Quantcast

Мария Стоянова от СЕМ: Медиите подходиха хроникьорски при кризата с КТБ

Сега повече от всякога има нужда от качествена журналистика

Мая Младенова Последна промяна на 25 юни 2014 в 15:02 6048 12

Мария Стоянова

Снимка БГНЕС

Мария Стоянова

С Мария Стоянова - член на Съвета за електронни медии - разговаряме за кризата с КТБ от гледна точка на медиите и ролята четвъртата власт в тази ситуация.

Мария Стоянова е дългогодишен журналист, била е кореспондент на Дарик радио в Австрия и на БНТ за Германия, Австрия, Швейцария, Унгария и Полша.

- Г-жо Стоянова, наблюдава ли СЕМ медийното отразяване около кризата с КТБ?

- Разбира се. Вчера колегите ми приеха предложението ми да направим фокусиран мониторинг върху отразяването на предизвиканата банкова криза у нас. Защо и как бе предизвикана тя, ще решават банковите надзорници. Но тя е интересна и за нас, медийните надзорници. Трябва да проследим в каква степен обществото ни беше паникьосано или напротив - успокоено, за събитията около 4-тата по големина банка.

- Получихте ли сигнали и открихте ли вече конкретни нарушения?

- Сигнали от граждани и институции до момента нямаме, самосезирахме се. Внимателно следих ситуацията и ми направиха впечатление изявленията на интервюираните хора от опашките пред банковите офиси, например тези по "Дарик радио", в дните преди КТБ да бъде поставена под надзор. Хората повтаряха как по телевизиите са говорили в продължение на часове, как са казали това и онова. 

- Според Вас внушена ли бе паниката и професионално ли свършиха медиите работата си? 

- Впечатлението ми е, че българските електронни медии изпълниха основната си задача, а тя е да информира. Но не е единствената журналистическа задача. Има различни работни инструменти, един от които е интервюто. Дотук обаче спряха формите на представяне на темата. Нямаше анализи, обобщения, коментари. Интервюто с експерт не изчерпва ролята на журналиста.

И тук идваме до един много голям проблем - редакциите рядко инвестират в компетентни журналисти, които са експерти по финансови и икономически въпроси. Почти липсват предавания по тези теми, които да са разбираеми за публиката, като изключим телевизия Bulgaria On Air, която е нишова. Популярните масови медии, каквито са националните телевизии, не застъпват икономическата и финансовата информация. А сега повече от всякога имаме нужда от качествена журналистика!

- От друга страна, медийното отразяване се случи на фона на мълчанието на всички институции.

- Да не забравяме, че в нашия регион България остана единствената финансово стабилна страна. И случващото се в момента с мълчаливото одобрение на Народното събрание, което не се самосезира дори да свика комисия за това кой причини кризата, е изключително странно. Странно е, че правителството не взе мерки да реагира преди да се случи това, което се случи с КТБ миналия петък.

Днес с интерес проследих дебат по bTV и Нова тв, които бяха поканили експерти с желанието да се обясни на хората да не щурмуват КТБ на 21 юли, когато нейните офиси ще бъдат отворени. Тази информация обаче липсваше преди това - тогава, когато вече имаше опашки. 

- Трябваше ли според Вас медиите да публикуват снимки на опашките пред КТБ?

- Категорично и еднозначно не. Но проблемът не е, че са публикувани снимките и че има опашки във Варна конкретно, защото така започна темата. Проблемът е, че тази информация бе сервирана хроникьорски. Липсваше изводът какво следва от този факт, какво ще се случи, ако това продължи.

- Вие бяхте кореспондент в Германия по време на световната банкова криза. Как реагираха тогава местните медии?

- След фалита на "Лемън брадърс" в САЩ през 2008 г. тази криза достигна драматичната си кулминация в Германия на 5 октомври същата година. Тогава германското правителството получи информация, че масово се теглят от трезови и банкомати банкноти с номинал от 200 и 500 евро. Това са обезпокоителни знаци, които показват, че банковата система може да бъде разклатена. В резултат германското правителство прави кризисно заседание да търси изход от ситуацията. Възможните решения, между които се колебаят, са две: да успокоят хората, че спестяванията им са гарантирани; или да премълчат и да търсят овладяване на кризата по друг начин.

В крайна сметка заложиха на първия вариант. Канцлерът и финансовият министър излязоха пред камерите и микрофоните и заявиха категорично, че всички клиенти на германски банки могат да бъдат спокойни за своите средства, защото те ще бъдат гарантирани от държавата. Пет години по-късно от интервю на вътрешния министър се разбра, че това съобщение е било чиста импровизация. Че зад него не се е криело нищо друго освен желание за овладяване на кризата. Но то се оказа вярно решение. Така в Германия не се стигна до паника и фалити. Германия продължи да бъде една от най-стабилните държави в света от финансова гледна точка, а в Европа е безспорен лидер.

