Д-р Мариета Караджова: 5% от доверилите се на чакръкчии получават усложнения

Д-р Мариета Караджова е главен асистент към Катедрата по неврология на Медицински университет - София и работи в Клиника по неврология на Александровска болница. Председател е на Българското дружество по мануална медицина на вертеброгенните заболявания (БДММВЗ), което е член на Европейското научно дружество по мануална медицина (ESSOMM).  Практикува мануална медицина от 2001г., а от 2003 г. обучава в теорията и практиката на мануалната медицина лекари-специалисти по неврология и физикална медицина. През 2007 г. е защитила дисертация в областта на
мануалната терапия при болка в кръста.  Публикациите ù са главно в областта на мануалната медицина и болката.

Д-р Караджова, в какво се състои разликата между терапията, извършвана от специалисти по мануална медицина, и терапията на чакръкчиите?

Мануалната терапия се провежда, когато има болка, най-често във врата, гърба или кръста. Специалистът по мануална медицина прави преглед, който включва преглед на неврологичния статус, физикално изследване, но може да се включи и мануална диагностика. С това изследване специалистът може да разбере от кое ниво на гръбнака произлиза болката, за да може да се прицели в него. Разликата между това, което извършват чакръкчиите, и специалистите по мануална медицина е, че докато единият знае какво прави, но не знае на какъв терен го прави, лекарят борави с всички изследвания и с цялата наука и затова е много по-подготвен. Той може да изключи някакви други причини, които могат да доведат до болката. Наистина около 90-95% от болката в гръбнака има за причина неправилни пози, вдигане на тежко, микротравми, спортни травми. Но има и случаи, в които болката е сигнал за проблем във вътрешни органи, а само да се отразява в гръбнака. Може да са и разсейки, тумор, туберкулоза на прешлена, гнойно възпаление на диска и други. Ако човек не е запознат с тези заболявания, може да реши, че става дума за механично нарушение и така да навреди на пациента. Друго предимство на лекаря специалист по мануална медицина е, че той може да предписва лекарства, когато това е необходимо, да ги комбинира по подходящ начин. Може да включи и други методи – от рехабилитацията, физиотерапията.

Често ли се срещат усложненията заради неправилно прилагане на терапията?

За щастие, проблеми се получават сравнително рядко – при едва 5% от пациентите, решили да се доверят на чакръкчии. Много е важно да се знае, че терапията не трябва да причинява болка. Ако причинява болка, значи терапията трябва да спре. В България е известно, че когато се сецнеш или когато те заболи гърба, трябва да отидеш при чакръкчия. Затова е добре хората да знаят, че има и лекари, които извършват такива процедури и е по-добре да отидеш при лекар, отколкото при човек без специално образование.

Има ли случаи, в които е абсолютно наложително да се приложи мануална терапия, и такива, в които е противопоказно?

Мануалната терапия е един много естествен начин на лечение и ефектът се вижда веднага, но тя в никакъв случай не е панацея. Затова по-скоро искам да коментирам противопоказанията. Това са тумори, метастази, счупвания, особено остеопоротичните счупвания, които са толкова тихи, че остават скрити, възпалителни заболявания на гръбнака, някои кръвни злокачествени заболявания, които понякога са трудни за диагностициране, някои вродени особености на гръбнака.

Препоръчва ли се профилактичното прилагане на мануалната терапия?

Профилактичната терапия не е препоръчителна. Препоръчителна обаче е мануалната диагностика, която е много чувствителна и може да намери нарушенията още преди появата на болката. Особено е препоръчително за рискови професии, за тези, които работят постоянно седнали зад бюро например. Изследването се прави с ръце, като с определено притискане се предизвиква болка, която се изявява само там, където има нарушение и колко тежко е то.

Какви са трудностите, с които се сблъсквате в работата си като специалист по мануална медицина?

