Пътят към Възкресение Христово минава през ада: Разговор с д-р Златина Каравълчева

За Страстната седмица, пътя към Голгота на Божия Син и Възкресение Христово разговаряме с д-р Златина Каравълчева, която е богослов и доктор по история.

Златина Каравълчева специализира византийска история и гръцки език в Атинския университет, а също води катехизаторски курсове в различни столични храмове. Тя е редактор на "Църковен вестник" (официалния печатен орган на БПЦ, бел.а.) между 1995 и 2002 г. Д-р Каравълчева участва в ръководството на Центъра за образователни инициативи “Двери” и е част от редакционния екип на сайта за църковни новини "Двери". 

Какъв Месия са очаквали да видят хората

Златина Каравълчева обясни какъв образ на Месията са очаквали да видят съвременниците на Иисус Христос и с какво ги провокира Той.

"Имало е две основни течения на месиански очаквания сред юдеите по това време. Едните са очаквали политически лидер, тъй като това е било време, когато те са били лишени от политическа свобода, били са под римска власт и са очаквали месията да им даде свобода, да им даде власт, да реши конкретния проблем, който са имали.

А другото направление е очаквало първосвещеник, т.е. един по-религиозен оттенък, но и двете направления имат нещо общо. Те са си представили, че щом някой човек е месия, щом е помазан от Бога (т.е. има негово благоволение), той непременно ще е много силен, непременно Бог ще му дава всичко необходимо той да победи лошите, неправдата, политическите врагове, социалните врагове, всички врагове на избрания народ. Те са слагали знак на равенство между избраничеството на Бога и силата и победата.

Изведнъж Христос, както се явява, ги провокира в сърцевината на тяхното очакване. Още от самия факт, че се ражда в нисшите социални слоеве - беззащитен, беден, уязвим на всякакви социални неправди. Знаем, че когато се ражда Той, няма дори къде да бъде подслонено неговото семейство. И така живее до края, редом с простолюдието, без да използва никога своето всемогъщество, своята помазаност за своя полза, за своя защита. 

И накрая стига дотам да приеме да бъде предаден, да бъде победен и да бъде убит. Този житейски път не се вписва в очакванията, в тези представи за Бога, че Бог винаги дава сила, власт и победа. Христос дава една друга победа: победа чрез поражението. Неговият път към Възкресението минава през ада." 

За страданията на Христос и пътя към Голгота

В интервюто обсъдихме и темата за пътя от "Осанна", когато целият юдейски народ посреща Христос с палмови клонки като цар, до "Разпни Го!", когато същите тези хора няколко дни по-късно искат от Пилат смъртта Му. Според християнското богословие няма друг човек на земята, който да е преживял толкова големи страдания, както Иисус Христос. Не само защото кръстната смърт е била една от най-мъчителните смърти, но и защото на Христос като Богочовек (и източник на живота) смъртта е била абсолютно чужда.

Възкресението на Христос е основа на християнската вяра

След смъртта на Божия син на кръста, три дни по-късно Той възкръсва от мъртвите и тази вяра във Възкресението е център на християнството. 

"Възкресението е най-трудният за приемане елемент в християнството. Защото всички религии вярват, че душата е безсмъртна. И че в някаква форма и вид продължава да съществува след смъртта. Но отговорът на християнството не стига до това, че душата ще продължи да съществува след смъртта. Християнството казва, че не е нормално душата да се отдели от тялото на човека. Че когато човек умре, щом душата му се отдели от тялото, това наранява човек. Той не е в пълнота. Неговата личност е наранена. Уязвена в плен на смъртта.

Окончателният отговор и решение на проблема на смъртта Църквата казва, че ще се даде чрез всеобщо възкресение. Тоест християнството и християните би трябвало не просто да вярваме, че след като умрем ще отидем в някакъв имагинерен рай, в който вярват всички религии. Не, ние вярваме във възкресението. Че само временно душата ще бъде отделена от тялото, но един ден всички ще възкръснат и ние също, както Христос е възкръснал.

Това е било много трудно да го приемат съвременниците на апостолите, езичниците, елените за тяхното мислене. Юдеите са били възпитавани във вярата за възкресението, на тях не им е било толкова трудно. Но за елините, езичниците, които представляват основата на новата християнска вяра, която се ражда, това е било огромен препъникамък.

И затова апостол Павел казва: Ако Христос не е възкръснал, празна е вашата вяра, пък ние (апостолите) сме лъжци", поясни д-р Каравълчева. 

Образът на Пилат

Фигурата на представителя на римската власт в Юдея по онова време, Пилат Понтийски, е образът на мекушавия човек. Пилат в началото иска да пусне Христос, защото не намира вина в Него. Но хората го разубеждават с думите, че ако не предаде Иисус да бъде разпънат на кръст, "няма да е приятел на кесаря". 

"То идва да ни покаже, че един човек, който не е лош, т.е. не е зъл, от мекушавост, от корист, от страх да кажеш "да, да" или "не, не", може да извърши злодейство. Това е един образ на голяма група хора. За щастие по-малко са чистите злодеи сред нас в човешката история и в човешкото общество. Те са малцина.

Но повечето злодеяния, повечето беди, които ни се случват, идват от мекушавост, от такива хора, които уж знаят истината, но нямат силата и смелостта да направят това, като съвестта им казва, че е правилно". 

Съвременни рефлексии

Засегнахме и оправдаването на войните и смъртта с религиозни аргументи. 

"Сега сякаш всички световни лидери са полудели и искат с Евангелието и с образа на кроткия Христос да оправдават войната, насилието и отнемането на човешкия живот.

Интересно ми е да наблюдавам тези процеси, когато те са в Щатите, тъй като вярата на тези хора, имам предвид на екипа на Тръмп, на "Мага", цялата тази идеология, тя ми е интересна като наблюдател, като човек, който се интересува, но не е моята вяра. Тоест лично мен това не ме засяга дълбоко.

Докато да оправдаваш с Христос от амвона убийството, кръвопролитието, от амвона на един православен храм и с вярата, която на мен ми е скъпа, това вече лично ме засяга и от това много ме боли. В този смисъл това, което прави Руската православна църка в момента и всички, които я подкрепят гласно и негласно (за съжаление, у нас има немалко религиозни хора, които интуитивно някакси мислят, че това е правилно), за мен това е богохулство. От църковния амвон с името на Христос, който се качи на кръста и умря там, без да използва властта на своето Божество, да оправдаваш убийството на хора, уж защитавайки този Бог, който се качи на кръста, е богохулство, граничещо със сатанизъм...

Един източен аскет казва, че след като се е родил Христос вече, да убиваш човек, който и човек да убиеш, означава да извършваш богоубийство... След като Бог се ражда като човек и се въплъщава, оттам нататък всяко убийство, всъщност вече е богоубийство", каза още Златина Каравълчева. 

Целия разговор може да изгледате в канала на OFFNews.

Абонирайте се за канала на OFFNews в YouTube и натиснете камбанката, за да получавате известия за новите ни видеа. Също така може да ни подкрепите като станете член на канала ни и да получите достъп до ексклузивно съдържание.

Следете новините ни в GoogleNews