Първан Симеонов: Проектът на Слави закъсня, но пак ще привлече стотици хиляди гласове

Светослав Метанов Последна промяна на 18 септември 2017 в 17:11 9747 3

В петък шоуменът Слави Трифонов публикува писмо, в което обеща, че ще намери тези българи, които да заместят сегашната политическа класа. Мнозина разтълкуваха думите му като заявка за нов политически проект. За шансовете и потенциала на подобно начинание OFFNews потърси за коментар социолога Първан Симеонов.

Ето разговора ни с него:

- Г-н Симеонов, заявката на шоумена Слави Трифонов да започне свой политически проект се превърна във водеща политическа новина през последните дни. Това от какво е резултат - от популярността на тв водещия, или наистина имаме ситуация, в която наистина имаме необходимост от пренареждане на политическия пасеанс у нас?

- То е комбинация от двете. В България има постоянно търсене на алтернатива, на ново. Това се доказа и от резултата от референдума и от президентските избори, което Слави Трифонов доста правилно разчете. Нещо повече - двете основни политически сили - ГЕРБ и БСП добре знаят, че хората винаги гледат с едното око към резервната скамейка. Те създадоха такова ярко противоречие помежду си, което обслужва и двете партии. Те фокусират целия политически дебат върху себе си с цел да не позволят на хората да мислят за нещо странично. Тоест и БСП, и ГЕРБ ясно съзнават, че винаги има търсене на ново. Трето, много важно, за ГЕРБ това е трети управленски мандат и няма особено въодушевление.  Да - предвидимо е, да - стабилно е, да - икономиката расте, но всичко това успива. Тази привидна безнадеждност не отменя големия въпрос, че милиони хора в България живеят с усещане за несправедливост и с това, че премахването на несправедливостта идва с промяна на елита. Дълбоко наивно схващане!

Допълнителна причина е национал-консервативната и популистка вълна в целия западен свят. Естествено, причина е и популярността на това тв предаване, което отдавна се опитва да надмогне профила на шоуто и да се превърне в обществен коректив. Рано или късно щеше да се стигне до подобни мисли. Пак казвам - да видим дали ще се случи. Сега виждаме заявка, засилка имаме, но дали ще скочи? Не знаем! Рано или късно това може да се случи. За мен обаче е по-скоро късно, защото Слави Трифонов на няколко пъти каза А без да каже Б. След като се случи това ми се струва, че проектът му е мънично предържан, преносен.

- А защо сега Трифонов каза Б?

- Моментът не е лош. Никак не е лош. Първо, много логично изглежда: пробвахме чрез референдум - спряха ни. Остава ни да влезем. Сега Трифонов има легитимен отговор на неудобния въпрос "Ти това за да влезеш в политиката ли го правиш?". Сега вече той спокойно може да каже, че не е така.

Плюс това идват европейски избори, където ще е важна националната кампания, а не толкова местната. Трифонов знае, че ще има известен проблем с хората по места. Защото по места, както днес Борисов правдиво отбеляза, винаги има една мръсна пяна, която се насочва към всеки нов проект. Трифонов ще трябва да ги избягва тези хора. Европейските избори са добър момент, защото там ще се касае за национална кампания.

Има и още нещо. Много замря темата с мажоритарното гласуване. Щеше да е много безславно, ако Трифонов не направи нищо. Защото от два месеца насам никой думичка не е споменал за мажоритарно гласуване. А то бяха клетви, то беше страх, то беше треперене не на шега. Милиони са гласували за това и какво излезе - ГЕРБ отигра топката в стил ние сме "за", ама другите не дават и казуса замря. Излезе, че ГЕРБ са се качили на раменете на Трифонов. Той едва ли може да понесе това. Трифонов е честолюбив човек, струва ми се. Мисля, че е и сравнително искрен, макар че не смятам посоката, която той чертае за много полезна за страната. Защо? Защото това е добрата стара популистка посока. Под популизъм нямам предвид нищо лошо, това е легитимно политическо течение, което казва не е важно лявото или дясното, а казва - народа срещу елита или доброто срещу злото. Щеше да е прекрасно, ако не го бяхме виждали за n-ти път. Това сме го виждали и чували и не забелязвам да сме станали по-доволни - "нови личности", "личности, а не партии", "национално", "социално", "крайно време е някой да изчисти боклука". Половината ми живот мина с тия приказки.

