Симеон Шопов-Леков: Когато творя, сме само аз, дървото, ножът и Бог (галерия)

Калоян Константинов Последна промяна на 09 ноември 2014 в 15:55 9909 0

Симеон Шопов-Леков (вдясно) стои до иконата си
Симеон Шопов-Леков (вдясно) стои до иконата си "Архангелите".

Единствено когато творя може би съм само аз, дървото, ножът и Бог, каза в интервю за OFFNews дърворезбарят Симеон Шопов-Леков.

В галерия „Червената точка” творецът представи за пръв път пред публика резбованата си икона „Архангелите”, която е част от проекта „Нишата на светлините”, целящ да популяризира един от най-старите български занаяти – ювелирната дърворезба.

Творбата съживява националните ни културни традиции, а събитието искаше да подпомогне началото на създаването на интернет платформа, която да събере на едно място българските резбари.

Срещнахме се със Симеон Шопов-Леков, за да  разберем повече какво го вдъхновява и му помага да твори.

Разкажи за творбата си?

Това е един проект, който се казва „Нишата на светлините”. Той започна много отдавна и не цели просто да се изработят няколко икони, а цели нещо съвсем друго – да се върнем към човечността. Иконите са само етап от цялата тази дейност, и това не е самотен път на дърворезбар, по него вървя с много, много хора, които дават своето, за да се свърши това нещо. Не е по силите на само един човек. С това, каквото мисли, каквото казва, каквото прави – всеки е допринесъл и това е крайният резултат, не е просто майсторът да изработи нещо.

И понеже на моята природа й е чуждо да говоря за себе си ще кажа две думи и за хората, които са помогнали това нещо да се случи. Тъй като съм абсолютно убеден, че както трябва да се научим да казваме „не”, така и трябва да казваме и „да”. Да на хората, които помагат. Ще ги изброя, надявам се да не се приеме като реклама, защото рекламата е нещо платено, а това са приятели, които са ми помогнали. Благодаря на Светльо Велчев за прекрасните български вина, Миглен и Теодор, които произвеждат български лимец, адвокат Димитър Петров, който е организатор на изложбата. Също така Ивайло Костов, който ще изнесе едно прекрасно слово. Аз му казвам Златоустия – Ивайло, обичам те. И най-вече искам да благодаря на Весела Добринова, това е моята половинка, която е генератора на цялото това нещо. И тя не е просто човекът, който може да създава идеи – тя е мечтател и за мой късмет аз съм част от нейните мечти.

Тези хора повлияха ли ти по някакъв начин за изработването на фигурите, на начина, по който изглеждат?

Не, не, ето тук е моята част, единствената, където може би съм само аз, дървото, ножът и Бога. Изреждам много имена, защото не мога да ти кажа всичките хора, които са съпричастни към това нещо, защото едно изкуство не е ли споделено, няма значение в кой жанр е – какъв е смисълът да се прави? Номерът е точно в това нещо. Ако някой ме попита, защо отделям година-две за една икона, за един проект, ами точно хората, които са тук днес, са отговорът. Ако имам награда, тя е семейството и приятелите. Няма осребряване на практика.

Въпреки че не опираме до осребряването, доколкото разбрах, тази икона ще бъде продадена с благотворителна цел?

Идеята ми е да създадем един сайт, където да бъдат включени колкото се може повече български дърворезбари. Хубавото на галерия „Червената точка”, където сме, е, че са смели хора, които не излагат само стари майстори, а дават място на млади хора, на чиито изложби аз съм идвал.

Иконата не е направена точно по каноните, доколкото знам си самоук.

Тук ще ти отговоря с едни чужди думи на Кольо Фичето: „Самоук съм бил, да, самоук съм бил, но най-големият учител е природата и то всичко е пред очите ми, който иска, ще се учи”. В този смисъл съм самоук.

Изложените дърворезби, които виждаме, са част от друга икона, нали?

Да, това са половината части от една нова икона, която става. Живот и здраве, ако е рекъл Господ, ще се довърши.

Какво представлява, приличат ми на различни сцени от Библията?

Да, Нов и Стар завет ще се обединят, но за нея предполагам, че...ами как да ти го кажа – дърворезбите се виждат с очите, така те стигат до нашето съзнание, карат ни да чувстваме, да мислим, да мечтаем, гамата е безкрайна. Въпросът е, че другите хора трябва да говорят за това нещо. Аз съм авторът и съм дотам – с ножа, с дървото и с труд.

Може ли човек да се помоли пред тази икона, осветена ли е, въпреки че не е направена по каноните?

Тя е осветена, да. Не точно, че не е по каноните, но изкуството е най-широко отворената врата и слава Богу, че е така. Всеки може да влиза и да излиза оттам. Всеки може да се помоли не пред иконата, може да се помоли навсякъде. Аз се моля навсякъде, когато имам нужда. Не пред човека, не пред Бога, пред камъка, пред всичко може да се помолиш. Най-лесно взетото ни нещо е доверието, а най-трудно даденото е прошката. Та като се дойде до въпрос за прошката, до такива сакрални чувства – човек може да се помоли навсякъде, стига да има кой да откликне.

Как ще бъде предложена за продажба иконата "Архангелите"?

О, не, не, не – не знам. Аз съм до изработването. Не мога да менажирам себе си, а и аз съм до този процес. След това е въпрос на споделяне, има хора с други таланти. Аз, както виждаш, съм започнал вече другата работа и това е моят живот. Не мога да поема отговорност за това в този смисъл. Тя трябва да бъде споделена и този, който я купи, откупи, дари или нещо друго – той е длъжен да споделя не моята мечта, а произведенията на изкуството като цяло. Те не бива да бъдат затваряни.

Къде може да видим твои творби, дарявал ли си на църкви или други места?

То има такива. Най-близкото място до тук е църквата „Св. Седмочисленици”. Ще помолиш там отчето, като кажеш за кръста на Шопов, на Леков и той ще ти го покаже. Отиваш, те не са ревниви, ще ви го покажат. Другите ми творби са по мои приятели, където каква е тяхната съдба вече, не мога да кажа. Аз до този момент повече съм подарявал, отколкото нещо друго да се е случвало.

Това е първата ми изложба, както виждаш, и тя е не за друго, а за да се съберем, за да пием чаша вино и да се даде гласност на хората, които помагат. Защото говорим за тези, които помагат за осъществяването на подобни събития. Криворазбрано е, че се приема за реклама, пък аз не се свеня да кажа и имената на хората и фирмите, които го правят, не за друго, а защото когато ние купуваме техните продукти, те един ден ще дарят пари за някой друг човек, на когото ще дадат възможност. И това нещо трябва да бъде поощрявано, това е нашият начин да се отблагодарим на хората, които отделят от времето, средствата и любовта си. Ни трябва да им се отплатим по някакъв начин и това не е криворазбраната реклама, която е платена, а е нашата лепта, за да им дадем шанс да генерират емоции и средства, за да продължат да помагат и на други хора.

Симеон Шопов – Леков е роден на 16 юни 1969 г. в София. Той се е посветил на дърворезбата от 20 години, въпреки че не е изучавал професионално техники на дървообработване и резба. Предпочитаният материал, с който работи, е липа, а творбите му са изцяло ръчно изработени.

Характерна за Симеон е личната интерпретация на религиозни символи и техните взаимовръзки. Стилът му няма аналог в историята на дърворезбата и е трудно да бъде класифициран като изцяло религиозно или изцяло светско изкуство.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови