Не стреляйте по самотните майки!

„Дивата къпина” Маргарита Петкова е родена тогава, когато е трябвало и когато е била нужна на Вселената. Великолепна, доказана и утвърдена поетеса. Много от стиховете ѝ се превърнаха и в песни. Някои от тях, като "Иване, Иване", "Само за жени", "Болката отляво", "Бог се роди, Коледо", "Нова година", "Балкански синдром", се пеят и до днес. Маргарита има 3 деца и двама внука. Поводът да говорим с нея обаче хич не е „песен”, напротив. Той е по повод пребитото дете на цигуларката и прекрасно момиче - Невена. Този откровен разговор е доста тъжен.

Маргарита, първо пребиха бебе в кувьоз, после пребиха дядо пред двете му внучета, сега пребиха и 3-годишно дете. Що за епидемия е това?

Можем да добавим и Станка, която беше пребита от баща си и почина, и много подобни случаи... Да, това е епидемия, която вече приема формата на пандемия. Помня и случая, в който едно детенце беше пребито от собствените си родители и се наложи да му отрежат пръстчетата, а после беше дадено на приемно семейство...

Посегателствата върху деца са най-отвратителното нещо на света. Но аз тук не искам да говоря за набезите на един определен етнос, който ходи и пребива възрастни хора, за да им вземе двата, или десетте лева от пенсията. Тук става дума за съвсем бели българи.

За акушерката, която преби Никол в кувьоза, се оказва, че тя е имала навика да пошляпва бебенцата, които плачат, за да не и развалят рахата на дежурството. Скинарите пък пребиват дядото с двете внучета, само защото им изглеждали по-мургави. А в случая с Невена пък говорим за някакви уж тийнейджъри...

Тийнейджъри ли? Това изобщо не е лошо понятие и очевидно в случая става дума за нещо много по-различно и недопустимо от каквато и да е човешка гледна точка.

Да и тук по никакъв начин не мога да приема реакции от рода на – вижте я тази Невена, тръгнала нанякъде и си оставила детето!? Що за тийнейджъри са това, наистина? Те са по на 18-19 години, пълнолетни са, и трябва да си понесат цялата тежест на закона. Това не са деца, защото на 18 г. хората стават родители, нали така?

Да поговорим за Невена. Не мислиш ли, че тя може да се приеме и като събирателен образ на всички хора с творчески професии, които просто искат да осигурят нормален живот на децата и на близките си?

Подчертавам, не мога по никакъв начин да застана на страната на тези, които обвиняват майката Невена, че заради пари е оставила детето си и е тръгнала по чужбина! В България не само музикантите, но и всички други хора с творчески професии трудно намират начин да си хранят децата. Всички знаем, че например музикантите, оцеляват на принципа „Ден година храни”. Пътуват и свирят през лятото в чужбина, за да могат да изкарат зимата. Като „Бабо мравке – где така?”.  Тук това е почти невъзможно. Ще отидеш да свириш за по 30-40 лева на вечер, при това не всяка вечер...

Постъпката на Невена е достойна, защото тя иска да изкарва парите си именно достойно, а не всяка вечер да се свира по подлезите с протегната шапка отпред. Тя не иска да живее от подаяния, което и прави чест!

Какво се случва на практика – тя оставя детето си, мислейки, че е в сигурни ръце и отива да работи – точно да работи! Извинявайте, но аз онемявам, когато някоя майка излезе с безумното твърдение, че майката трябва да стои до детето си!?

Това какво означава – да си сложа аз детето до мен, да седна и да го гледам как умира от глад ли? И колко време ще го гледам – 2-3 дни, защото то толкова ще издържи, милото. Най-много да е седмица. Но аз седя и си го гледам...

Ние си оставяме децата почти непрекъснато в ръцете на други хора. Моите деца съм ги оставяла в детски заведения – в ясли, в градини. А кой да е сигурен, че и там няма да стане нещо с тях, понеже помним и такива случаи. Помним, например, как в училищния двор, в който дете беше премазано от паднала врата на футболното игрище, защото я били подпряли на оградата. Друго дете беше ударено от ток, също в училище. Но това означава ли, че трябва да си спрем децата от училище, от детски градини и да седим и да си ги гледаме? Да не ходим на работа...

Майката била печелбарка!? Извинявайте, неуважаеми дами от този род, но ако нямате майка, татко, баба, съпруг, чичко, или дядо да ви храни, за да седите вкъщи и да си „гледате” детето, тогава приемайте мъже вкъщи. И от това „производство” ще си гледате детето и ме извинете за цинизма.

Как никой не разбра, че на българката, освен че трябва да работи, за да се реализира, на нея това просто и се налага! И няма друга опция... Иначе тук детските са 35 лева на дете.

Що за хора според теб са тези, които пребиха детето? Каква е причината за такава агресия?

Тези „малки” побойници, които хич не са малки момченца... нещо в тяхното възпитание е сбъркано. Може да са оставяни при баба и дядо, които са ги глезили, може би не са ги обичали с достатъчност, може би не са се интересували, тези които са ги отгледали – те с кого се събират, с кого общуват. А тук семейната среда е важна – имам предвид отношенията родител – дете. А дали родителите ще са един, или двама, в повечето случаи е все тая, защото важното е кой обича и кой възпитава това дете. След това вече идва обществото, защото детето тръгва на училище. Там попада в друга среда и ако си го „гледаш” това дете и му даваш само да яде, пак нищо не става.

Възпитанието винаги е само пожелателно. Никой не знае дали е успял, но важното е човек да се опитва и да се старае. Да вменява на детето си нормалните ценности, а не да го остави да се щура насам-натам. Ние сме си оставяли децата на комшийка, на приятелка и това е нормално. Днес всеки си мисли, че светът е това, което само той е виждал, а способностите на света са това, на което само той е способен. Не знам, може би тези „тийнейджъри” така са възпитавани като малки.

Агресията е нещо, което е вътре в човека. Въпросът е кога и какво ще я отключи . Познавам деца съседчета, с прекрасно семейство, с виско образовани родители, че и на високи позиции. Да, но едното дете беше такова, че искаше да удари някого, да хвърля камъни. Това го правеше самото дете, а майката и бащата се чудеха как да реагират...

Може да е сбъркано нещо в генетиката, не знам, но при всички случаи тук нещо е дало накъсо.

Ако възпитанието на детето е само пожелателно понятие, тогава как би коментирала купищата „възпитателни” теории? Купища са, но тези „юнаци” май са възпитавани от някой като Макаренко.

Не знам и няма как да знам от кого и как са възпитавани, но ако е вярно това, което се пише из мрежите и медиите, може би по-скоро са възпитавани от т.нар. Татко Песталоци. И този швейцарец смятал, че децата се възпитават чрез бой. Макаренко пък „възпитава” чрез труд. И двете т.нар. теории са си чисто насилие. Не мисля, че чрез каквито и да е подобни теории можем да възпитаме децата си. Всичко е въпрос на любов, образование, култура, общи ценности и много, много съвест.

Общите ценности обаче изискват да има и общество...

Да, а 25 години ние нямаме ценности. Ние нямаме т.нар. Американска мечта, в която всеки да вярва. Не, че искам да я имаме, защото всяко общество върви по собствен път. Но у нас сега всеки гледа себе си. Хората предпочитат да не се намесват, казвайки си – „Какво ме интересува сега това? Някой пък мисли ли за мен? Защо да си пъхам гагата в чужди проблеми точно аз? „ Не си я пъхаш гагата, траеш си страхливо, но какво се случва? Майката Невена се обажда на един от „гледачите” и чува, че всичко било наред. Доколкото знам, никой от съседите също нищо не е казал. Може и да не са знаели какво се случва. Казали били, че Христо е едно много лъчезарно и кротко дете...

Добре, нека да е буйно дете. Но колко може да бъде буйно едно 3-годишно хлапе, че да го пребият чак до кома?

Детето може да тича, да пада, да се удари неволно, да изцапа без да иска нещо... Но такава нечовешка агресия може да бъде отключена и по други, на пръв поглед най-невинни поводи. Например, Христо иска да си играе неговата си игра на компютъра, докато онези двамата държат да си играят на техните. Това дразни. Достатъчно е и детето да поиска да му се пусне телевизора на някое детско филмче, докато пък те гледат някакъв мач, например. И да започне да мърмори – абе, пуснете ми филмчето, аз това го гледам, а това да ги вбеси.

Не знам точно как е станало и няма как да знам. Аз коментирам само неща, които са писани в социалните мрежи и медиите и не мога да знам какво се е случило на практика. Води се следствие, нека то покаже истината, сега само гадаем. Но каквато и да е тя, тази трагедия си съществува и не бива да бъде омаловажавана. Четох как са удряли детето с телефоните си, как са го заключвали в шкафче и как още са го „наказвали”. Но що за „наказание” е това да доведеш едно дете до кома?

