Възобновяемата енергия и статутът на пребиваване в новите въпроси за преброяването през 2021 г.

Магдалена Костова е директор на дирекция "Демографска и социална статистика" в Националния статистически институт. Разговаряме с нея за предстоящите пробно и същинско преброяване, съответно през 2020 и 2021 година. 

Г-жо Костова, догодина, преди преброяването през 2021 г., у нас ще има пробно преброяване. Кога планирате да го проведете и в кои общини?

Засега решението ни е да бъде през март. Точната дата все още не може да бъде казана, защото трябва да бъде утвърдена и от Централната комисия за преброяване. Избрали сме три общини, които преди това трябва да бъдат обсъдени с областните и общинските администрации. Мога да кажа приблизително къде са.

Къде?

София ще бъде едното място, район „Студентски“, но не целият, а част от него. Втората община е Разград. Там ще покрием малка част от града и едно село близо до Разград. Третото място е община Велинград, където също ще покрием малка част от града, едно малко по-голямо село и едно съвсем мъничко село.

Имаме критерии, според които трябва да изберем населените места за пробно преброяване и тези, които сме избрали, ги покриват. Има разнообразие от сграден фонд в трите места, които сме избрали - високо строителство, ниско строителство, студентски общежития, затворени комплекси; имаме разнообразие от етнически групи; относително равномерно възрастово разпределение. Като критерий бяхме сложили участие в електронното преброяване през 2011 г. – и в това имаме разнообразие. В част от населените места има голям дял на неотговорилите.

Това преброяване ще бъде подготовка за 2021 г., в чието начало ще се проведе 18-ото преброяване на населението и жилищния фонд. Съпоставими с 2011 г. данни ли ще събирате? Какви нови въпроси да очакваме?

Като цяло данните ще бъдат съпоставими. Това беше една от основните ни задачи при изготвянето на инструментариума. Винаги се стремим да има съпоставимост, за да може динамичните редове да бъдат сравними.

Естествено, добавили сме и нови неща, тъй като потребностите от информация се променят. В картата за жилищата сме добавили някои въпроси, които ще осигурят информация за енергийната ефективност и за потреблението на енергия на жилищата. Сега няма такава информация и тя ще бъде полезна за политиките в тази област. Има редица стратегии свързани с това, които не са осигурени с достатъчно информация.

Какви ще бъдат въпросите за енергийна ефективност и потребление на енергия?

Въпроси за изолацията на сградата имаше и преди, сега сме добавили и за вътрешна изолация на жилището. Преди имахме за енергоспестяваща дограма. Този въпрос остава, но сме включили и използването на възобновяеми източници - енергията на слънцето, на въздуха и др., както и свързаността на жилищата, които използват такава енергия, с енергоразпределителната мрежа. Променили сме малко въпросите за енергията, която използва домакинството за основни нужди като готвене, топлене на помещенията и на вода. Там сме добавили тези нови възобновяеми енергии.

Да очакваме ли други новости?

Като цяло не, технологията на преброяването ще е същата като през 2011 г. Пак ще имаме електронно и класическо преброяване, с преброител. В картата са покрити основните теми от 2011 г., има някои допълнителни. Казахме кои са те по отношение на жилищата. За населението сме добавили "статут на пребиваване", което е различно от гражданство и етническа принадлежност. Променили сме малко въпросите за ежедневната мобилност – много важна тема, за която се събира информация пак само по време на преброяването. Как лицата се движат ежедневно, къде ходят да работят или учат, дали учат или работят в същото населено място, където живеят.

Добавили сме въпрос за неформалното обучение, освен формалното в университети, училища. Това също е важна информация, особено в областта на образованието.

Ще питате и за адреса на училището или местоработата. За какво ще служи тази информация?

Информацията за точната локация е необходима, за да може после да я картографираме. Това ще е изключително полезно от гледна точка на това да се знае доколко отдалечено пътуват децата на училище, къде ходят да работят хората.

Имаме задължение към Европейската комисия и ще съберем географски координати за всички жилищни сгради. Тази и информацията за работното място и училището ще дадат възможност да картографираме и цялата тази информация да бъде предоставена на много ниско териториални ниво, примерно от 1 кв. км.

Ще бъдем длъжни да попълним целия въпросник с малки изключения. Няма да е задължително да кажем етническата си група, вероизповеданието си, какъв е майчиният ни език и дали имаме намалена работоспособност. Защо? Как при това положение ще преброите достоверно ромското население, което става все по-значима част от населението на България и данните за което са основа за политики в областта на образованието, социалната сфера, здравеопазването?

Тези въпроси няма как да бъдат задължителни, защото такива са международните препоръки. Те трябва да бъдат доброволни, тоест лицето само да може, първо, да определи дали да отговори на въпроса и, второ, самó да определи своята етническа принадлежност, вероизповедание или майчин език. Така е записано и в Закона за статистиката – че въпросите за здравния статус, религията, политическата принадлежност са винаги доброволни. Не можем да задължаваме лицата да отговарят на тях.

