Мария Дойчинова завършва магистърска степен „Връзки с обществеността” в катедрата на ЮНЕСКО „Комуникации и връзки с обществеността” във ФЖМК на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Дипломира се и като магистър по „Национална сигурност и отбрана“ като същевременно защитава доктората си по социология. Научните й интереси са в областта на стратегическите комуникации, връзките с обществеността, кризисните комуникации, медиите и тероризма, управлението на комуникацията за риска, пъблик рилейшънс в музиката. Автор е на редица научни публикации в тези направления. През 2013 г. излиза първата й книга „Комуникация за риска. Технология на вземане на решения в променящата се среда”. Работила е като журналист в датския уебзин „Power Of Metal“ и във френското музикално издание „Metal Heart“.

Вокалист е на хеви метъл група RAMPART. Сред успехите й e договорът с френския лейбъл Inferno Records, който в периода 2009 г. – 2012 г. издава първите три диска (“Voice of the Wilderness”, “A Tale to Cold” и “War Behest”) на групата й RAMPART. През 2016 г. подписва договор с немския лейбъл Iron Shield Records за четвъртия албум на групата „Codex Metalum“. Мария осъществява комуникациите и мениджмънта на групата си, като успява да осигури участието на RAMPART в редица фестивали в Австрия, Беларус, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Франция, Холандия, Чехия, Швеция. През 2016 г. бандата е част от турнето „Back to the Roots“ на UDO DIRKSCHNEIDER. През 2018 г. RAMPART са съпорт на ANVIL на турнето им “Pounding the Pavement” в Холандия. RAMPART имат многобройни участия на една сцена със световноизвестни групи, част от които са SAXON, KREATOR, QUEENSRYCHE, FLOTSAM AND JETSAM, ANVIL, UDO DIRKSCHNEIDER, SCANNER, BLAZE BAYLEY, SUSPERIA, HATE, ARKONA, WITCHBURNER. Без съмнение, най-голямото постижение на групата е участието в престижния “Wacken Open Air 2017”.

От вчера, 2 юли, на пазара е новият концептуален проект на RAMPART “WWII: Memories for the Future” чрез Sleaszy Rider Records. Албумът е издаден и в специално издание с DVD-то “Live at Wacken”, което съдържа концерта на групата от Wacken Open Air, бек стейдж интервюта и бонус тракове.

Свирили сте на редица големи фестивали, включително и на Вакен. Кои са участията, които ще помниш? Как ги постигнахте?

Участието ни на Вакен е в резултат на дългогодишна работа, на записването и издаването на 4 дългосвирещи албума и 2 EP-та от чужди лейбъли, които промотираха записите ни сред подходящите таргет публики, както и на множеството ни фестивални и клубни участия в редица европейски държави. Бяхме забелязани от Wacken Foundation, които подкрепиха турнето ни “Apocalypse over Europe”.

Постигнахме го по трудния начин, защото сме българска група. Но шансът ни бе даден, защото полагахме упорити усилия както в студио, така и в концертната си дейност. Смятахме за върхово преживяване турнето ни с ANVIL и UDO DIRKSCHNEIDER в Дания и Швеция. След него първият тираж на българският ни албум „Завѣра”, бе изчерпан от поръчки в Скандинавието. Но „Wacken“-адреналинът определено чупи всякакви критерии за оценка. Участието ни на Вакен ще остане уникално преживяване не само в сантиментално отношение, но и като част от българската метъл история.

Коя бе най-голямата трудност?

Изживяването и опита, които придобихме на „Wacken Open Air 2017“ са наистина незаменими. Брилянтната работа на екипите, които се грижеха за нашето представяне, метъл отношението и търпението на организаторите към нашата пародия на терористично шоу заслужават адмирации.

Умората от многочасовото шофиране и недоспиване за мен беше предизвикателство, но пълният тридневен график и множеството задачи по менажирането на участието, координирането на екипите по видео заснемането и аудио записа, както интервютата на групата, изискваха непрекъсната работа, комуникация и взаимодействие. Като се абстрахираме от тоновете кал, може би това бе най-голямата трудност – да не заспиш на волана.

Храброст ли е да правиш музика в България?

Храброст е, в България, да правиш независима музика. Онова атавистично казионно чувство на „посветените” бозайници на клона на музиката, продължава да вирее тридесет години, след като трябваше да сме вече свободни. Това е причината, музикалният ни бизнес да е на съответното си равнище и „лансираният” ни музикален гений по света да е в точно такива количества, каквито е. Повече едва ли има какво да добавя.

Кои събития в живота са повлияли на креативността Ви?

Разбира се, голямо е вдъхновението на групите, творили преди нас и това е основната причина да се захвана да пея и правя метъл. Вдъхновението е навсякъде в живота около нас. Не съм имала катастрофичен проблясък, за да „стартирам” в метъла или в сферата на публичните комуникации. По-скоро това е резултат от константно отношение към битието и надграждане на схващанията в светлината на опита, който придобивам. В този смисъл, животът продължава да вае нашата идентичност и всяка творба е моментна снимка на нашите дефекти или съвършенства.

