Стилиян Петров пред OFFNews: Всеки Божи ден се радвам, че отварям очи и съм до семейството

Стилиян Петров е един от примерите за силата на българския дух. Рекордьорът по мачове за националния отбор не се  предаде пред левкемията, пребори я. Стенли даде сила на хиляди хора от цял свят, които страдат от коварни болести. И продължава да го прави. Двамата със съпругата му Паулина основаха фондация, която помага на нуждаещи се. Бившият футболен национал се отзова на поканата ни за интервю в навечерието на 3 март. Зает е, тъй като наближава благотворителният турнир по голф, който организира. Но с удоволствие отделя време за читателите на OFFNews.

- Стенли, разкажете за този голф турнир, каква е каузата и кои ще участват?

- Много мои приятели, бивши и настоящи футболисти. Мартин О'Нийл, Хенрик Ларсон, Гари Кейхил, Джеймс Милнър, Гарет Бари. Някои от тях още играят. Миналата година направихме благотворителен голф турнир, който се получи доста успешно. Както на игрището, така и после на вечерята имаше доста емоции. За да направиш подобен турнир, се иска време и сериозна организация. Гостите са звезди с ангажименти, но всеки опитва да направи програмата си така, че на 7 май да е на линия. Това ме радва, тези хора отделят време, а при тях е ценно.

- Събраните пари са за вашата фондация, която помага на тежко болни?
- Да, парите отиват в доста насоки – за лечение на болни, за осигуряване на сестри, за възстановяване, много са спектрите. Фондацията ни стига до доста хора, които водят тежки битки с болести.

- Стига ли и до България тази помощ, работите ли със сънародници?
- Много са, много! Почти всеки ден получаваме по 10-20 имейла за помощ – възрастни, деца. Молят ни за всякаква помощ – за пари, за второ мнение, възможност за лечение, набиране на средства. Помагаме на доста хора, подъдржаме контакти не само с такива, които се борят с дадена болест. Има и хора, които са минали лечението, но им трябва помощ в чисто психологически аспект. Това е ежедневие. Опитваме се да помагаме на колкото може повече хора.

- За съжаление, няма как да се помогне на всички, трудно ли се прави изборът точно на кого?
- Вижте, опитваме на всеки да помогнем. Има моменти, в които просто нещата са извън нашите възможности. Но пак търсим начин – дали тук в Англия, дали разпространяваме в социалните мрежи. Опитваме се, дори когато сме с вързани ръце.

- Браво, казвам го искрено, защото сигурно е адски тежко всеки да се сблъскващ с подобни проблеми. Но може би и приятно, когато успееш да помогнеш?
- Да – и тежко, и приятно. Не се оплакваме, нито аз, нито Паулина. И двамата сме преминали през това и знаем колко е важно и колко трудно. За нас не е проблем, важното е, че се опитваме.

- Не сте казвали никога, но аз ще го издам. Поли често звънеше по редакциите на българските телевизии да помага, когато види репортаж за семейства без подслон, болни, без пари за ток?
- Да ви кажа честно, сега не й остава толкова време за телевизия. Все пак ангажиментите покрай двете ни деца и фондацията запълват времето. Съпруга ми движи доста неща, специално с хората от България тя комуникира, тя се свързва с тях, говори с много родители. Интересното е, че все по-често деца между 14 и 18 години на свой ред ни търсят, за да помогнат на своите майки и бащи. Малко странно ми беше в началото, но днешната младеж е толкова напред с технологии и социалните мрежи! Това ни прави горди, млади хора ни търсят за помощ.

- Фондацията вече направи 3 години, с колко хора сте контактували през това време?
- Доста са, не ги броя. Както казах, не ни търсят само за пари. Някои са преминали през всичко, но не могат да се адаптират обратно към живота. Към всеки подхождаме с огромно внимание, защото в такава ситуация трябва да си много деликатен. Хората отсреща са наранени, преживяват огромни трудности.

- Иначе как сте, какво правите извън фондацията?
- Извън фондацията карам треньорски курсове в Ирландия. Като национал с над 100 мача имам възможността да мина по-бързо, „фаст трак“, както казват тук. Много е интересно – при всеки модул идва различен треньор от английската Висша лига, от други европейски шампионати. Иначе тренирам, играя голф, а двете вече големи деца изискват още повече грижи и внимание. Повечето ми време е за семейството и за фондацията.

- Разкажете за синовете Стилиян и Кристиян?

- Стилиян е вече на 14 години, Крис ще направи 10. И двамата са във футбола. Кристиян играе като халф. Стилиян е вратар.

- Къде тренират?
- Кристи е в местен отбор. Стилиян в момента е на проби в Астън Вила.

- Това е новина за Стилиян?
- Така е, никъде не съм споменавал.

- Защо вратар?
- От малък има интерес да бъде вратар. Така израстна, с това чувство. Не съм го и спирал. Напредва доста добре. Аз се радвам, че двамата са във футбола, целият ми живот мина там. Паулина също стана част от този спорт покрай мен. И тя се радва на избора им.

- Какви са отзивите са пробите?
- Тук, в Англия не се дават предварително. Той вече е месец и половина във Вила. Няколко вратари са на проби, има още време. Не му налагам нищо, не го натоварвам. Винаги повтарям, че има много клубове по света, важното е да се развива и да работи. Той го приема.

- Помагате ли му? Биете ли си по 5 дузпи, примерно?
- Разбира се, че помагам. Е, по пет дузпи (смее се)! Няма как да ми хване дузпа още.

- Вървят ли двамата в училище?
- Вървят ръка за ръка спортът и училището. Това също е важно за тях. Аз и Поли изискваме много. Засега се справят, което е радващо.

- На какъв език говорите у дома?
- И на български, и на английски, не правим разлика вече. Стилиян е по-голям и е по-добре с българския. При Кристиян всички уроци са на английски, повече е към този език.

- Как сте лично вие със здравето, минавате ли още задължителни прегледи?
- Здрав съм, вече не минавам задължителни прегледи. В края на този месец правя 5 години. Рисковите 5 години, както ги наричат. Минавам такива прегледи, каквито аз съм си поставил за цел – на всеки 6 месеца. Един здрав, нормален човек също трябва да го прави. Но нямам някакъв план, който да следвам, както беше преди – първо всеки месец, после на 3 месеца, на 6 и т.н. Вече е по мой избор – правя си цялостен преглед като здрав човек.

- Здрав, това е най-важното?
- Няма начин! Доста пъти го казвам, че като човек и професионалист имах прекрасен живот, прекрасна кариера. Но като не си здрав, разбираш, че всичко останало остава на заден план. Всеки ден се моля да съм жив и здрав, както аз, така и семейството ми. В стремежа за кариера, за пари по някой път това не го оценяваме, подминаваме го с много лека ръка!

- Ще помня винаги едно от първите ви изказвания, след като откриха левкемията. За единствената ви мечта: да може да се радвате на децата. Това описва всичко?

- Това опитва цялата картина – какво си преминал и за какво живееш. Дали си подсигурен финансово, дали не си, няма значение, ако липсва здраве. Всичко друго е на заден план. Мнозина го забравят, но не и аз. Всеки Божи ден се радвам, че отварям очи и съм до семейството. Това ми стига да бъда щастлив!

- За последно ви връщам към болестта, но не съм чел никъде – имаше ли момент, в който се бяхте предал пред левкемията? Дори и за секунда?
- Да се предам – не. Имаше момент, може би за няколко дни, отказах да премина през последния цикъл на лечение. Последната химиотерапия.

- Защо?
- Когато минаваш през лечение като моето, една година си по болници. Химиотерапии, стероиди, клиники, качване рязко на килограмите. Всичко това се събира! Последния етап е най-тежкият, но и най-важен. Като че ли се предадох за малко, но Паулина беше до мен. Тя беше човекът! Разбира се, кураж ми дадоха и всички мои роднини. Майка, татко, брат ми. Нейните родители. Добавям всички приятели, фенове, хора, които са преминали през коварни болести. Всички помогнаха да премина това с позитивизма си.

- Имахте желание да се върнете на терена, но май изцяло кариерата ви се насочва към треньорството?
- Не, в момента обсъждам три оферти.

- Сериозно?