Според мен няма връзка между доброволността на въпроса и оценката на размера на различните етнически групи. Вярно е, че на предното преброяване имахме доста голям дял на хората, които не са отговорили на тези въпроси, но пък структурата на населението по етнос се запазва в рамките на тези 18 преброявания не много променена. И както намалява като цяло населението на страната, така намаляват и отделните етнически групи. На предното преброяване ромската етническа група, като абсолютен брой, малко се беше увеличила като численост, но като разпределение спрямо цялото население се запазват дяловете на трите основни етнически групи – българска, турска и ромска.

Ако няма точни данни данни, как след това например Министерството на образованието да планира политика за обучението по български език за децата, за които той не е майчин?

Дори да има малък дял хора, които не са се самоопределили, ще има достатъчен брой хора, които са се самоопределили, за да може да се направят съответните изводи и политики. Още повече, че в новото преброяване цялата информация ще бъде геореферирана, тоест ще имаме възможност след преброяването да направим картографиране дори на тези групи. Ще има достатъчен брой лица, които да се самоопределят като такива, за да можем ние да ги позиционираме на територията на страната, да се правят политики и да се предприемат някакви мерки.

Ще преброите българите, гражданите от ЕС и трети страни, бежанците, които живеят постоянно в България, но не и сънародниците ни, които живеят постоянно в чужбина. Защо изключвате тази група?

Защото такава е методологията, по която броим. Следваме регламентите на Европейската комисия в областта на преброяването. Предполага се, че както ние ще преброим гражданите на ЕС и на трети страни, които пребивават постоянно в нашата страна, така и другите европейски страни и другите страни по света ще трябва да преброят нашите граждани, които пребивават постоянно в тяхната страна. Така че тези лица няма да останат непреброени, те просто ще бъдат преброени като български граждани примерно в Испания или в САЩ, или в друга страна.

Кога тук  ще получим тази обобщена информация отвън?

Съгласно регламента срокът за предоставяне на данни на Европейската комисия ще бъде март 2024 г. По принцип Комисията винаги приканва страните да предоставят по-рано данни, когато са готови. Технически те ще бъдат организирани точно както са сега. Има Census Hub, в който има данни от 2011 г. и в който всеки може да влезе и да направи таблица и да си извади данни за всяка страна. Същото средство ще ползваме и сега. Надявам се да можем да предоставим по-рано данни на Комисията и другите страни - също.

Мислите ли, че хората биха могли да дадат цялата изискуема информация в анкетните карти? Ще питате например какви са географските координати на входовете в жилищната сградата. Признавам, че не знам какви са те за мястото, където живея.

Тази информация няма да се събира от лицата. Догодина – може би юни ще стартираме, предвиждаме да направим един предварителен обход на цялата територия на страната, съвместно с общините. Тогава ще бъде направена инвентаризация на целия сграден фонд, ще бъдат събрани и тези координати. Тоест за самото преброяване през 2021 г. би трябвало вече да ги имаме и те да са заложени в нашата база данни. За хората, които се преброяват електронно, може би ще има възможност да посочат като на Google maps къде се намира жилището им.

При електронното преброяване ще има ли нещо, което не е прилагано досега или специфични изисквания към устройството, което използваме?

Не би трябвало. Заложили сме го така, че да бъде възможно и достъпно за всякакви устройства – телефон, таблет, компютър, независимо от браузъра Ви. Не би трябвало гражданите да имат проблем с достъпването на системата и с тяхното самопреброяване. Отзивите от предходното преброяване бяха, че е изключително удобно, лесно, че е потребителски настроено. Всички тези неща и сега сме ги заложили и се надявам и да ги подобрим.

Планирате да публикувате образеца на служебната карта, с която преброителите ще се легитимират. Това не създава ли предпоставка за фалшификации? Как хората да са сигурни кого пускат вкъщи?

По принцип винаги има рискове. Както и предния път, ще създадем необходимата организация, за да може всеки гражданин, който подлежи на преброяване, да може да получи информация за своя преброител, да може да се обади на телефон и да попита: „Това ли е моят преброител?“, да потвърди имената на човека. Ще бъдат предприети различни мерки за сигурността на гражданите. Не сме имали проблем досега. Знаете, че провеждаме много изследвания в домакинствата. Всичките ни анкетьори, преброители винаги имат баджове с необходимата идентификация. Ще предприемем абсолютно всичко по нашите сили и способности, за да бъдат сигурни гражданите, че няма да има нарушения, злоупотреба или измама с техните данни.

Предварително ще можем ли да се обадим и да проверим кой е нашият проверител?

Да. Преброителите се набират доста преди самия процес на преброяване, те минават и през обучение. Ние имаме техните списъци, така че ако гражданите не са се възползвали от електронното преброяване и искат да проверят кой ще ги посети, ще могат да го направят.

А как ще пазите самите преброители при евентуални конфликти?

Те се обучават как да подхождат, какво да кажат, как да се представят, как да обяснят целите на преброяването и, в същото време, ако има ситуация на агресия, как да реагират. Обикновено съветът е веднага да напуснат мястото, да се обърнат към своя контрольор, към общинската комисия – всичко това е записано в инструкция и им се обяснява по време на обученията.