Музиката или комуникациите?

Музиката е комуникационен канал. Тя е такъв вид комуникация, която позволява по-свободно предаване на информация, както и излъчването на свръхсмислови послания точно към публиката, която може да ги възприеме с желание. Аз не мога да коригирам нечия нагла безочливост чрез официално изявление, но мога да ви изтръгна сърцето с любовна песен. Така че, такъв избор не седи пред екстровертния творец. Ние и без това постигаме твърде малко през живота си, за да се ограничаваме допълнително в реализирането на способностите. Как се комуникира в, чрез и за музиката е един бъдещ мой труд.

Ако трябва да илюстрирате живота си с един албум, кой ще е той?

Албумът е “Land of the Free” на GAMMA RAY. Като съвсем млад фен не съм се замисляла, защо този албум ме е докоснал толкова разтърсващо. Днес осъзнатото аналитично търсене на съвършени метъл пропорции и многото музика, която е минала през съзнанието ми, ми сочат, че е революционен по отношение на съчетанието на тежкия китарен звук с уникални мелодични линии.

Това е музиката, която се е откъснала дотолкова от корените си, че е невероятно въобще, че е било възможно да бъде композирана. Същевременно, когато я чуеш веднъж, тя все едно излиза от теб и те изразява по някакъв начин като личност. Освен че моят вкус е на границата Heavy Metal/Thrash Metal, другата причина е, че аз не харесвам високите фалцетни вокали и разпятите мелодични дамски вокали. Отблъсквала ме е надпреварата на певците за взимане на все по-високи тонове. Харесвам строго мъжките вокали, артикулирани с умерен харш, който да не маскира тоновете и да не ги тласка към истерия. Това е албум, в който пеенето не губи своята агресия, а в същото време тоновете са прецизирани до съвършенство и следват уникално канто, оставящо траен спомен. Нещо като съвършения баланс в метъла. Слушането на такова съчетание от рифове и вокали ми е дало вдъхновението и аз да се опитам да достигна до музиката, която всяка душа носи вътре в себе си.

Как се роди концепцията на новия Ви албум за Втората световна война? Как бихте определила стила на новия албум?

Концепцията на новият ни албум „WWII: Memories for the Future” се зароди преди няколко години, под въздействието на някои нови исторически изследвания и полуапокрифни теории за исторически събития от Втората световна война. Нещата много добре се връзваха със състоянието на съвременния свят и обясняваха, на пръв поглед, хаотични събития. Сякаш пъзел се подрежда пред очите ти в смислена картина. Римите и музиката се изляха сами по калъпа на концепцията. Съответно, някои от песните придобиха по-агресивен характер, а други се родиха в класически форми. Така албумът стана по-разнообразен.

Повечето членове на бандата дадоха първоначални идеи, но и по-сплотено дооформихме крайния резултат. Така в новата тава има от thrash metal парче до rock`n`roll композиция и много heavy metal между тях. Има сериозни исторически тематики, майтапчийски закачки и метафизични вътрешни преживявания... Албумът побира в себе си и два кавъра: единият на дет метъл проекта REZISTANCE, в който автори са хора от екипа на RAMPART; и един на стара българска траш банда - 17.XII, като и двете песни са реаранжирани за собствения ни стил. Изданието се обрамчва от песни, посветени на политико-исторически събития, пряко свързани с България, защото, все пак, това е „камбанарията”, от която ние гледаме на нещата.

Какво означава заглавието на албума? Какво го вдъхнови?

Заглавието изразява именно това удовлетворение от познанието, което истинската историческа наука може да даде, за да разберем състоянието на цивилизацията, в която живеем. Причините, нещата да са такива, каквито са и силата да ги разбираме в такава степен, че да управляваме бъдещето си в някаква разумна степен.
Въпреки целия ни прогрес, изглежда все още войната е определяща за голяма част от развитието на приматите. Изучаването й в по-пълна степен може да обясни чисто еволюционните ни хоризонти в икономически, стратегически, ментален и технологичен план. Затова смятаме, че тази памет е важна и насочваща за нашето бъдеще. Ние далеч не сме изчерпали темата или не претендираме за някаква обобщаваща картина. Искали сме да осветлим само няколко малки парченца в големия пъзел, които за сега са приоритет на професионалните историци и да го направим така, че логиката им да представлява неоспоримата красота на истината.

Къде ще бъде промоцията на новите ви издания?

Официалната премиера е утре, 3 юли, в столичния клуб „Live & Loud“. На събитието ще гостуват плевенските метъл ветерани FAT WHITE CHIEFS и софийските групи STORM и HARD COMPANY. След промоцията в София ще стартираме национална клубна обиколка, на която ще представим новия албум „WWII: Memories for the Future“. Ще свирим на 9 юли в Благоевград, на 30 юли – в Бургас, на 31 юли – във Варна, на 21 август – в Русе, както и в други градове, които предстои да обявим.

