Продължение от стр. 1

Ще има и недостиг на храна и вода. Населението на света в момента е 7,8 милиарда души. Очаква се до 2050 г. то да достигне 10 милиарда, които да преживяват от вече сериoзно експлоатираните природни ресурси, цитира докладът данни на ООН. По-голямата част от това увеличение на броя на населението вероятно ще се случи в страни с продължаващи въоръжени конфликти, както в някои страни от Субсахарска Африка. В доклада са цитирани данни от проучване на неправителствената организация World Resource Institute, според които към 2050 г. глобалната нужда от храна ще се повиши с 50% и 3,5 милиарда души може да страдат от недостиг на прехрана.

Още по-сериозен проблем може да се окаже недостигът на вода - в момента повече от 2,6 милиарда души живеят в силен или екстремен недостиг на вода, защото или нямат достатъчно вода за да обезпечат нуждите си, или водоизточникът им е застрашен. Климатичните промени предизвикват намаление на дъждовете, увеличение на температурите и други екологични изменения, които вече създават криза с водата - през 2019 г. шестият по големина град в Индия, Ченай, почти остава без вода. За да се обезпечат нуждите на населението водата е докарвана от други щати с водоноски, а хората чакат часове на опашка, за да получат полагащото им се количество вода. Подобна бе ситуацията и в родния Перник, а съдбата му могат да последват и други български градове.

Към 2040 г. общо 5,4 милиарда души - или повече от половината от населението, прогнозирано към тази дата - ще живее в страни със силен или екстремен недостиг на вода. Индия и Китай, двете страни с най-голямо население в света, ще са измежду тези засегнати страни, се съобщава в доклада. Това може да предизвика още по-сериозни конфликти, които не само да дестабилизират икономиките, но и да доведат до масови миграции.

Само в последното десетилетие, инциденти с насилие, свързани с липсата на вода, са се увеличили с 270% по света, съобщават от IEP данните на компанията WorldWater. В последните години светът става свидетел на драматично повишение в броя на природните бедствия, случващи се по света, за което експертите отдавна предупреждават, че е показател за влошаваща се климатична криза - като например горските пожари в САЩ и Австралия, топлинните вълни в Европа и др.

Регионът на тихоокеанското крайбрежие на Азия е между най-засегнатите - 29% от всички природни бедствия в последните 30 години са се случили именно там. Европа е следващия регион с най-голям брой природни бедствия в световен мащаб. А през 2019 г. в Индия се случва най-голямото преселване на население, дължащо се на природно бедствие - 5 милиона души са принудени да напуснат домовете си, се посочва в доклада. В света 25 милиона души са се преселили заради природни бедствия през 2019 г., а броят им вероятно ще продължи да расте.

Тези катаклизми засягат най-тежко най-бедните страни, те погубват седем пъти повече хора в по-неразвитите страни, в сравнение с развитите, се съобщава в доклада, използвайки социо-икономически показатели от предишни изследвания на IEP за устойчивостта. Това не означава, че в по-бедните страни природни бедствия се случват по-често или с по-голяма сила, а че тези нации са по-застрашени, заради по-малките способности на държавите да се справят с кризата. Съчетанието от всички тези заплахи създава мигрантски кризи, които след това оказват ефект върху политическата стабилност, глобалната несигурност и отношението към мигрантите.

Международното сътрудничество и помощ за развиващите се страни ще бъде от особено значение за справянето с подобни кризи в бъдещето. Водата, за която учените откриха скоро, че има четири агрегатни състояния е златото на човешкия живот. Иначе войните и конфликтите за вода за съжаление са предстоящи още това десетилетие и много трудно ще бъдат избегнати.

Ако сме обективни след направеното сравнение на прогнозата и резюмето от доклада на Института за икономика и мир /IEP/, коментарът е излишен за съжаление, защото картината не е оптимистична и даже не е никак добра. Изправени сме пред съдбоносен за оцеляването ни въпрос: Човечеството и неговият научно-технически авангард търсят ли възможни решения на тези глобални кризи?

Дали това може да е откриването и използването на нови енергийни източници и нови технологични решения. Предприемаме ли спешни мерки? Да се опитаме да се договорим на глобално ниво за използването на водните ресурси на Земята като световно общо благо на съвременната цивилизация, а не стока за търговия, особено сега във времето на пандемия, както се прави за решаването на екологичните проблеми.

Преди няколко години София се проведе 12-а международна конференция, посветена на водата, като България беше домакин за пети пореден път на научният форум "Физика, химия и биология на водата". В Европейския съюз действат актове и резолюции на отделните негови органи за гарантиране на правото на човека на вода и канализация.

Ето една лична човешка идея, като гражданин на планетата. Защо България, нашата родина да не стане инициатор за провеждането на Световна конференция за водата на която да се обсъди и приеме под егидата на ООН, международноправен акт- световна Конвенция за ползването на водата и световните водни ресурси. Както бе прието Парижкото споразумение относно изменението на климата през 2015 година, целящо засилване прилагането на Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, насочено към ограничаване на затоплянето и намаляване на емисиите от парникови газове по света. Инициирането и поставянето на световен форум на този изключително проблемен въпрос за всички страни и хора по света и търсенето на решения и мерки ще допринесе за допълнителен авторитет в глобален план на нашата страна.

