Това, което правят с вторите пенсии, е вид примитивен комунизъм

С непремерените си изказвания и премиерът, и министърът на финансите са за затвора, смята проф. д-р Йордан Христосков

Последна промяна на 29 април 2016 в 10:00 12869 5

Проф. д-р Йордан Хистосков

Снимка Сергей Антонов

Проф. д-р Йордан Хистосков

Проф. д-р Йордан Христосков е роден на 20 октомври 1951 година. Завършва ВИИ „Карл Маркс" през 1976 г. Бил е
зам.-министър и министър на труда и социалните грижи (1991-1994 г.), министър в служебните правителства на Ренета Инджова и проф. Георги Близнашки, съветник на Президента на Републиката по социалните въпроси (1995-1997 г.) и,
като управител на Националния осигурителен институт (2000-2009 г.), от 1998 до 2000 година оглавява работната
група по пенсионната реформа.

Проф. Йордан Атанасов Христосков работи в секция „Макроикономика” на Института за икономически изследвания към
Българската академия на науките.

Професор е в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където преподава социална политика и социално осигуряване. Автор е на два монографични труда, два учебника, сборник с публицистични статии и има голям брой участия в колективни монографии. Автор е на близо сто научни студии, статии и доклади по въпроси на социалната политика, пенсионното и здравното осигуряване, пазара на труда, инфраструктурата и регионалното развитие, публикувани в България и в чужбина.

Проф. Христосков, добро решение ли предлага Министерството на финансите с промените в Кодекса за социално осигуряване? Редно ли е парите за втора пенсия, които сега са в индивидуални партиди, да се прехвърлят в обща сметка, от която да се изплащат?

Това не е добро решение, ако се наложи на абсолютно всички, които имат индивидуални партиди и, съответно, придобиват право на пенсия от Универсалния пенсионен фонд, защото хората трябва да имат право на избор. То е добро за онези, които имат добра прогноза за продължителността на живота си и очакват, че ще живеят по-дълго. То е много лошо решение за онези, които имат лоша прогноза и ще живеят много кратко.

Затова още през 1999 година, когато се обсъждаше въпросът за пенсионните продукти, остана един текст, че ще може средствата да се наследяват при смърт на осигуреното лице, когато този случай настъпи по-рано от очакваната продължителност на живота.

Доброто решение не е ултимативно да се налага само този пенсионен продукт – пожизнена пенсия, нарича се обикновен пожизнен анюитет, тоест всички си дават парите в този общ пул и ако един почине в самото начало, още първия месец, остават резерви за друг, който ще живее много по-дълго. Доброто решение е осигуреният сам, съобразно своите предпочитания и прогноза, да избира дали да даде парите си в общи резерви и да споделя риска за това кой колко ще живее с други хора, а онези, които не искат този продукт, да изберат друг.

Другите продукти са да получат срочна пенсия за някакъв период от време, при по-малки суми да им се разреши еднократно да ги изтеглят. Освен това, съществуват пенсионни продукти с т. нар. сигурен период или сигурна сума, които представляват смесица между пожизнена пенсия и гарантирано изплащане на определен брой пенсии или възстановяване на част от внесената сума на наследниците при ранна смърт.

Да вземем за пример двама души. Единият предполага, че ще има добра продължителност на живота и избира този продукт, който предлага Министерството на финансите – пожизнена пенсия. Той е почти убеден, че ще живее дълго и ще спечели от този пул. Другият обаче се страхува от ранна смърт. Ако и двамата на една и съща възраст имат по 50 000 лева, натрупани в индивидуалните им сметки, този, който се страхува от ранна смърт, може да избере продукт с т. нар. условно запазване на индивидуалната партида, което означава, че той иска гарантиран брой пенсии да бъдат изплатени до петата година, до шестата и т. н. Другият вариант е той да поиска определена сума от неговите спестявания, например 30 хиляди лева, задължително да бъде изплатена на неговите наследници, ако смъртта настъпи рано и изплатените му до този момент пенсии са по-малко от тази сигурна сума. Същевременно, ако живее по-дълго, ще получава пенсия до края на живота си.

Възниква въпросът откъде ще дойдат парите. При този, който избира втория продукт, когато му се връща гарантирана сума или гарантиран брой пенсии, пенсията ще бъде по-малка, отколкото на първия. Това са елементарни неща и аз давам на студентите да решават такива задачи.

Липсата на възможност за избор не означава ли национализация на парите за втора пенсия?

Не е национализация, но доближава пенсиите от втория стълб до пенсиите от НОИ. При пенсиите от НОИ дори имаме, наследствена пенсия или „вдовишка“ добавка – ако единият пенсионер почине, другият получава 26.5% от пенсията на починалия. Докато тук му казваме: "Още на другия ден след отпускане на пенсията - това предлагат Министерство на финансите - ако ти починеш, парите ти остават в този общ резерв и те ще бъдат за онези, които ще живеят дълго". Това не е национализация, а вид примитивен комунизъм.

Не подсказва ли това решение, че парите в частните фондове не достигат, защото не се управляват добре?

Това няма нищо общо. Това са две различни фази. Едната е фаза на натрупване и в момента пенсионните фондове се намират в такава фаза. Тоест каква доходност носят и т. н. Другото е фаза на изплащане с различен вид пенсионни продукти, за които говоря. Едното няма нищо общо с другото. Няма лошо управление за мен, но въпросите за доходността и сигурността на тази доходност са свързани с други мерки.

Нека най-напред приключим с продуктите. Не е добро решение, категорично. Лобизъм в полза на застрахователните дружества е възможността пожизнени пенсии да се плащат от застрахователните дружества, тоест натрупаните пари в универсалния фонд да се насочват към застрахователно дружество и то да изплаща тази пожизнена пенсия.

Когато работехме по Кодекса за социално осигуряване през 1998 - 1999 г., имаше много силен натиск от застрахователното лоби над работната група, която ръководех. Искаше се да могат да се правят трансфери и наготово събрани и управлявани пари да могат да се прехвърлят от пенсионните фондове към застрахователите, което означаваше нова такса, нов играч да включим и, естествено, много хора да печелят от едни и същи пари. Устояхме пенсионните фондове да изплащат пенсиите и останалите продукти, със съответните резерви, и това е правилното решение.

Другият натиск върху нас, сега отново се чуват такива гласове, беше пенсионните дружества само да събират парите, но самото управление да бъде от инвестиционните дружества, тоест от друг играч – пак срещу такси и така нататък. Устояхме и на този натиск. Сега отново се прокрадват такива лобистки интереси – натрупването и управлението на парите да се превъзлага от пенсионните дружества на инвестиционни фондове и в плащането да се включат и застрахователите, тъй като участието в животозастраховането в България е много слабо. Позоваваненето на директивата на ЕС „Платежоспособност II”, че застрахователните дружества ще дадат по-голяма сигурност, е некоректно. Същите правила могат да бъдат наложени, от гледна точка на сигурността, за тези резерви. Такива са нужни само за пожизнените пенсии и такива могат да бъдат създадени в самите пенсионно-осигурителни дружества.

Казано накратко, хората трябва да имат избор на продукт по отношение на изплащането на парите от втория стълб, а не да им се налага един продукт. Категорично не трябва да се прехвърлят пари и да се включват застрахователите в този бизнес. Това си е бизнес на пенсионните фондове и там парите ще бъдат много по-добре защитени.

Как ще коментирате промените, които налагат нови ограничения по отношение на инвестициите, които пенсионните фондове могат да правят?

Това вече е свързано с доходността, за която говорите. Най-големият пропуск тук е, че не се приема предложението за така наречените мултифондове, тоест всеки фонд да има няколко, поне три, инвестиционни портфейла: с по-висок риск, съответно възможност за по-висока доходност; балансиран, в който да има инвестиционни инструменти с по-голям риск, евентуално с по-висока доходност, и с фиксирана доходност – консервативни инструменти, като държавни ценни книжа, общински облигации, и изцяло консервативен портфейл. Според своите предпочитания осигурените сами трябва да избират в кой сегмент или мултифонд да бъдат техните партиди по време на фазата на натрупването. Задължително даже може да се наложи пет години преди пенсиониране парите им да бъдат в консервативния портфейл, за да има гаранции, че те няма да пострадат по никакъв начин при евентуална финансова криза.

Смятам, че ограничението да не се инвестира в недвижимости е добро. И сега разрешението за недвижимости е много малък процент от парите се инвестират, но забраната също е добра, защото пазарът на недвижимости е неустойчив. Придобивайки някакви недвижимости, пенсионните фондове поемат риск да плащат данъци, трябва да поддържат този инвестиционен имот и т. н., тоест има и добри неща в предложенията на МФ.

Решението в посока ограничаване на риска за инвестиране в свързани лица също е добро. Трябва да бъдем категорични, че парите на фонда няма да бъдатинвестирани в свързани лица с пенсионното дружество и хората, които участват в неговото управление, в това число банката попечител и инвестиционния посредник, както и акционерите на фонда, които имат и други акционерни дружества.

Само след 4-5 години ще се пенсионира първата голяма група от хората с право на втора пенсия. Да не се окаже, че сегашните приказки са били просто един балон, който ще се спука през 2020 г. и реално втората пенсия ще е нищожна или такава просто няма да има?

