Защо една холандка започна арт проект у нас и какво не е в ред с плажовете ни

Последна промяна на 08 ноември 2014 в 08:00 1836 1

Холандската артистка Жозефин Баан пристигна тези дни в София, за да изпълни своя експериментален художествен проект в България.

Творбата й представлява кратко послание, поставено върху билборд в центъра на Пловдив, на ъгъла на булевардите „Христо Ботев” и „Източен”, който ще бъде открит в събота на 8 ноември от 13:00 часа.

Часове преди да потегли за Пловдив, ние се видяхме с Жозефин, за да я попитаме за проекта й. В течение на разговора освен подробности около арт инсталацията, разбрахме какво му е лошото на родното ни Черноморие, как да се обръщаме към лидера на Британската партия на независимостта, защо фъстъченото масло е смешно и твърде много билборди ли има по улиците на България.

Какво е името на проекта - „От Лондон с любов“ или нещо друго? Защо точно това име?

Нарекох проекта „От Лондон с любов“...ами защото е лесно. Мисля, че е много лесно разпознаваемо изречение, а и аз не обичам да слагам заглавия на творбите си. Проектът, който ще представя в България, е продължение на работата ми досега – през последната 1 година работя с плакати, но винаги в по-малък мащаб и в Лондон. За пръв път ще правя нещо подобно в толкова голям мащаб и в друга държава.

Какво искаш да постигнеш с това? Социален експеримент ли е, експеримент с изкуството, или и двете?

Това е експеримент на много нива. Лично за мен е голям експеримент, защото никога досега не съм пробвала да видя как ще се приемат плакатите ми в други страни, особено в такива, които не са англоговорящи. Но също така и цели да предизвика обществена реакция, коментар по въпроса. За пръв път се опитвам да свържа две неща в подобна мащабност и да започна международен диалог – политически и обществен.

Значи очакваш резултатите да бъдат изненада и за самата теб, нямаш някакви очаквания да стане нещо конкретно, както например биха имали учените или психолозите?

Да, точно затова и се опитвам да поддържам работата възможно най-отворена. Опитвам се да достигна до възможно най-много хора, бих искала да знам как той се приема в България, какво мислят хората за написаното върху билборда. Също така така какво ще се случи, когато се върна в Лондон, защото там ще представя документално видео за проекта. Надявам се по някакъв начин да провокирам хората да мислят, да говорят.

Разбира се, съществува и възможността всичко просто да изчезне в нищото. Това е просто един билборд, а има хиляди, може би никой няма да забележи, че е там.

Това е едно от нещата, които ме притесняват - „От Лондон с любов“ звучи като туристическа реклама. Ти откъде си родом?

Живяла съм в Амстердам, но съм прекарала много време в Ротердам, така че мисля да кажа Ротердам.

Защо не тогава „От Ротердам с любов“ или „От Амстердам с любов“, или от Брюксел като символ на Европа и т.н.?

Опитах се да го направя да не изглежда като реклама. Платното представлява черни ръкописни букви върху хартия, така че прилича по-скоро на записка. А и тъй като е само един билборд, то не прилича на рекламна кампания. Разбирам притеснението ти и съм мислила за него. Но причината да избера това изречение е, защото в момента като артист съм базирана в Лондон и работя там. А не е лесно да си артист в там. Освен това Лондон е доста по-голям от Брюксел например. А и за мен Брюксел символизира твърде много ЕС, което не е тема на моята творба. Когато хората чуят името на столицата на Англия, те вече имат много впечатления за нея – това е голям, желан, богат, скъп град. Той е място, където хората отиват – включително и аз, - за да се опитат да постигнат нещо. Но също така много хора се връщат разочаровани оттам, защото е труден град.

От друга страна, посланието прилича на една от онези сладки пощенски картички, които човек би изпратил на баба си, или нещо такова. И според мен е забавно да поставиш едно такова нещо на билборд. Също така е иронично да представиш подобно лично съобщение в обществено пространство. А възможността за обществен дебат възниква от връзката, която имат тези два града, от търканията помежду им. Надявам се да облекча напрежението между тях. А така аз лично изпращам по някакъв начин любовта си към хората, които ще го прочетат. Надявам се да не потъне в нищото, но никога не знаеш.

И какво ще правиш ти през това време – ще стоиш пред него и ще молиш хората за коментар?

Ами да, всъщност това ще правя. Надявам се, не знам дали много хора ще се отзоват, но има един доброволец от България, който ще говори с местните по-лесно, тъй като не всеки знае английски.

А защо България? Повечето българи, като чуят, че някой чужденец е дошъл тук, за да работи или живее, си казват - „Защо, по дяволите, си тук?“ Ние отиваме да работим и живеем в чуждите държави, а някой иска да направи обратното.

Точно заради това. Защото вие идвате при нас, затова и аз дойдох тук, за да разбера кои са хубавите неща в държавата. Бях тук миналото лято на почивка и местните, като разбираха, ме питаха - „Защо си тук?“ Това доста ме изненада. На мен много ми хареса посещението, тук се живее много по-различно, което приветствам, тъй като в Лондон често пъти ми е много натоварено, много е скъпо и не е лесно да се живее там. Така че идването ми тук беше приятна смяна на обстановката.

Идеята за този билборд ми дойде на ума, докато пътувах. Просто докато се возех, видях, че имате толкова много, толкова много, което ми се стори много забавно. След това започнах да мисля как може да изглежда този билборд, как да обоснова присъствието му тук, после направих връзката с Лондон.

Защо отиде в Англия?

За да следвам магистратура. Друга причина е, че този град се свързва с това да бъдеш успял. Сещаш ли се, просто, като кажеш Лондон...

