Да оперираш Железния човек

Д-р Емануил Найденов за уникалната операция на мозъчен тумор в УМБАЛ "Св. Иван Рилски"

Последна промяна на 15 ноември 2019 в 13:01 16835 1

Снимка УМБАЛ "Св. Иван Рилски"

Железния човек е 41-годишният мъж, на когото отстраниха мозъчен тумор с тегло над 1 кг. Той е "лице увреждане". Също като съпругата си, която е с ДЦП. Двамата отглеждат живо и здраво момченце, за което таткото е най-силният човек на Земята. Убедено е, че точно той е Железния човек и мъжът се бори, за да заслужи детското признание цял живот. Бори се и в момента. Не иска да разочарова сина си. Никога не го е правил. Железния човек обаче е късметлия, защото е успял да открие железния неврохирург д-р Емануил Найденов, който му помогна да продължи да спасява света в очите на сина си.

Д-р Найденов, когато публикувахме новината, че е бил изваден мозъчен тумор с тегло над 1 килограм, скептиците казаха, че това е невъзможно, защото човешкият мозък тежи около 1,4 кг. Как в една човешка глава може да се събере толкова голям тумор?

Вижте колко е останало от мозъка назад. Това е по-голямо от мозъка.

Но нека Ви убедя в действителността. Звучи страшно нереално наистина и има въпроси, които възникват покрай този пациент. Когато за първи път дойде на преглед при мен, не можех да повярвам, че съществува такъв човек. Честно казано, бях в комплексен шок. Първо, не можех да си представя, че е в състояние да ходи. Второ, не можех да си представя, че се опитва да говори. Трето, че има толкова сила за борба в себе си.

В крайна сметка се касае за доброкачествен тумор според хистологичния резултат, който излезе. Но той не се е появил за месец-два, расъл е в продължение на години. Защо в България има пациент с толкова голям тумор е голяма въпросителна. Дали няма системна грешка в здравеопазването? Защото появата на един такъв пациент е индикатор за някаква грешка в системата. Не е нормално в страна - членка на ЕС да се случва такова нещо. В Индия са описани тумори, последният е рекордьор в световен мащаб с тегло от килограм и 800 г. Да, в някаква глуха индийска провинция това може да се случи. Но това е човек от сравнително интелигентно семейство, който обаче се е доверил на системата и я е слушал, а тя го е изпуснала.

През какъв път е минал, преди да стигне до Вас. Паралелът с Индия не работи в наша полза, очевидно.

Единственият колега, който в последния момент е заподозрял, че има някакъв проблем е софийски лекар-офталмолог, който е решил, че работната диагноза „глаукома“ надали е вярна и е преценил, че се касае за повишено вътречерепно налягане. Така е изпратил този пациент на скенер. Там вече се вижда, че има огромно образувание назад от челото.

В крайна сметка е бил направен ядрено-магнитен резонанс и след многобройни консултации пациентът идва при нас. За съжаление, това, което аз му казах, не е по-различно от това, което другите колеги са му казали, включително и в чужбина. Заболяването е в твърде напреднал стадий и рисковете от оперативно лечение, което е единствено възможното, са огромни.

Защо този тумор тежи един килограм? Защото обемът му е приблизително 960 см3, като голяма част от него е с костна плътност. Относителната маса на костното вещество е 1,7-1,8 гр./см3, което го прави малко по-тежък от 1 кг, при всички случаи.

Това как изглежда, хомогенно ли е?

Не пожелавам на никого да го види как изглежда по време на операцията. Това е тумор, който е изключително труден за отстраняване, изключително твърд, с костна плътност, и изключително кървящ. В рамките на броени минути този човек може да загуби количества кръв, които са несъвместими с живота, ако няма предварителна подготовка. Така че външният изглед е само върхът на айсберга. Същността на тумора е в дълбочина, притискайки мозъка.

С какви симптоми дойде пациентът при Вас? 

Силно потисната мозъчна дейност, отпадналост, намалена концентрация, силно главоболие. Беше започнал да ослепява заради вътречерепното налягане. Цялата картина на един тежък синдром на повишено вътречерепно налягане. Нещо, което съвсем скоро щеше да го убие. Несъвместимо е с живота. Може би това, че туморът е нараствал една идея по-бавно, е причината този човек да е все още жив.

Разбрах, че сте работили цял екип от специалисти.

Аз съм един обикновен човек, осъзнавам какви са моите възможности и възможностите на медицината и определено бях наясно, че сам човек не може да се справи с такова нещо, какъвто и да е той. Дори екип специалисти, както бяхме ние, също рискуваше да не може да се справи. Фактът, че приехме това предизвикателство и за момента го водим към щастлив завършек, е малко чудо, според мен, защото въпреки подготовката, този пациент пак беше на границата между живота и смъртта.

В екипа се включи доц. Сираков, който е нашият инвазивен радиолог. Той успя да изолира голяма част от съдовете, които хранят тумора, преди самата операция, така че да се намали кръвозагубата по време на интервенцията.