Медиите тогава имаха сериозна роля. Те не само препредадоха съобщението на правителството, но и обясниха на хората, че ако те теглят парите си от банките, ще предизвикат ефекта на доминото. Че ще бъдат по-спокойни за спестяванията си, ако ги оставят в банките. Този анализ в нашата ситуация липсваше.

- Разбирам, че е спорно дали има нарушение от гледна точка на Закона за радиото и телевизията. От друга страна, Законът за кредитните институции категорично забранява разпространяването на информации, които уронват доброто име и доверието в банките. Вие имате ли отношение по него?

- Доколкото разбирам, банковите надзорници са се заели да проучат как стои медийното отразяване от гледна точка на този закон. Ние ще влезем в контакт с БНБ да видим с какво можем да допринесем. Истината е, че нямаме методика на констатираме такива "предпаникьорски" случаи.

- Подозирате ли, че медии са имали роля в сценарий за дестабилизиране на банката?

- В никакъв случай и никога не съм признавала теорията на конспирациите. Категорично не допускам такова нещо, не си го представям, защото би било в разрез с всякакъв морал и етика. Ако има такива хора, то значи, че са самоубийци. Защото, ако те не държат парите си в тази банка, то техните съседи или роднини и приятели го правят. Като гражданин на тази държава бях много разочарована от липсата на реакция на българското правителство.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

31.07 2014 в 20:55

А има ли медии ВЪОБЩЕ в БГ??? Мадам...

28.06 2014 в 21:26

Много по често трябва да се коментира качеството на бъл.журналистика.След политиците ни те са най зле!

26.06 2014 в 21:26

... защо не се иска оставката на пеевски от НС... какво още е нужно за да се постави въпроса с цялата му тежест...

... алоооооо! политиците и журналята, сеир ли гледаме...

... хахахахахахаха

26.06 2014 в 14:35

Ако СЕМ наистина наблюдава медийната атака срещу КТБ, то на момента трябва да наложи голяма санкция на ПИК.БГ, които не се спряха братче. Тия такава помия изсипаха срещу банката, при нулеви доказателства и аргументи. Ивайло Крачунов е срам за журналистическата гилдия!

26.06 2014 в 13:34

У нас няма качествени медии, всичко е обслужване на интереси и много пари, война за рейтинг и публики. Да оставим на страна самите медии, СЕМ къде е какво прави, къде е контрола, който трябва да осъществява, за какво съществува този орган при положение, че позволява да има такава манипулация? Ето най-пресният пример опитът за дестабилизация на банката, хората вярват на всичко, което се казва по медиите и не се замислят, че това може да не е истина. Пеевски използва всички медии и техните атрибути, за да се опита да я стабилизира и въпреки, че със закон е забранено да се пишат такива новини и да се подлага под съмнение банковата стабилност и системата, СЕМ позволи на Пеевски да си разиграе театъра, няма смисъл от медии, закони, контрол или да се правят през година две промени в закона за меддии, след като контрола го няма.

26.06 2014 в 13:13

СЕМ пък кога ли са реагира ли адекватно, същото се отназя и за етичната комисия. На тях им дай само да налагат глоби за разви нецензорни израви в ефир на Славчо Трифонов?! Защо дамата не е коментирала дезинформационна агенция ПИК?! Що се касае до банкови институции в закона си има ясни правила за тиражирането на спекулативна информация, която сами видяхме до какво може да доведе. Но у нас свободата на словото, отдавна се е превърнала просто в търговия с влияние и манипулиране на общественото мнение.

26.06 2014 в 13:05

КТБ бе дестабилизирана от държавата и нападната от прокуратурата, като за нападението съдейства и БНБ.
Мисля че тепърва предстои да изпитваме на гърба си последствията от затварянето на КТБ. Един от проблемите които изникват е обезценяване на някои държавни енергийни дружества. И като се обезценят това ги прави по-лесни за приватизация.

26.06 2014 в 12:09

Абсолютно си беше така, особено медии като ПИК, които през 2 минути вадят спекулативни новини за банката..

25.06 2014 в 18:49

Точно така си беше, защото повечето медии са на Пеевски, а той има полза да се внушава, че банката не е добре. Вестници, телевизии...

25.06 2014 в 18:03

Примерът с решението на проблема в Германия е меко казано не на място. Хората там имат доверие помежду си и съответно в институциите. В България никой на никого не вярва и с право. А още по-малко на институциите.