свързан с поредица от срещи, становища, консултации, които бяха почти всеки ден, но протече при нормален, разумен диалог. Смятам, че се намери един разумен баланс, надявам се времето да покаже, че това е така. Вече има традиция, изработена в годините. Както колегите от БЛС имат силни експерти, готвят се добре, администрацията на НЗОК също има своята рутина. Поради тази причина е нормално да има стандартизирани процедури в начина, по който се водят преговорите. Но всяка от страните се съобразява с бюджетната рамка на НЗОК.

Казахте преди дни, че се предвиждат срещи с директорите на болниците, за да могат те да предложат мерки за намаляване на дълговете на лечебните заведения. Как точно ще протече този процес и в какви срокове?

Този процес е в резултат на финансовото състояние на голяма част от лечебните заведения, които имат голям дълг, не е малък и процентът на просрочените задължения. Водеща в това отношение е болницата в Стара Загора - „Д-р Киркович“. Тя е с над 80% просрочие на дълга си. Изчакваме сега директорите на държавните болници да предоставят по най-бързия начин актуални справки за дълговете си и заедно с това да предложат конкретни мерки за срок от една година как да се ограничи растежът на тези задължения, защото се забелязва, че НЗОК дава все повече средства за медицински дейности точно на такива болници, а дълговете се увеличават значително в последните 2,5 – 3 години, което говори за слабост в управленските решения на някои болници. Това не значи, че само това е причината, но за да сме напълно точни в преценката, трябва да се съберат всички данни, да се комуникира бързо и навременно с мениджърите на болниците – да предоставят данните, да се проведат общи събрания, тъй като в някои болници държавата не е единствен акционер и трябва да се проведе дискусия.

След като се проведе този анализ и видим мерките, експертите от администрацията на МЗ и експертите на болницата да стигнат до общ план-действие как да се намали нарастването на задължението. Една от мерките може да бъде преструктуриране на медицинските дейности, разглеждане на енергийната ефективност по отношение на тяхната материална база, тяхното по-активно участие в европрограми, както и ясни инвестиционни програми, а не безразборно търсене на инвестиции и безразборно закупуване на техника. Не очакваме ние да решим въпроса, но поне ще го изясним на този етап и ще провокираме различни решения, за да може следващият министър да знае какъв извод се налага. Но следващия министър трябва да бъде наясно, че този проблем трябва да бъде наблюдаван и да не бъде изоставян във времето.

Министерството работи по стандарт за ранно детско развитие. Докъде стигна работата по стандарта?

Работните групи вече приключиха работата си. Наредбата беше обсъдена, разгледана и приета от ръководството на МЗ, в ход е процедура по нейното издаване, надявам се до десет дена да бъде публикувана за обществено обсъждане. Наредбата е трябвало да бъде издадена през есента на миналата година, но не е издадена. Тя урежда прехода между възпитанието на децата и предучилищното образование. Стандартите касаят деца на възраст между 10 месеца и 3 години и засягат възпитанието на децата в яслените групи. За първи път тези стандарти дават рамката на начина на възпитание в яслените групи, които ще бъдат застъпени в графиците на възпитателите. Стандартите отчитат както индивидуалните особености на детето, така и стандартните възможности и способности, които трябва да има едно дете в зависимост от възрастта му, като целта е да се увеличи качеството на грижата в яслените групи.

Кога се очаква да влезе в сила?

Наредбата ще бъде обявена за обществено обсъждане до 2-3 седмици и ще влезе в сила от 1 август. Ще бъде обнародвана много по-рано, за да може да се настрои програмата на възпитателите по новата наредба, да се проведат обучения.

Глобалният фонд се изтегля постепенно от България и ще ограничи финансирането на програмите за СПИН и туберкулоза. Какви мерки се предвиждат по програмите за тези болести?

Приехме две национални програми. Едната е за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции. Това е важно, защото това са дългосрочни програми с безспорен, доказан към момента позитивен ефект. Целта е да се постигне 60% покритие на групите с най-висок риск, намаляване със 75% на новите случаи на ХИВ. До 2020 г. трябва да бъдат достигнати 90% от лицата с ХИВ, които знаят своя статус, и да бъдат съответно включени в програмата за лечение на ХИВ. Това са едни сериозни цели, но са постижими. През тази година за изпълнението на програмата ще са необходими 2,8 млн. лева, като голяма част от средствата идват от Глобалния фонд.

Приехме и програма за превенция на туберкулозата. Основната цел е да се намали заболеваемостта от туберкулоза с 40% до 2025 г. в сравнение с 2015 г. и да се намали смъртността с 40%, намаляване на броя на децата с туберкулоза и ограничаване на разпространението на болестта в затворите. Това според нас е възможно, защото наблюдаваме ефекта от тези национални програми. За изпълнението на програмата през тази година са необходими 6,5 млн. лева, като основната част е осигурена отново от Глобалния фонд. До 2 седмици програмите трябва да бъдат приети от Министерския съвет.