Госпожо Кунева, ще издържи ли управляващата коалиция след напрежението, което се породи в нея заради пенсионните фондове? Вие сте гарантът на коалицията от страна на Реформаторския блок.

Гарант съм толкова, колкото и министър-председателят. Неговата отговорност, разбира се, е много по-голяма. Смятам, че правим всичко възможно - и той като министър-председател, и аз в ролята си на вицепремиер, предложен от Реформаторския блок, да имаме динамични работни взаимоотношения в Министерски съвет. Съзнавам, че динамиката в парламента е по-различна и именно затова точно там се водиха дебатите за пенсионните фондове. Реформаторският блок имаше различно мнение и много ясно го изрази. Въпросът засяга всички и би било нелогично, ако такова изменение мине без дълбоко обсъждане в парламента и без да се отчита политика, която РБ е декларирал, че има по въпроса.

Нещо повече - аз смятам, че оттук нататък въпросът за пенсионната реформа ще бъде поставен на много по-широка основа. „Движение България на гражданите“ имахме предложение при 240 вноски, направени в пенсионната система да можеш да се пенсионираш, независимо от възрастта, която си достигнал. Ето едно предложение, което вероятно в по-голямата картина ще бъде обсъждано. Смятам, разбира се, че такъв разговор трябваше да бъде предварително проведен, така смята и парламентарната група на Реформаторския блок, но факт е, че стигнахме до разбирането, че този разговор продължава с нова енергия и нова дълбочина след Нова година.

Радан Кънев каза от трибуната на Парламента, че се очертава коалиция ГЕРБ-ДПС, а Реформаторският блок в такава коалиция не би участвал. Във вашите очи има ли такава коалиция ГЕРБ-ДПС и какво е отношението Ви към подкрепата на ДПС за някои решения на ГЕРБ?

Коалицията е между ГЕРБ и РБ и тук трябва да поставим точка. Формулата е 2+2, т.е правителството е между РБ и ГЕРБ с участие по покана на ГЕРБ на вицепремиера Калфин от АБВ и с подкрепата на Патриотичния фронт. Всякакво заиграване с интерпретации остава в сферата на предположенията.

Факт е, че в този случай 3 от партиите от формата „2+2“ бяха против предлаганата пенсионна реформа. Но тук аз не бих искала да залитаме много в партийна посока. По-важно е, че обществото ни е разделено и Реформаторският блок даде знак, че обществото ни има много въпроси. Според мен, се намери по-разумното решение, отколкото ако РБ не се беше намесил по този доста отчетлив начин. И искам да подчертая, че Реформаторският блок беше абсолютно единен и при гласуването.

Иначе аз съм „За“ това на базата на стабилното мнозинство, което подкрепя правителството, да се привличат по определени теми и други партии. Кой може да попречи съдебната реформа да бъде подкрепена от други партии, дай Боже от всички партии в парламента?

Свършиха ли драмите на тема дали е единен Реформаторският блок?

Никога не съм се съмнявала че Реформаторският блок има една и съща отправна точка, едни и същи разбирания за това кое е напред и кое назад, кое е нормално и кое не е нормално в една политическа обстановка. Мислим еднакво за свободната икономика, за съдебната система, за образованието, за здравеопазването, за външната политика. Реформаторският блок е формация, която много ясно и с един глас заявява мнението си - 23-ма народни представители, 23 гласа. Дотук Реформаторският блок е гласувал абсолютно единно. Това е мерилото за единство, а не е в това да говорим с едни и същи думи и по едни и същи „опорни точки“.

Как се управлява в едно коалиционно правителство като вашето? Министерствата разделени ли са на министерства на ГЕРБ и министерства на РБ?

Не, нямам такова впечатление

Когато министърът е от едната партия, значи ли че цялото министерство е подвластно на тази партия?

Нямам такова впечатление. Ето например често работя с министъра на вътрешните работи, които е министър от ГЕРБ и нямам абсолютно никакви проблеми да работя с него и с неговия екип. Работя с министъра на правосъдието – също нямам никакви проблеми да работя с него и с неговия екип. Работя с министерство на регионалното развитие, с министерство на околната среда, с министерство на финансите – не съм усетила да се държи някакъв партиен периметър.

По времето на Орешарски много често се говореше, че има цели министерства, които са феодализирани от ДПС. Сегашното правителство ще чисти ли тези феодализирани министерства или ще остави нещата както са били, със същите хора?

Нека да се върнем към закона. Има закон за администрацията и закон за държавните служители. За мен е изключително важно да се спазва конкурсното начало. Аз не съм правила одит в министерствата, за да мога да кажа кога и кой е назначаван, но спазването на законите е достатъчно добра рецепта. Конкурс, добре подготвени служители, лоялност, антикорупционни мерки и професионализъм – това трябва да е формулата на държавната администрация. Иначе последиците за държавата биха били много лоши.