Зависи кой какво си представя и кой как надува балона. Съвсем естествено е, че има сериозно отклонение от първоначалния замисъл за натрупване на средства в индивидуалните партиди в универсалния пенсионен фонд, откъдето се очакват тези пенсии. Вместо да започнем с 5% осигурителна вноска, и то още от 2000 г., ние започнахме с 2%, 3%, 4%. Сега са 5%. Вместо да отидем на 7% от осигурителна вноска от 2017 г., ние оставаме на 5%. Съвсем естествено е, че с 5% осигурителна вноска, и то за кратък период на инвестиране – от 2002 до 2022 г., тоест за 20 години, не можеш да получиш такава пенсия, каквато НОИ ще гарантира. Това е абсурд. Има още един проблем – събираемостта на тези вноски от страна на НАП е слаба. Парите не се разпределят, а те веднага трябва да отидат в пенсионните дружества и да бъдат инвестирани. Това са причините в индивидуалните партиди на хората да няма достатъчно натрупвания. Освен това, за разлика от обществената система, където по време на безработица, на майчинство, този период се зачита за осигурителен стаж и с преразпределението – от вноски, от данъци, от останалите хора – тези периоди се покриват, капиталовото осигуряване, с индивидуални сметки, се базира на реални пари, които се намират в сметката ти. Когато си бил безработен, когато си бил в майчинство, там няма пари. Поради тази причина, много хора ще бъдат разочаровани. Когато си се съгласявал да бъдеш осигуряван на минимална заплата, съвсем естествено е, че парите в индивидуалната ти сметка в капиталовия фонд ще бъдат малко. При общественото осигуряване този човек веднага го покриват останалите – да ги нарека глупаци – с доходите си и високите си вноски, с отказа да плащаме реалния размер на пенсията, т.е. да имаме таван върху пенсиите и да преразпределяме и насърчаваме бездействието, измамата. При капиталовото това не може да стане – партидата си е негова, толкова пари има – толкова ще получи. От там ще дойдат разочарованията. Значи, веднъж, ниските вноски, втори път, лошата събираемост, трети път – краткия период на натрупване, а не толкова доходността - това ще бъдат причините за разочарованието.

Не ми се занимава с политика, но няма как човек да не види тези неща. Тъй като правителството не успя да си набави много пари, грубо казано, чрез прехвърлянията на парите от частните фондове в НОИ, които се опитаха да прокарат, сега, с пускането за обсъждане, в навечерието на Великден, на документи, разработени на тъмно, те се опитват да дискредитират въобще втория стълб на пенсионното осигуряване. По този начин те искат да уплашат хората и да ги накарат да си прехвърлят парите в НОИ. Управляващите обаче не си дават сметка, че с такива ходове дискредитират цялата осигурителна система. Хората ще престанат да се осигуряват с истинските си доходи и ще отидат в сивата икономика, защото изцяло се срива доверието в осигурителната система. Това е много непремерено действие. Правилно беше казал Иван Нейков (бел. ред. бивш министър на труда и социалната политика), че с такъв род законопроекти управляващите се държат като слон в стъкларски магазин. Това е една изключително фина материя. Тук трябва да се аргументира всяка оценка, а слушам разни синдикални деятели да говорят колко лоши са пенсионните фондове. Това са финансови институции, за които не бива да се говорят непремерени неща. В една нормална държава тези хора ще са в затвора. Начело с премиера, с министъра на финансите, които говорят глупости за това колко са неефективни дружествата, как фондовете са пирамиди.

Само ще отворя една скоба и ще кажа, че всъщност голяма част от предлаганите решения от Министерството на финансите отдавна бяха разработвани от експерти. Например законопроектът, в който се предлагаха мултифондовете – с разработена схема как функционират, за гаранционен фонд също много добри решения отдавна съществува. И сега министърът на финансите си ги приписва едва ли не като негово откритие, но селективно е избрал само онези текстове, които са му удобни.

Промените в КСО, предлагани от Министерството на финансите, вижте в мотивите към законопроекта:


Законопроектът на МФ за изменение и допълнение на КСО:

Сега действащия Кодекс за социално осигуряване:

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1884

5

Nimart

04.05 2016 в 22:16

Другарите на Тато и в НАТО са фалшиво злато!

1881

4

Иван55

30.04 2016 в 12:46

Проф. Вучева: "Системата за втора пенсия е сбъркана от създаването си" - по Фактор

1584

3

сдг

30.04 2016 в 08:53

Току що Христина Вучева и Е.Хърсев,направиха на пух и прах това което са създали Христисков и аверчетата му!

1302

2

Българофил

29.04 2016 в 11:08

А това, дето го правят с народа и Родината се нарича с*кс :)

Аман.