Искам да вярвам, че цялата тази история ще бъде разплетена докрай, макар че доста преди това ще бъде забравена по стар български обичай на принципа „всяко чудо за 3 дни”. Но аз искам да попитам – къде е бащата? Нали на него, на Александър, Невена е оставила детето? Оставя го на приятел, на човек, когото познава, а тя познава всичките тези хора, с които детето си е играло и ги приема.

Тези неща някак не мога да ги схвана. Ако причината е в един компютър, в един мач, и това да е повод почти да убиеш едно 3-годишно дете, тогава цялото общество сме директно за лудницата!

Да, наистина, за там сме. Какво отключва такава зверска агресия? Лятната жега ли?

Цялата трагедия е в това, че животът ни е толкова кучешки в последните 25 г., което ни доведе дотам, че много ниско падна нашата граница на търпимост. А това отключва агресията. В един момент отиваш и пребиваш по-слабия от теб, защото не можеш да идеш при някой министър, да го хванеш за ревера и да го натрепаш, нали?

Тези момчета задължително трябва да си понесат наказанието. Според мен те не са изпушили, а са се напушили. Но въпреки това не можеш да посягаш върху човек, а 12 пъти повече не можеш да посягаш, да пребиваш и да си избиваш комплексите върху дете!

А за лудницата е така и аз отдавна съм казала, че още на границите на България трябва да се сложи съответния знак и съответните табели за тази лудница. Защото е така, за съжаление.

Как иначе да приема факта, че докато ти се занимаваш с нещо си, идва едно 3-годишно дете и ти казва – моля те дай ми вода, а ти му крещиш – бе, я ми се махай от главата... Но то е мъничко, то не разбира и продължава – моля те дай ми вода, а ти на третото „моля”, вместо да му дадеш вода му лепваш два шамара и ето, че агресията вече малко по малко започва да се отключва.

Предполагам, че когато говорим за хора, които не са гледали деца, или не са ги гледали тях самите като деца, говорим за хора, които нямат морални устои. Всеки един нормален човек на секундата би станал и би дал вода на детето веднага и то в чашката, или в шишенцето, с което то е свикнало. Ще му даде и после 2 часа няма да бъде обезпокояван от детето.

Няма как да не коментираме и въпросът за самотните майки. Защо тези жени все повече и повече се увеличават в България?

Да си самотна майка не е клеймо. Аз съм била омъжена, но и отгледала и трите си деца като самотна майка. И познавам много такива жени. Защото у всяка жена е заложено да иска да има дете. Нормално е да имаш дете. Това природата го иска. И никой мъж не може дори да си представи какво е това желание за дете у жената, а то е на всякакво ниво. Мъжът става баща по-късно, докато жената е майка дори още преди да зачене.

Жените раждат деца и в повечето случаи се справят. Дори, когато са със семейство, пак точно те се справят. Мъжът не може накърми, нали? Но пък има много прекрасни татковци, които се грижат за децата си и прекрасно осигуряват и бранят семействата си. Но нека не забравяме, че в повечето случаи първата думичка на детето е мама. А това е не само първата думичка, казана от него като бебенце, но и първата му мисъл. Не е ли вярно, че когато ти се случи нещо, първата ти мисъл е „Ох, майко”? Това е. Така сме направени всички. И нека да не се отделя като категория самотната майка от майката изобщо. Има само едно понятие и само една категория и тя е МАЙКА! Не стреляте по самотните майки, защото няма такова понятие. Когато една жена има дете, тя не е самотна!

Щеше ми се да кажем и нещо хубаво все пак, но има ли как?

Трудно ми е да кажа нещо хубаво при всичките тези трагедии. Но е красиво, че се раждат деца, а те са нашето бъдеше. Хубаво е, че има жени, които ги раждат, гледат ги и имат семейства. Хубавото е и че много жени се обръщат към своята репродуктивност, независимо от данните за отрицателния ни прираст като държава. Хубаво ми е, когато все се повече виждам по градинките, по улиците, млади хора с количка, или с детенце, което водят за ръка, виждам и все повече бременни жени. А на обществото искам да кажа просто и ясно – ПАЗЕТЕ СИ ДЕЦАТА!

Следете новините ни в GoogleNews