Мисля, че обществото ни е много чувствително към назначенията и именно затова реших в Агенцията за българите в чужбина да бъде проведено публично изслушване на кандидатите за директор. По закон той може и да се назначи директно от МС. Обаче сега ще направим нещо различно - нека колкото хора искат да си подадат молбите, ще обявим изслушване, ще има комисия, всеки трябва да предложи концепция за развитието на агенцията и след това ще стигнем до 2 или 3 кандидатури и ще ги предложим на вниманието на МС.

Лютви Местан каза, че предвижда скорошни избори, ако Патриотичния фронт не бъде оттеглен от управлението. Това като сериозна заплаха ли го разглеждате ?

Не разбирам въпроса.

ДПС настоява ПФ да се оттегли. Ако не - ще предизвика предсрочни избори.

Ако формулата 2+2 се запази, това осигурява мнозинство на този кабинет. В тази си формула управлението има парламентарно мнозинство. Какво да се оттегля? ДПС не е подкрепил кабинета при неговото създаване. Подкрепи няколко законопроекта, но това не е формулата за подкрепа на кабинета. Кабинетът е създаден с решаващата подкрепа на 4 партии и ДПС не е между тях.

Седем посланици от ЕС написаха писмо, в което казват, че дават „зелена светлина” за съдебната реформа. Това ли е сигналът, че съдебната реформа стартира?

Сигналът го дадохме с мотивите, с които влязохме в коалиция. В коалиционното споразумение и преди това по време на цялата предизборна кампания ние имахме един център – правов ред, върховенство на закона. Те са важни, но не дори за самите тях, а защото са в основата на икономическия растеж и работните места. Никой инвеститор няма да остане у нас, ако не е ясно че ще получи равно третиране с конкурентите. Няма да остане, ако няма гаранции, че ако се стигне до съд, ще има добра правна база и отсъждане както законът е казал. Без нови работни места и без икономически растеж ситуацията ще стане трудно удържима в България и в Европа.

Няма политическа сила и политическа институция в Европа, която да не говори за растеж и работни места. Целият „План Юнкер“ и цялата работа на новата Европейска комисия се фокусира в тази посока по две направления - от една страна инвестициите, а от друга страна - с така нареченото по-добро регулиране или с по-добра правна рамка, която да разчиства пътя на тези инвестиции. Трябва и в България да отговорим на тези предизвикателства. Да погледнем състоянието на кадастъра, например или комасацията и отчуждаването.

За тези 3 неща имаше специално министерство в предишния кабинет...

Да, и какво точно свърши? Нещата трябва да вървят по план, а после този план да се проверява докъде е стигнал. Изброявам само няколко от основните закони: публично частно партньорство, етажната собственост, държавната собственост. Всичко това е икономика. Когато започна кризата Португалия направи много мощна експертна група, която започна да прави преглед на материално правните закони, които пречат на страната да се развива по-добре икономически. Същото го прави в момента Европейската комисия. Когато преди малко изброявах, аз дори не споменах теми като лицензионни режими, разрешителни режими и обществени поръчки, а това са много важни закони за икономиката на държавата.

Какво значи това? Намаляване на бюрокрацията, намаляване на пречките, запушване на вратичките?

Значи ясна система след преглед на така наречените „тесни места“ – онези текстове в закона, които създават предпоставки за хаос или за възможности за заобикалянето на закона. Не можеш да развиваш инфраструктурни проекти, ако не знаеш чия е собствеността. Ще ви дам един съвсем прост пример: язовирите. Коя поредна година ние търсим собствениците на язовирите и кой се грижи за тях. Сега решаваме този въпрос, но такива са много други. И това е само малка част от проблемите и след това вече се прехвърляме в съдебната система. Наскоро Българската стопанска камара излезе с изследване сред 500 фирми и каза: Най-големият ни проблем е съдебната система. На този фон писмото, подписано от седемте посланици е същото, което мислят и българските инвеститори, а и българските политически партии в лицето на Реформаторския блок.

Тези проблеми съществуват от години, смятате ли, че ще имате сили да преборите съдебната система, която не иска да се реформира?

Аз не смятам, че утре ще се събудим в напълно различна ситуация, не е въпрос за 24 часа. Но е факт, че в момента има уникална маса от институции, които се обявяват за реформа. Ето в началото на годината стратегията за съдебна реформа ще бъде приета от парламента, надявам се с голямо мнозинство. Прокуратурата вече обяви своето намерение за реформи, чуват се и много гласове от страна на съдийската колегия. Имаме и подкрепата на гражданското общество.

Трябва да отчитаме постиженията от провалите. Парадоксално по време на преговорите за присъединяване бяхме с по-добра оценка отколкото след тях.

Как си обяснявате това? Подобно е положението и със свободата на медиите – през 2006 г. позицията на България е по-добра отколкото през 2013 г.

Обяснението вероятно е в дисциплиниращата роля на преговорите за присъединяване и в изключителното желание да се видим като другите европейски народи.

Но такива сривове са силен аргумент за евроскептиците, които казват, че след влизането в ЕС нещата у нас тръгнаха надолу.

