Quantcast

Люба Христова: Ако си космополит, можеш да се реализираш навсякъде по света

Вероника Шербанова Последна промяна на 02 септември 2013 в 10:53 5119 1

Люба Христова, Снимка: Личен архив
Люба Христова, Снимка: Личен архив

Люба Христова е основател на едно от първите в България работни пространства за споделено ползване, познато на запад като coworking space. Целта на тези места е да събират на едно място сходно мислещи хора на свободна практика и малки фирми и да им даде поле за обмен на идеи, като в същото време намалява използването на ресурси, включително природни такива. Люба е завършила Сорбоната и е живяла в Париж цели осем години. След това обаче е решила да се върне в България и да намери начин да се реализира на родна почва. Срещнахме се с нея, за да разберем защо.

Завършила си Сорбоната. Как се случи така, че замина за Париж и какво си завършила там?

Като малка бях изключително впечатлена от колежанските сериали, в които действието се развива в кампусите на известни университети, помещаващи се в старинни замъци, със студенти от цял свят и преподаватели - светила в сферата си. Още тогава бях решила, че искам да съм част от всичко това. И тъй като до момента на избор на гимназия вече владеех английски език, се спрях на френския и така логично вниманието ми се насочи към Сорбоната. Държах това, което уча да е възможно по-широко "скроено", предвид тоталната разнородност, царяща в интересите ми. Намирах, че икономическите науки оформят човек като достатъчно поливалентен "специалист", като в последствие не изключват занимания дори с изкуство и социална дейност - неща, които са ми присърце. Съответно завърших Международна икономика с подспециалност на магистърската степен "Бизнес консултинг". В Сорбоната се затвърди интересът ми към сферата на устойчивото развитие, което предопредели и последвалото ми кариерно развитие.

Какво се случи след това?

След няколко стажа паралелно със следването ми из различни министерства в България, първата ми сериозна позиция бе в бизнес консултантска фирма в Париж. Работих една година, след което бях решила да се установя в Сеул. Съответно подготвих заминаването си, сдобих се с куче (Роя) и междувременно се отдадох на пътешествия. Стигайки до Индия си дадох сметка, че причините, поради които исках да замина за Южна Корея, вече не са на лице и се отказах.

Защо след Индия не се върна в Париж, защо реши да се установиш в България?

Давам си сметка, че звучи леко налудничаво, но кучешкият елемент взе превес. Трябваше или да продължа живота си в Париж и да се лиша от Роя, или да се завърна в родния си град с нея. Затова избрах второто. В този момент беше настъпила и кризата, което повлия негативно на тепърва развиващата се дейност на фирмата ми в сферата на устойчивото развитие. Съответно и работата ми стана по-малко привлекателна.

Освен това винаги съм обичала България. Но когато човек живее толкова време в космополитен град като Париж, границите ти се размиват и ставаш гражданин на света. А и когато си завършил универсална специалност в небезизвестен университет и вече си понатрупал интересен професионален стаж, можеш да се реализираш където поискаш.

Какво се случи след връщането ти в България?

Още от преди това проучих различни възможности за реализация. Спрях се на управляващия орган на Оперативна програма „Околна среда“ в МОСВ, поради стратегическото ù позициониране в сферата на устойчивото развитие. Имах късмета да попадна на чудесен шеф, който ми гласува доверие като ми повери воденето на 2-ра приоритетна ос “Управление на отпадъци”. В един момент обаче “тегобата” на бюрократичната машина ми дойде в повече и вдигнах ръце.

Продължих в същата посока, като се занимавах с лоби за ВЕИ-тата от позицията на зам.-директор на Българската ветроенергийна асоциация. Следващата стъпка, дали случайно или не, бе интересният свят на предприемачеството.

Как дойде идеята за СОХО?

От малка си мечтаех да живея в къща в центъра на София и работата да ми е там. Не бях сигурна точно какво точно искам да правя, но трябваше да е свързано с изкуство, да има джаз, интересни събития и вкуснотийки. След това дойде идеята за работно пространство за споделено ползване, което тотално завърши кръга и се роди СОХО. То е меланж от всички тези мои детски мечти и изминатия житейски и професионален път.

Популярна ли е тази услуга в България и какви хора най-често се възползват от нея?

В западния свят този модел набира скорост и става все по-популярен. В България обаче манталитетът ни възпрепятства лесното приемане на концепцията за споделяне на каквото и да било. Но това е една от моите каузи - малко по малко да се промени статуквото.

Хората, които се докосват до СОХО, са много различни, поради разнообразието на услугите, които предлагаме. В мини офиси например се помещават малки фирми, по бюрата – фриленсъри, а в пространствата за провеждане на събития – от корпорации до частни лица. Имаме и балетна школа, йога студио, арт ателие за деца, изложби, кино прожекции, концерти, дебати, работилници, панаири на науките и изкуствата и какво ли още не. Съответно разнообразието от профили на хора вече е тотално.

Какво следва оттук насетне? Планираш ли нещо различно?

СОХО е достатъчно обширен проект и с голям потенциал. Дори понякога ме изненадва в какви посоки се развива. Не случайно се нарича така. Амбицията ми е с времето да се доближи максимално до концепцията зад кварталите в Лондон и Ню Йорк с това име, а именно хъбове на представители на креативните индустрии, където нещата врят и кипят. Последната посока, която пое е, ориентирана към социалната сфера, което изключително много ме радва и ще се постарая да има по-сериозен ефект. Иска ми се да даде тласък на развитието като цяло на социално предприемачество в България.

Планираш ли да заминеш отново в чужбина или вече си се установила в България за постоянно?

Не считам, че пред мен има прегради. Знам, че ако поискам още утре мога да замина където си поискам и да правя каквото си поискам. Не се заблуждавам, че в началото ще ми е лесно, защото помня през какво ми се наложи да мина, когато заминах за Париж. Като чувстваш тази свобода, не се усещаш угнетен и натоварен, защото знаеш, че си тук по собствено желание.

Как ти се сториха хората в България, когато се върна, различни ли бяха от преди да тръгнеш за Париж? По-широко скроени ли сме?

Считам, че въпреки перипетиите през които неизбежно преминават хората, тези от тях, които са широко скроени, си остават такива. Останалите може би са станали малко по-обезверени и поочукани от битието. Трудно ми е да генерализирам най-малкото понеже отчитам, че живея в балонче, в което допускам предимно хора, които имат воля да променят това, което не им допада, а не само да се оплакват и кършат ръце.

Какво е отношението ти към протестите?

Радвам се, че мислещите и активни хора се обединяваме зад един толкова централен въпрос като основите на държавата ни. Давам си сметка, че няма ясна алтернатива, но намирам, че това не е извинение да не се показва гражданска позиция, особено когато става въпрос за толкова силно недоволство към управляващите.

 

Още интервюта с българи, живели и работили в чужбина, но решили да се реализират в България, можете да намерите на интернет страницата на форума "Кариера в България. Защо не?". Шестото издание на форума ще се проведе на 12 септември. 

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

02.09 2013 в 11:44

"В България обаче манталитетът ни възпрепятства..."

Стандартното извинение за нереализираните бланове и идеи. Пропуска се естествено мъъъъничката подробност, че там хората инвестират в подобни проекти, а тук някоя "ентусиастка" се опитва да ги реализира без пари.