Голямата ябълка на Европа...

Да, точно – големият метрополис. Ако успееш там, си успял навсякъде. Малко наивна идея. Просто се случи така, че намерих университет с добра репутация, където да завърша магистратура. Така че това е реалната причина да ида там.

И ще останеш там?

Не, само уча. Тази година завършвам.

После в Холандия ли ще се върнеш?

Не съм сигурна. Със сигурност няма да остана в Лондон. Също така имам приятел в Швейцария, но и там не мисля, че ще отида. Плановете ни са да попътуваме за една година, след като се дипломирам. И двамата искаме да пробваме да поживеем малко в Белград например, да получим този опит.

Препоръчвам ти го, на мен Сърбия ми харесва повече от България.

Имате прекрасни съседи. Мисля, че имате много положителни страни в държавата. Разбирам, че не е лесно да се живее тук, да си намериш работа, или по-скоро добре платена работа – това е и причината да не съм се пренесла да живея в Източна Европа все още – но ако мога, бих се пробвала.

Ще продължиш ли проекта в Белград или ще наемеш билборд в Лондон, на който да пише „От София с любов – специално за Фарадж”?

Да, специално за Фараж.

Фараж или Фарадж?

Мисля, че е Фараж, но никога не съм сигурна.

Ще го наричаме Найджъл.

Най-добре. Не знам какво следва от тук натам. Зависи от отзивите, които ще получа, защото искам да се науча от този проект, може би да наглася идеите си и да продължа. Също така наемането на билборд в Лондон е доста скъпо. Това е и една от причините да се развиваш трудно като артист. Така че не знам какви са бъдещите ми планове.

Разкажи тогава за миналите си.

Обикновено не работя на основата на проекти. Това е първият път, в който го правя. Аз принципно съм художник, но също така работя и с думите и езика от много време. Миналата година правех плакати, които изглеждат по същия начин, по който и този, който ще покажа тук. Те представляваха кратки текстове, понякога просто дума, които да те накарат да си помислиш различни неща, като ги погледнеш. Може да те развеселят, да те разгневят, да те замислят. На един от плакатите пишеше „Peanut butter, motherfucker“ (Фъстъчено масло, копеле) – някои хора решиха, че е много забавно, други го сметнаха за обидно. Та аз слагах тези малки брошурки в пощенските кутии на хората, като се интересувах от това да изведа изкуството вън от галериите. Но най-вече исках да провокирам. Така разлепих плакати с "Peanut butter, motherfucker” в метрото, където хората са намусени, бързат, и не можех да ги видя как реагират, но си ги представях. Това създава новост във всекидневието ти, ти не го очакваш и може би то ще те „удари” по някакъв начин.

Хората си представят различни неща, като го видят. Аз лично се сетих за песента “Peanut butter jelly time”, сещаш ли се? С танцуващия банан.

Да, да, това беше от сериала „Family guy”.

Какво мислиш за България, била си тук миналата година. Само не започвай с това, че е страхотна държава със страхотни хора – знаем си го това, няма да ти повярваме.

Така ли, няма ли?

Всички ще решат, че си просто любезна.

Това е доста лошо. Хората постоянно ме питат – „Защо си дошла тук на почивка, какво ти има?” Имате толкова лоша самооценка, и като кажа, че харесвам страната ви, решавате, че съм просто любезна. Всъщност това не е така, харесва ми. Виждам, че имате проблеми и виждам нещата, за които си говорихме преди това (бел. авт. – преди интервюто говорихме за политическата, социалната и икономическата обстановка в страната и Европа). Но смятам, че психическата ви настройка трябва да стане по-положителна и активна. Една от причините да направя този билборд е, че исках той да бъде положително послание. Исках да осветля малко нещата. Ако продължите да си казвате, че страната е скапана, че хората са скапани, че всички е скапано, тогава да, нищо няма да се промени. Подобно настроение създава апатия. Има неща, от които може да се гордеете със страната си, също така тук има много потенциал. Разбирам също, че имате и огромни проблеми, чието решаване сигурно ще отнеме много време.

Благодаря за честния отговор. Сега ми кажи нещо, което не ти харесва в България.

Не ми харесва, че казвате „да” и „не” с клатене на главите по различен начин от останалите страни. Много е объркващо. Шегувам се, не ми е неприятно, просто объркващо. Не харесвам крайбрежието ви в частта му, където е пълно със заведения. Смятам, че е срамота, защото започнах обиколката си от северната част, където беше много красиво – при Балчик беше тихо и приятно. После идваш при Варна и Слънчев бряг и всичко изглежда толкова неприятно – толкова много грозни сгради, пияни хора, купони. Харесаха ми Иракли и Созопол. Пазете тези места.

За финал – ще изпратиш ли някакво съобщение на читателите ни сега?

Мисля, че изпращам посланието си с този проект, но ще помоля читателите ви да се включат в него, да изразят мнението си. Това е най-важното сега. Имам и страници във Фейсбук и Туитър, където хората могат да публикуват мнението си.

Къде ще бъде билбордът?

Той ще бъде в Пловдив, на ъгъла на булевардите „Христо Ботев” и „Източен”. Близо до един Макдоналдс. Откриването му е в 13:00 часа на 8 ноември. Аз ще бъда там, за да заснема слагането му, като той ще остане там за 2 седмици, но аз ще бъда за 2 дни до понеделник сутринта.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.11 2014 в 18:58

Сума холандци нямат даже бакалавър, тази почти с мастър и гледай с какво се занимава. Чудя се кой плаща за това? Ясно, че България евтина, ама по-добре да изхарчи парите на спонсора като другите посетители на родното черноморие - за евтин алкохол.