Това няма нищо общо с влизането в ЕС. Напротив. Кои са били годините, в които България е стояла най-добре? Това са годините на интензивни реформи, минаващи през преговорите. Това, както и да го погледнем: и икономически, и през данните за свободата на медиите или състоянието на корупцията, ще видим, че в годините на реформи сме седели най-добре. Защо? Защото тогава имаше ясна национална цел и самият процес на преговори следеше как се постига тази цел, осигуряваше контрол над това къде си стигнал през определен период от време, даваше коректив и ни връщаше отново по същия път, докато не си постигнем целта. Сега всичко това трябва да го правим ние сами. Ние знаем какви са механизмите, но се опира до политическа воля. Мисля, че реформирането на съдебната система и премахването на пречките пред икономическия растеж могат да бъдат такава цел сега.

Трябва ли ГЕРБ да бъдат ръчкани за реформи или те имат достатъчно политическа воля?

Ако ГЕРБ смяташе, че едно негово управление е самодостатъчно, нямаше да тръгне към формулата за коалиция. От своя страна, ако Реформаторският блок смяташе, че няма как да направи реформи в тази коалиция, тя нямаше да се състои. Така че тук имаме пресрещане на интересите и всяка страна е достатъчно сериозна, знае колко много зависи от това да извърши тези промени, които ще направят България стабилна европейска държава

Как бихте определила ресора си като вицепремиер? Може ли да се кръсти с една дума: „Шенген“?

Не. И не бива. Нито „Механизъм за сътрудничество и оценка“. Това са неща, по които работим за конкретни резултати. Но всъщност това, което в по-спокойна обстановка би трябвало да правим, са хоризонталните политики като „Хоризонт 2020“, като „Плана Юнкер“, като климатичните промени, като Дигитална Европа - неща, които в България, звучат малко далечно, но са реална икономика.

Добре, а как с няколко думи може да се обясни Хоризонт 2020?

Хоризонт 2020 може да се обясни с една дума и тя е конкурентоспособност. Да може българските производители да продават стоките си без пречки навсякъде в Европа и извън Европа. Т.е цяла Европа да бъде конкурентоспособна с повече наука, с повече иновации в производството, за да може да преодолеем факта че Китай произвежда по-евтино.

Всъщност това е инструментът, в който са парите за българската икономика.

Това е инструментът, в който са парите за българската икономика и ако мога така да кажа големия план – мастър планът за това накъде върви Европа. Нишата за България я избираме ние. Но я избираме така, че да стане част от голямата картина.

С какво Европа е по-различна след плана Юнкер отколкото по времето на Барозу?

С чувството за спешност, който този план дава. Всъщност „Планът Юнкер“ е зароден още от времето на предишната комисия. Част от моите страхове са свързани с това, че ние не сме готови с този план – все още нямаме проекти, а и трябва да засилим финансовите инструменти. В началото на януари Еврокомисията ще обяви регламента, правилата, по който ще се развива планът за инвестиции и до средата на годината държавите членки вече трябва да са готови с проекти. Ще настоявам в тези месеци да мобилизираме всички ресурси, за да може България да се възползва пълноценно, да излезем с наистина конкуренти проекти.

В предишния кабинет, в който участвахте, имахте ясна цел - приемането ни в Европа. Сега коя е голямата задача?

Много има да се наваксва по отношение на образа на България. Ако мога да си послужа с един такъв пример – ще ми се да има писмо на поне 7 европейски посланици, които да отбележат успехи на България в съдебната система и във върховенството на закона. Ето това би било наистина цел.

Мисля обаче, че една голяма задача е борбата с корупцията. Тук трябва много силно лидерство, признаване на проблема, разпознаване на мерките, които трябва да се вземат, органи, които да имат лидерство в тази посока, това си е истинска борба. Единият й аспект е санкционната, наказателната част, другата страна е превантивната част. През годините са създадени десетки документи, има и множество органи, които се борят с корупцията, но всичко е на парче. Това, което имам амбицията да направя, е да има цялостна система.

Може ли да се спре корупцията при положение, че тя е заложена в законодателството и в процедурите?

Това е един от проблемите. Ние непрекъснато наблягаме на санкционната част и не правим нищо, за да се промени другата част – превантивната. Това, което трябва да свършим е да се направи един преглед докъде водят превантивните мерки и имат ли реален отзвук. Ще ви дам един пример – когато се създаде Центърът за борба с корупцията, наричан БОРКОР, в него напълно излишно бяха вложени надежди, че той ще предотвратява, ще санкционира и въобще ще е върховният орган срещу корупцията. А по същество той е аналитичен орган, който изготвя становища за това дали в предложените закони има вратички за корупция. Изготвя и доклади за цели сектори – обществените поръчки, търговията с лекарства, оперативните програми. Въпросът е колко от тези становища и доклади са влезли в работа, отчетени ли са, направени са промени. Проблемът е, че когато направим нещо, не го следим и то остава без последици. Ето това трябва да се промени.

Това важи и за системата за случайното разпределение на делата. Чудесно, превантивна мярка, обаче в крайна сметка провери ли се дали наистина работи, дали реално има случайно разпределение. Или трябваше да стигнем до казусите с КТБ и френската фирма, за да се признае, включително и от съдебната власт, че в системата има проблем.