- Да, но точно тези приказки така да се каже "хващат дикиш".

- Не съм особено убеден, че винаги хващат дикиш, защото дори и народ като нашия, който винаги допуска една и съща грешка, май вече разбра, че въпреки че все идва новият, и новият, и новият ние не ставаме по-доволни. Това е големият проблем. Но, че ще хване дикиш, ще хване! Нашите изследвания отдавна го показват. Ние бяхме първата агенция, която показа, че Трифонов дори и преди да си е отворил устата, вече има огромен потенциал. Имаше проценти, малко разбира се, но на открит въпрос за кого бихте гласували. Това означава много. Всеки изследовател ще ви каже, че на открит въпрос, без ясна политическа заявка да регистрираш няколко процента подкрепа,  това вече е много.  Става дума за стотици хиляди гласове. Разбира се - балонни, пяна, потенциални, не реални и т. н. Но това означава голямо обществено очакване. Сега, когато имаме реална заявка, може и да са повече.

- Като имаме предвид, че Трифонов пълни зали и стадиони, че има хиляди почитатели, рекордното участие в референдума, може ли да се очаква той да влезе с гръм и трясък в политиката. Какъв е електоралният потенциал на политическия му проект?

- Двете неща не са едно и също. Рейтингът като телевизионен водещ и шоу звезда, много трудно се прехвърля като авторитет на политик. Той служи за първоначално ускорение, V (нулево). Но после обикновено започва да се изхабява. Имаме доста примери. Освен това самото шоу мина зенита си. Преди години, може би преди десетилетие, шоуто беше всичко. Тогава то беше ултимативната трибуна. Отдавна вече не е така. Нещо повече - много такива неща се случиха. Случи се телевизия СКАТ, случи се Волен Сидеров, телевизионни образи влязоха в парламента. Ами какво друго освен журналисти, интерпретатори, разказвачи и анализатори на местата на политици са Александър Симов, Елена Йончева, Тома Биков, Антон Тодоров... Това, което Слави Трифонов прави сега отдавна не е новост. Отдавна сме виждали телевизионните говорещи глави да влизат в политиката и да стават там говорещи глави. Вечният пример - Бареков.

Тоест, потенциал има, не е никак малък, видя се на референдума, но има и ред други ограничения, които могат да му попречат да стане големият популизъм. В България имаше два големи изблика на популизъм - през 2001 г. Симеон Сакскобургготски и през 2009 г. - Бойко Борисов. През цялото останало време имахме малки и средни по величина популисти.

- От ранга на Бареков?

- Щях да кажа Марешки. Звучи обидно, но популизмът може да е шанс на политиката въобще. Това е нещото, което я извиква отново на живот. Да кажеш и левите и десните са еднакво свръхадминистративни, корумпирани, скучновати и невдъхновяващи, време е да идват новите. Ами то Макрон какъв е, той е това. Ами детето чудо на австрийската политика Себастиан Курц. Мейнстрийм партиите приемат част от този дневен ред, за да могат да оцелеят и да бият радикалите. Нищо ново под слънцето. Така че Трифонов има своите шансове, но от днешна гледна точка изглежда съмнително дали ще е големият популист или поредният среден. И изобщо дали ще бъде някакъв. Защото Слави Трифонов очевидно не е човек, който ще скочи в дълбокото рязко. Виждаме го - засилва се, отваря вратата, заплашва... Получава се малко като "дръжте ме, ще скоча".

- Според вас кой трябва да се страхува най-много от материализирането на този проект, на тази идея  - леви, десни, ГЕРБ?