Анестезиологът ни, д-р Падарски, успя да подготви пациента, по време на тази масивна кръвозагуба да овладее потенциалния шок, който можеше да бъде непосредствената причина за смърт. Всички колеги в Нервоинтензивен сектор, всички колеги, които се грижат за този пациент в момента в отделението, всички колеги, които са били дежурни през цялото време са истинската причина да се случи това малко чудо. Отстраняването на тумора е недостатъчно, за да се спаси такъв човек.

Като Ви слушам, оставам с впечатление, че един от аргументите да направите тази операция е, че сте в тази болница и в този екип.

Ще подразня някои хора, но това е безспорно. На локално ниво тук нещата се случват, защото има разбиране, както от ръководството на клиниката, така и от ръководството на болницата. Има далновидност на ръководно ниво. Защото, за да предприема тази интервенция, аз съм получил разбиране от страна на моя ръководител на клиника. Ние сме обсъждали този случай в клиниката и наше общо мнение е, че трябва да се даде шанс на този пациент да живее.

Колко време продължи този процес?

Осем часа е самата операция, която беше проведена в понеделник, 4 ноември. Преди това в петък, на 1 ноември, доц. Сираков осъществи изолирането на част от хранещите съдове, подготвяйки пациента за нашата интервенция.

Остана ли нещо от мозъка?

Разбира се, остана целият мозък. На контролните изследвания се вижда, че започва да се разгъва към пространството, което туморът му е отнел, връща си територията. Този преходен момент е рисков за пациента. Но мисля, че вече премина критичните дни.

Предполагам, че в момента наблюдавате този пациент и чакате да видите дали някъде ще се появи страничен ефект от операцията.

Опитът с такива пациенти е бих казал никакъв. Има единични случаи и няма как да се извади някаква статистика. В момента, лекувайки го, се учим на медицина. Модифицираме собствените си познания. Досега нещата се развиват в добра посока.

Той е силен, 41-годишен мъж. Има мотивация да живее. Той и съпругата му са хора с увреждания. Имат 7-годишно дете, на което бащата винаги е показвал какво е да се бориш с трудности и да оцеляваш. Затова и синът му го нарича Железния човек. Това понятие описва много добре този човек. Днес му стиснах ръката и му казах: „Ти наистина си Железния човек!“. Почти ме победи на канадска борба тази сутрин. 

Железния човек е мотивиран да остане винаги такъв в очите на детето си. Той живее и се бори за него.

В какво състояние е сега?

Адекватен е, поръчва си храна. Иска близките да му донесат „тригуна и кюфтета“. Знае кой ден сме, знае кой съм аз.

И все пак това е риск. Защо го поехте? Няма такъв случай в медицинската практика у нас, доколкото знам.

Аз имам подобен случай, но с поне една трета по-малък тумор, разположен на по-безопасно място. Но такова нещо - не.

Ще го запазите ли?

Този случай основно ще го запазя в сърцето си, защото наистина вложихме всичко от нас и го приехме много лично. Социалният статус на семейството на пациента е много тежък, борят се с какви ли не неща, а накрая и това им е дошло до главата. Колкото и да си железен лекар, все пак си човек. Това остава в теб. Този случай тепърва ще го осмислям. Не можех да откажа помощ на този човек.

Възможно ли е да е бил неглижиран, защото е с увреждане, и да не са подхождали достатъчно сериозно към оплакванията му?

Трудно ми е да намеря обяснение как се е стигнало дотук. Преди около 2,5-3 години този човек не е имал никакво външно изменение. В рамките на две години, какъвто и да си, ти виждаш, че на този човек му расте буца на челото. Не знам как може да се подмине такова нещо. Буквално му го „пише“ на челото. Очеизвадно е.

Какви бяха прогнозите Ви за изхода от операцията, преди да я извършите?

Вътрешно бях убеден, че шансовете са 50 на 50. Очакванията ми не почиват на някакъв световен опит, тъй като този пациент сам по себе си е медицина, която се пише. Той е опитът, който тепърва ще бъде ползван. Надявам се, не в България. Но пък е предизвикателство за неврохирурга.

Много колеги в много болници в столицата и провинцията, които почиват на чисто комерсиален принцип, не биха искали да имат такъв пациент. Това е пациент, който няма как да възстанови психическия, емоционален, физически и финансов разход по него. Но той има право да живее.

Като говорим за финансов разход, какво ще струва тази операция на болницата?

Не знаем все още.

Клиничната пътека едва ли отразява реално направените разходи.

Като си говорим за реалното и нереалното, можем да направим един паралел с Белгия, където е консултиран този пациент. Разликата е около 20 пъти като абсолютна стойност, която съответните осигурителни дружества в Белгия или Германия плащат за такава интервенция и това, което ние ще получим тук.

Разликата според мен се поема от „мускулите“ на персонала. Самият пациент трябваше да покрие разходи, които НЗОК не поема. Консумативите са много скъпи, даже повече от самата клинична пътека. Благодарение на благотворителна кампания бяха събрани част от необходимите средства. Това е човек с увреждане, който е на социална пенсия, жена му също. Имат дете, за което се грижат. Ако не е тази кампания, те са за никъде.