- Да, продължавам да тренирам с втория тим на Астън Вила – два или три пъти на седмица. Имам оферти, дали ще стане, ще разберем до края на май. Тренирам, обсъждам, засега всичко е 50 на 50.

- Като посока откъде са, за клубове няма за нахалствам?
- Не са от Англия.

- Значи едната е от САЩ, другата от Азия, така го "превеждам"?

- Както искате, така го тълкувайте (смее се).

- Треньорският курс все пак подсказва и по-дългосрочни намерения?
- Аз никога не съм се откъсвал за секунда от футбола, следя абсолютно всичко. Към България хвърлям поглед. Канят ме в студия и коментирам мачове – както в Англия, така и в Шотландия. Ходя на всички футболни срещи, които са наблизо.

- Да ви питам ли въобще за българския футбол?
- Защо толкова негативно! Мнението за българския футбол трябва да е добро заради Лудогорец. Този отбор е лицето на българския футбол в момента. Факт. Играят хубаво, постигат резултати. Левски и ЦСКА имат проблеми, видно е. Какво точно стана с ЦСКА, какво става, не мога да взема отношение.

- По-добре недейте, че..
- Наблюденията ми са повърхности и не мога. Дано двата най-големи отбора в България се оправят и тръгнат по верния , по правилния път. От това, което чета от дистанция, не са хванали обаче точната посока. Но шефовете им знаят повече.

- Монтана следите ли?

- Разбира се. Накрая видяхме и победа. В Горна Оряховица.

- Добре, нормално ли 12 чужденци да стартират във въпросния мач Локомотив Горна Оряховица - Монтана?

- Вижте, аз съм на по-различно мнение. Все пак клубовете избират тези чужденци. Така е по целия свят. Това, че някой път чужденците не са успешни, е грешка на отборите. Ето, Лудогорец върви с подобна политика. Но има организация , дисциплина, добри скаути. И се представят отлично и в Европа, и в България.

- Факт, но в бедни градове като Монтана и Горна Оряховица не идват ли в повече 12 чужденци? Кога ръка в Монтана ще хване някое младо момче, новият Стилиян?
- Така е, трябва дасе даде шанс на младите, но явно няма такава идея. Интересно защо! Нямам представа. Сигурно имат друга политика, макар че не виждам Локо Горна и Монтана какво какво друго по-удачно да правят, освен да вкарват свои момчета. Когато станем ръководители, ще решаваме. Като казахте млади, използвам случая да поздравя всички мои приятели, които смело навлязоха в треньорството и показват вече резултати. Говоря и за Христо Янев, и за Георги Иванов – Гонзо, и за Сашо Томаш, и за Елин Топузаков.

- Последният го уволниха преди малко от Левски, сменя го Ники Митов?
- О, сериозно, от вас разбирам! Нямаха ли мач с ЦСКА тези дни!

- След 48 часа.
- Е, те си решават. Само искам да дам кураж на Топчо, да не се отказва. Това може да бъде стимул за Елин да се докаже. Може пък да е за добро, да го оценят в чужбина, защо не!

- Следите ли какво става в България извън футбола?
- Първо, нека честитя националния празник 3 март на всички българи чрез вашата медия. Разбира се, че следя. Името ми не се появява често, но не значи, че не се вълнувам. Така се стекоха обстоятелствата, че като семейство се установихме в Англия. Но никога няма да спрем да бъдем българи.

- Как виждате държавата?
- Аз от политика не разбирам и не се бъркам. Иначе съм очарован от това, което виждам в България. Не забравяйте, че се прибирам за 2-3 седмици в годината все пак. Това виждам, може би погледът ми е различен. Винаги си тръгвам положително настроен от България. Очите ми виждат хубавото, макар да живея в чужбина. Хора, които пътуват у нас по бизнес, ми казват същото. Очаровани са.

- Вие лично имате ли проекти в България, смятате ли да развивате бизнес?
- Не, нищо друго освен фондацията.

- Хубаво е да завършим навръх 3 март, че оставате положително настроен за България, за живота въобще?
- След това, през което преминах, се радвам, че съм жив и здрав. Винаги съм бил и ще остана положителен човек!

Още по темата

03/03/2017

Футбол

Стилиян Петров пред OFFNews: Имам 3 оферти да се върна на терена

Следете новините ни в GoogleNews