- Първо, виждам, че за момента Борисов изпълнява любимата си тактика спрямо всички потенциално опасни конкуренти и тя е дръж конкурентите си възможно най-близо. Виждаме го как мери всяка своя дума за президента Радев, в чието лице вижда много сериозен свой конкурент в средносрочен и дългосрочен план. ГЕРБ вместо да служи за вълнолом срещу вълната Слави Трифонов, реши да сърфира по нея. Тоест да оглави бунта срещу себе си. Статуквото се олицетворява от най-голямата партия, а те веднага излязоха и казаха "и ние сме на страната на народа и подкрепяме мажоритарното гласуване". По този начин ГЕРБ опитоми енергията на Трифонов. Тоест тука ГЕРБ подходи много внимателно и си помисли дали пък не може да печели от цялата работа. Ще ви кажа как може да спечели. Трифонов може да обере част от онзи протестен и наказателен вот, който може да се фокусира при БСП, защото ако има усещане за връщане на двуполюсното противопоставяне, то тогава е лесно да се концентрира вотът срещу управляващите при левицата. При поява на нов субект обаче, това работи в полза на ГЕРБ.

От друга страна ГЕРБ трябва също да се притеснява, защото част от този аморфен центристки или дясно-центристки, личностно ориентиран вот, то този вот си е присъщ за ГЕРБ, а сега може да започне да си мисли за Трифонов. Но все пак повече трябва да се притесняват тези, които звучат национално-социално, леко консервативно. Това по естествен път засяга и БСП и патриотите и новите проекти от типа на Марешки, всички тези, които години наред използват една и съща формула - връщане на националното достойнство. От градската десница не знам от какво трябва да се притесняват от Трифонов, защото те по-скоро трябва да се притесняват за съществуването си.

- Смятате ли, че зад заявката на Трифонов за влизане в политиката стои някакъв външен инженеринг?

- Не обичам да говоря по този начин за политиката, защото това всъщност е разговор за ченгета.

- Голямото питане в момента е това. Кой стои отзад?

- И да стои, и да не стои - все тая. Важна е нишата. Като я има, инженерът ще се появи. Аз така разсъждавам. Въобще не е важен въпросът "кой". Кой винаги ще се намери. Въпросът е защо и необходимо ли е? Да, необходимо е. Хората продължават да търсят алтернативата с главно А. Винаги я търсят и е нормално да я търсят при това социално разслояване, усещане за несправедливост и трудно работещо правосъдие. Нормално е.

Много е важно как Трифонов ще се заяви. БСП е в много добра политическа форма. Даже леко пренавита, но БСП си е БСП. При нея трудно ще се събере каквато и да е периферия. БСП е като метал - разширява се и намалява с микрони. Големите резервоари са при флуидните политически проекти, които могат бързо да се нагреят, бързо да разпънат балон и после бързо да се спукат. Такива проекти са идеалният партньор за една партия като БСП. Техният голям проблем винаги е бил коалиционният партньор. Те си имат гласовете, но им липсват няколкостотин хиляди гласа, с които да направят управление. Това винаги им е било проблем. Ако БСП мисли стратегически, може дори и да припознае национално-социалния протестен патос на Трифонов, който се харесва и на част от техния електорат. Това е чиста хипотеза.

Що се отнася до това има ли външен или вътрешен инженеринг, нека съдим по външните белези. В България винаги е имало едно такова деление - произточно, балканско, управление на здравия разум, битов консерватизъм. Това, което излъчват кажи-речи всички партии в парламента. И ГЕРБ е такава, БСП е още по-такава, патриотите, ДПС и Марешки също са такива. Липсва прозападното, либералното, това, което все пак победи у нас Студената война. Сега за пръв път това течение не е представено. Заявката на Трифонов пак е по масовата линия - балканското, битовото, тукашно, антизападно внушение. Ако търсим някаква външна инспирация, то тя едва ли е на запад. Не ми изглежда много западно, освен ако западните хора не са изхитрели внезапно, което не ми изглежда така. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

800

3

Симеон Симеонов

24.11 2017 в 12:36

"Show must go on!"
За Трифонов политиката е шоу.
Толкова сериозно и ще го приемат.
Като шоу.

2666

1

Hissarion

19.09 2017 в 10:06

Този Пишман Симеонов по-добре да продава банички в подлеза - по-полезни ще са разсъжденията му за изварата.