В това семейство тепърва предстоят много грижи покрай таткото. Ще имат нужда от средства. Надявам се добри хора да им помогнат, за да живеят що-годе нормално, защото той в момента е „извън строя“, възстановява се. Дай Боже, да се възстанови напълно, да има доходи. Той винаги е работил, между другото.

Какъв период на възстановяване прогнозирате?

Много ми харесва думата „прогнозирате“, защото прогнозата тепърва се пише. Критичният период беше в рамките на първите 3-4 дни. Той е преодолян. В момента пациентът вече се изправя на крака, провежда активна рехабилитация.

Надявам се в рамките на седмица да си бъде вкъщи. Следва период на допълнителна физиотерапия, за да придобие силата, която е имал, защото мотивацията я има. Той го иска.

Оттук нататък ще се опитаме да вкараме този нестандартен пациент в стандартен цикъл на проследяване. Смятам, че ще успеем. Има контролни прегледи, които са планирани. Дай Боже, нещата да са стабилни и той да живее нормално и дълго.

Това ли е най-голямото Ви професионално предизвикателство досега?

Да. Аз още не мога да го осмисля.

Не е трудно човек да забележи, че имате вкус и към политиката в здравеопазването. Първите Ви думи бяха за пропуските в системата, допуснала един човек да е в толкова тежко състояние. Видях, че сте един от учредителите на Гражданската инициатива „Млади лекари за ново здравеопазване“.

Това е гражданска инициатива, която включва няколко неправителствени организации. Поколението се сменя, надявам се нови, млади лекари да поемат щафетата, защото ние постигнахме доста, що се касае до проблемите на специализантите.

Изглежда имате концепция за здравеопазването, не мога да се сдържа да не Ви питам каква е.

Ново здравеопазване със стари мутри не става. Ако трябва да перифразирам една друга фраза. Мутрата не е задължително мускулеста персона, но задължително е обвързана. Старите мениджъри не работят за ново здравеопазване, защото системата, в нейния порочен вид, има механизми, които я стабилизират. Всеки опит за нарушаване на тая патологична хомеостаза има реакция. Самата система, в тоя патологичен вид, се бори срещу промяната. Тя е учудващо стабилна. Има бели лястовици, включително бившия директор на болницата ни, които се опитват нещо да променят, но системата резистира.

Тази битка със системата не хаби ли неврохирургична енергия в крайна сметка?

Много повече енергия ми ограбва работата в болна система. Така че идеята ми е нещата лека-полека да се променят. Или изведнъж, революционно. Защото според мен е необходима шокова терапия. Тези палиативни грижи за системата, отлагат неизбежната шокова терапия, която ще се случи рано или късно. Колкото по-рано, толкова по-добре.

Въпросът е да има политическа воля и да няма варианти, при които някои властимащи да използват това за политически цели. Опитът за промяна и негодуванието не бива да бъдат използвани като бухалка за политически удари. Здравеопазването не бива да се използва за политика. Би трябвало политиката да бъде използвана за него.

Това е разбиране, при което финансовите аспекти не стоят на преден план - какво ще спечелим от този пациент. Печалбата в здравеопазването не трябва да има конкретни финансови измерения. Тя трябва да има индиректни измерения по отношение на здравето на цялото общество.

Логиката е такава, че здравеопазването винаги генерира разходи, но тези разходи се връщат като увеличен приход от това, че има здрави индивиди, които работят за това общество. Няма как здравеопазването да е приход, освен ако не лекуваме само чужденци, например. Да се благодарим, че има болници, при които финансовият баланс не стои на първо място, а основната идея на болничното заведение е хуманната му функция – да помогне.

Ние за това сме учили като лекари. Ставаме от студентската скамейка с идеята, че сме хора на изкуството. Че практикуваме изкуство. Не практикуваме счетоводство. Ако това се забрави в някакъв момент, нещата се израждат. В този баланс между счетоводство и изкуство, винаги изкуството трябва да е водещо.

Д-р Емануил Найденов е неврохирург, ординатор в Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ ,,Св. Иван Рилски” ЕАД. Председател е на Българското дружество по невроонкология. Учредител на Гражданска инициатива "Млади лекари за ново здравеопазване" и фондация "Остани". Автор на множество разработки в областта на диагностиката и лечението на туморите на централната нервна система. 

Да помогнем на Железния човек да се възстанови!

Дарителска банкова сметка в ООБ:

Божидар Етрополски
BG16 UBBS 8448 4010 5014 13BIC / SWIFT: UBBSBGSF

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1125

1

ds

25.11 2019 в 13:56

браво, тази новина заслужава да се тиражира многократно, не само заради уникалния случай, а и заради "нормалното" мислене и действия на лекаря и екипа от болницата. до къде позволихме да ни докара системата, че нормалното да прави впечатление.