Технологията ще ни спаси ли от настъпващите беди или има шанс, тя самата да се превърне в опасност?

За ролята на технологията ще споделя: Да, тя е изключително важен фактор днес и в бъдеще. За да е тази роля спасителна следва да осъзнаем обаче, че това може да стане бързо и успешно само въз основа обединен световен научно-интелектуален, технологичен и финансов ресурс и капацитет. Ако по целия свят се насочат достатъчно средства и инвестиции за изграждането на например на модерни и високотехнологично оборудвани болнични заведения, масово роботизирани за най-опасните рискови дейности за персонала за превенция, лечение и контрол над заболяванията, за авангардни медицински изследвания за лекарства и ваксини, в бъдеще ще имаме гаранции, че няма да бъдем заварени безпомощни, както в началото на пандемията без достатъчно маски и вентилатори.

Друга отличителна последица е, че в днешния виртуално дигитален свят, технологичните фирми ще се развиват приоритетно, както сега, така и след пандемията.

Това също очертава контури на бъдещето, в което нашето основно огледало и прозорец към света стават изкуственият интелект, роботите, многофункционалните смартфони, телекомуникационни дигитални устройства, технологии и приложения, виртуалната среда на интернет и платформите на социалните мрежи.

Ползите например днес са, че властите използват оправдано технологиите за борба с вируса на пандемията, като проследяват и наблюдават огнища на неговото разпространение, движението на карантинирани хора и за контрол върху недобросъвестни граждани, които могат да заразят неоправдано по невнимание и други хора. Докато има и явни рискове, които според хората, за които много важни са гаранциите за свободата, личния живот и правата на личността са в констатациите, че светът сега и след вълните на повтаряща се пандемия ще изглежда много наблюдаван, по-тревожен от реалната поява на "Големият брат". Основания за такива изводи са, че взаимоотношенията между обществото и държавата принципно ще стават все "по-хладни и по-дистанцирани".

Поради което понастоящем властите в някои страни, макар и мотивирано разширяват дистанционния си контрол над гражданското общество и частния живот на хората. На фона на пандемията Ковид-19, човешкият индивид е възможно и го прави в редица страни - компромисно възприема донякъде ограничаване на основни граждански свободи в замяна на сигурността. Това разбира се променя обществения договор в днешния глобализиран и все още оставащ либерален свят. Властите обаче, обещавайки сигурност, е възможно да се възползват от ситуацията с пандемията като претекст за по-нататъшно ограничаване на публичните права и свободи и домогване до повече правомощия за намеса в личния живот. А това са все отражения на пандемията върху нашето технологично бъдеще.

В света на агресивната и самоцелна печалба, който е доминиращ в немалка част на нашата планета съществува реалната опасност много хора да останат на улицата, защото работните им места ще са заети от роботи. Пандемията, нормално създава страх от инфекциозно заразяване, и води до ограничаване на контактите и взаимодействието между хората. Води до приоритетно използване на електронни комуникации ,виртуална среда и мотивиране на разработването и използването на роботи и изкуствен интелект. Епидемиологията на Ковид-19 бързо се развива от научните и изследвания и придобития опит, базирана на логичното правило - хората се смесват и тогава разпространяват инфекции. Най-често това се случва при пътувания, на работните места, заведения, учебни заведения, заведения за обществено хранене и нощни забавления, туристически пътувания и в живота на домакинствата. Ако се ограничи и намали това смесване вероятно ще се намали предаването на инфекцията от човек на човек и ще доведе до по-малко случаи като цяло. Нима някои големи компании няма да си кажат, че ако се намалят работните места и използват роботи, то това би им гарантирало повече печалби и минимизира рисковете за бизнеса и в условията на пандемия?

И още нещо мотивира агресивния капитализъм. Здравеопазването, системата която ни спасява от смъртоносната зараза на пандемията е една от най-важните обществени структури с критично значение, която предлага услуги от които не се печелят толкова много пари в сравнение с другите критични системи. Експертно прогнозирано е, че растежът на производителността в сектора на здравеопазването обикновено е по-нисък от този в другите сектори на икономиката, докато разходите за него се увеличават по-бързо от средните показатели за това. Ето защо тази критична фундаментална обществена система не е от любимите на модерния капитализъм и той приоритетно предпочита да инвестира в други сектори. Но днес на фона на смъртоносната пандемична заплаха за всички хора, това би следвало фундаментално да се промени и наливането вече на огромни ресурси по света доказва, че човечеството е на прав път.

При пандемията виждаме, че има както и у нас световна криза за кадри в здравеопазването и социалните грижи. Става ясно, че стремежът за натрупване на печалби и досегашната липса на голямо желание за инвестиции в тези стратегически критични системи, мотивирани основно от алчност досега в най-напреднали държави е причината за това.

Дали ще настъпи и настъпва ли фундаментална промяна в разбирането за същността на технологично-пазарния капитализъм със социални измерения? Можем ли да трансформираме днешната обществена система в по-хуманна система, която да ни направи прави по-устойчиви пред бъдещите глобални пандемии и други подобни потенциални кризи? Това са въпроси на новия дневен ред на хората на земята. Тръгва се макар и хаотично в търсене на правилната посока по целия свят. Какво ще стане и кой ще познае и предвиди резултата? Ще видим много скоро резултатите.

Продължава на стр. 3