В населените места, където имаме езикови проблеми или недостъпност или в отдалечени места и на предишни преброявания сме ползвали т. нар. придружители. Ако става въпрос за ромска общност, обикновено придружителите са от същата общност или се осигуряват от общината, или са медиаторите, които работят с тези общности. Те придружават преброителя и му помагат да събере информацията. Мислим да направим още нещо ново и за нас – да ползваме помощта на домоуправителите и управителите на етажната собственост. Вече има много затворени комплекси, блокове с ограничен достъп, където е трудно да се влезе.

Предвиждате да направите и извадкови изследвания за раждаемостта и за миграцията. Каква информация ще добиете чрез тях?

Двете извадкови изследвания ги консултирахме още по време на консултативния процес за закона. Имаше такава тема – кои обществено значими теми бихте счели за необходимо да бъдат изследвани по време на преброяването? Тогава излязоха тези две теми – за България миграцията и раждаемостта са важни теми. А това е изключително удобен момент – да се използва ресурсът и финансирането на преброяването, за да се проведат такива изследвания от обществена значимост. 

Изследването за раждаемостта и репродуктивното поведение на населението ще оцени и даде информация какви са идеалите и нагласите на българина и изобщо на населението. Колко деца би искал да има, колко има, как са се осъществили неговите планове и защо, примерно, не са се осъществили, по какви причини хората нямат деца, нямат повече деца или не биха искали да имат деца. Новото, което сме добавили, е въпроси за детската грижа и отглеждането на децата, тъй като тук също има известна липса на информация: къде се отглеждат, кой ги отглежда, частни или държавни детски градини.

Това е изключително интересно изследване с много интересни резултати, колегите от научната общност го използват доста. След самото преброяване то ще бъде достъпно за всички, които искат да го ползват или да правят анализи.

При миграцията не оценяваме реалната миграция, но нагласата на хората за това дали искат да мигрират в друго населено място, в друга страна и какви са причините да искат да напуснат страната.

Двете изследвания няма да покриват цялото население, те са извадкови, определен брой лица ще попаднат в тази извадка и се надяваме хората да се отзоват, тъй като информацията е полезна и тези проблеми са наболели в страната.

Заложили сте провеждането и на извадково изследване за бюджета на времето. Разкажете ни повече за него.

Изследването на бюджета на времето е седмо поред в България. То се прави обикновено около преброяването, преди или след него, и дава много интересна информация. За съжаление, в България тя не се ползва много, докато в ЕС се ползва изключително много. То дава информация примерно за разпределението по пол на т. нар. скрита заетост – домакинската работа. Колко време мъжете мият чинии, колко – жените, кой колко време гледа децата и т.н.

Много е интересно, но и много тежко, тъй като изследването се прави цяла година. В продължение на една година се наблюдават много домакинства, които попълват дневници и за почивни, и за празнични дни, тъй като е важно какво правиш в работен ден, какво правиш в почивен. Дневникът е доста натоварващ за тях, тъй като трябва да се описва на всеки 10 минути какво си правил. Затова го правим на 10 години и по същия начин използваме ресурса, капацитета и финансирането на преброяването, за да можем да го направим.

Колко ще ни струва преброяването? Колко души ще работят на терен? Какво ще е заплащането им?

Не мога да кажа все още, но при всички положения и за пробното, и за същинското ще публикуваме ставките за преброителите и за контрольорите. Естествено, заплащането ще бъде по-високо от предното преброяване. Ще се заплаща на преброен обект – на сграда, на жилище, на лице. Мисля, че сме предвидили достатъчно средства, като сме взели предвид и това, че очакваме висок дял на лицата, които ще се преброят електронно, по интернет. Мисля, че сме направили балансиран бюджет. Той се гласува всяка година с постановление на Министерски съвет, така че в началото на другата година ще имаме бюджета за 2020 г. - за пробното преброяване и за обхода основно, и през 2021 г. - за 2021 г.

Много хора са ангажирани по време на преброяването. НСИ не е сам в тази битка. Всички 265 общини са наш основен партньор, областните управи – също. Ние се нуждаем от тях, няма как да свършим тази работа сами. Отделно в Централната комисия за преброяването са включени МВР, Агенцията за бежанците, Министерство на здравеопазването, Външно – дипломатите също трябва да преброим, МОН.

Не мога да кажа точно колко ще бъдат преброителите и контрольорите. След обхода ще направим оценка за броя на необходимите ни преброители и контрольори за територията на страната, въз основа и на данни от предишни преброявания. Може би в края на 2020-а ще можем да кажем горе-долу за какъв брой става въпрос. През 2011 г. имахме 46 000 преброители и контрольори – една армия.

Още по темата

18/12/2019

Общество

Преброяване 2021: Проверяват грамотни ли сме и живели ли сме в чужбина. Броят бараки, каравани и плаващи къщи

Следете новините ни в GoogleNews