Най-голямата трудност е недоверието на колегите. Не само в България, но и в световен мащаб не се прави разлика между терапията, извършвана от неспециалисти, например чакръкчии, и процедурите, извършвани от обучени в методиката лекари. Те се сблъскват най-вече с последствията от недобре извършени процедури, четат и публикации за усложнения от мануална терапия. Така без да искат се настройват срещу тази методика. Това важи особено за неврохирурзите и ортопедите, при които попадат счупванията. Защото в големи центрове, в които се правят всички необходими изследвания и се вземат всички предпазни мерки, усложнения на практика няма. В нашия център в рамките на почти 40 години при работа на четирима лекари не е имало нито едно усложнение.

Има ли възможност в България да се въведе правилото само завършили медицина да могат да практикуват мануална медицина?

В България няма започната такава процедура. В Съюза на европейските медицински специалисти се формира комисия, която ще изработи стандартите за мануалната медицина – както за теорията, практиката и сертифицирането на специалистите. Хората, които редовно са посещавали чакръкчии, рехабилитатори и т.н. са си свикнали с тях и ще продължават да си ги посещават, защото са усетили ползата от мануалната терапия в лицето на тези хора, и трудно ще бъдат убедени да отидат на друго място. Но трябва да се знае, че така, както лекарите носят отговорност, ако някой пациент се влоши, тези хора също ще носят отговорност.

Колко специалисти по мануална медицина има в България?

В повечето големи градове има специалисти по мануална медицина. Не мога да кажа точен брой на специалистите. От нашата школа са обучени около 100 души. Не всички от тях обаче практикуват. Най-вероятно и от Варненската школа са обучени толкова.

В България ще бъде създаден референтен център по мануална медицина. Разкажете ни малко повече за това.

На практика това няма да е точно създаване, тъй като такъв център съществува в Александровска болница от 1976 г., без да е имал такова име. Тогава в Клиниката по неврология на болницата е създаден първият кабинет по мануална терапия. В него е работела доцент Мълчанова, която сега е почетен председател на нашето дружество. Тя е започнала да провежда курсове за лекари в Катедрата по неврологияпо френската програма и хорариум, по който ще се водят до голяма степен сега европейските стандарти. Това звено е имало различни имена през годините. През 2005 г. то стана самостоятелен център по мануална терапия към болницата, след това беше отделение и просъществува до края на 2010 г.- 2011 г., когато постепенно беше усвоено от Клиниката по неврология. Когато в рамките на наскоро проведената XI-та Научно-практическа конференция ни посети президентът на Международната федерация по мануална медицина д-р Волфганг фон Хайнман и председателят на Европейско научно дружество по мануална медицина, можахме да им демонстрираме нашата методика. Те посетиха този център, който съществува още като база, а имаме право и възможност и да сертифицираме специалисти, затова те препоръчаха създаването на този европейски референтен център.

Какво би означавало за България създаването на европейски референтен център по мануална медицина?

На първо място западните специалисти ще могат да разберат, че имаме достатъчно добре подготвени специалисти в тази сфера на медицината, тъй като не във всички европейски страни има такива центрове. Самото посещение на двамата президенти всъщност вече е признание за нас. Те самите бяха изненадани от това доколко добре сме подготвени.

Все повече пада възрастовата граница за появата на болка в гръбначния стълб. Какви са причините за това и как може да се избегне?

Основната причина е заседналият начин на живот, тъй като голяма част от хората работят седнали зад бюро по цял ден. Единственият съвет, който мога да дам, е да има повече движение. И то не ударно само в събота и неделя. Трябва да бъде равномерно разпределено през седмицата. Работещите на компютър задължително трябва да стават и да се раздвижват на всеки час. Хората трябва да знаят как да седнат, така че да не се натоварва гръбнакът. Сега липсва и профилактиката в детските години – имаше упражнения за децата, те непрекъснато преминаваха на прегледи за сколиоза при училищните лекари. Сега хората с изкривявания идват при нас най-често, когато вече са започнали усложненията и е вече много по-трудно да се реагира, за да се облекчи болката.

Още по темата

11/10/2013 България

Създават европейски стандарти за мануална медицина

Следете новините ни в GoogleNews