Представи ни група RAMPART. Какво ви обединява?

Започвайки с втория въпрос, група RAMPART я обединявам аз, както и усещането за музика, което намира своите допирни точки между всички нас. Групата винаги е била отворена за широк кръг от музиканти, които имат техническите умения и желанието да правят авторски хеви метъл. Поради битийните реалии в нашата родина, често RAMPART са излизали с различни музиканти на сцена, но през годините станахме сравнително затворен кръг от хора, чиито лични импулси движат групата напред в развитието й. Моментната снимка на състава е следната:

Явор Деспотов е известно име в музикалните ни среди, чиито китари облагородяват музиката на РЯДКА ПОРОДА, МИЛЕНА, MOTHER TRIBE и др. Той е професионалният музикант в групата, който заради многото си ангажименти, остава разпилян като потенциал. Но е човекът, на когото винаги можеш да се опреш в труден момент.

Виктор Георгиев сътрудничи на групата много отдавна. Негови китарни партии и композиции са белязали творчеството както на RAMPART, така и на JOHN STEEL. Сингълът/парчето „The Metаl Code” e достойна негова визитна картичка и хит в дискографията ни. Понастоящем е на позицията основен басист. Неговите воля и способности са спасявали не едно участие на групата в динамиката на концертната ни среда.

Китаристът, който е и в редиците на ELLYSIUM, Любомир Боев, освен че допринася с усета си за хеви метъл, проявява и завидна дисциплина както в буквален, така и в музикантски смисъл. Сравнително отскоро в групата, ентусиазмът му към песните от новия албум зарежда всички ни.

Невъзможната ситуация около COVID-19 рестрикциите ни принуди на този етап да изоставим работата си с дръм-машината от Пирот – Стефан Миялкович. Но така попаднахме на диаманта с разностилова ориентация, Асен Стоянов, известен най-вече от участието си в HATE CAMPAIGN. Един грамотен музикант, който ми върна вярата, че в България все още се намрат барабанисти, които могат да се справят с песните на RAMPART. И не само! Да се справят блестящо!

Аз съм вокалист, продуцент, пиар, мениджър и тур-мениджър на група RAMPART. В новия албум на групата съм и композитор. По съвместителство съм и фокус-колектор на негативните оценки на неуспелите завистници на групата. Но, както някои знаят, кралската корона не е съвсем лека, както е в представите на мнозинството домашни уона-би рок звезди.

Има ли пороци във вашата група, които катализират творческия процес?

Ха – ха... Не прибягваме до Прозак или по-нелегални стимуланти, за да пишем песните си! Най-добрите ни идеи идват в мигове на бистро съзнание. По време на репетиции и особено след тях не отказваме по някое и друго питие. В този смисъл, нашето творчество, може би, е изтъкано от нашите пороци!?! Но не и в толкова директен план.

Много наши колеги и дори някои фенове не разбират, че ние не творим за да изявим себе си и да се съпреживеем като звезди, постигнали еди-какво-си. Ние винаги сме творили, защото не можем да не творим. Нямам представа, тази вътрешна необходимост дали е породена от хубавата бира или свежите моркови... Но усещам, че е нещо повече.

Разкажете за обложката на албума. Какво символизира?

Имахме и доста конкретни изисквания към художника за артуърка на албума. Някои детайли бяха по-интерпретируеми и пожелателни. Опасявам се, че му оставихме съвсем малко място за лично творчество. За нас беше важно майсторството му в изображението на конкретните обекти, включени в композицията. След първоначалните изисквания, не се е налагало да редактираме нещо по крайния резултат.

Обложката представя идеята за Обединена Европа чрез три емблематични катедрали: Уестминстърското абатство в Лондон, Кьолнската катедрала и „Свети Василий“ в Москва. Тя изобразява и 4 модела самолети: английският Spitfire, германският ME-109 TL, американският P-51 Mustang и руският IL-2, които представляват технологичната основа на новата европейска икономика. Артуъркът на нашия албум обхваща постиженията на цивилизацията. Художникът Стефан Вълканов се е справил блестящо. Това е така, защото и посланието ни е доста конкретно.

Какво е основното послание? Какви са „спомените за бъдещето“?

Въпреки всички разломни линии, ние сме човечество, което трябва да се научи да гради заедно постиженията си и да е осъзнато в единството на цивилизацията си. Трябва да умеем от краха си да извадим полезното и да го впрегнем за всеобщо добруване. И въпреки, че в голяма степен сме успели да постигнем това, трябва да продължаваме в усилията си. Защото добруването ни не е нещо дадено. За него трябва „да се воюва” постоянно, осъзнато и убедено. Да, ние ще продължаваме да бъркаме. Но равнището ни на съзнание трябва да се води от най-прогресивните ни идеи, а не от най-разрушителните.