Клисарова: Ако студентите не спазват закона, как искат законност в държавата?

Студентите сами решават как да протестират, но ако искат законност в държавата, трябва самите те да спазват закона. Университетите не са място за политическа дейност. Това заявява в интервю за OFFNews министърът на образованието проф. Анелия Клисарова. Дни след началото на студентските окупации тя коментира протестите, актуалните проблеми в образованието и планираните от нея промени.

Преди дни заявихте, че университетите са автономни и ръководствата им сами решават каква позиция да заемат за студентските окупации. Представете си, че още сте ректор Клисарова, а не министър Клисарова. Ще подкрепите ли студентите, или ще им кажете: „Спрете окупацията!“, както направи ректорът на СУ проф. Иван Илчев?

Ако трябва да се поставя на мястото на ректор, трябва да кажа, че младите са умни, интелигентни, пълнолетни и имат право да изразят своята гражданска позиция. А това трябва ли да бъде в университета? В никакъв случай, защото Законът за висшето образование подчертава, че политика в университетите не се прави. А и аз много пъти казвам, че за мен образованието е над политиката и трябва да е приоритет на цялото общество. Ако не се обединим всички да работим за образованието, независимо от политическите сили и нагласи, това общество няма да има просперитет. Само интелигентни хора могат да развият икономиката и цялата държава.

В същото време, как ще протестират студентите трябва да решат те сами. Не случайно те имат студентски съвети в университетите. Ако трябва да сме обективни и искаме да спазваме правилата на демокрацията, трябва да се съберат студентите, студентският съвет, общото им събрание, и да вземат решението чрез гласуване. Ние не бива да се месим в техните задачи и решения. Решението трябва да е тяхно. Но нека спазват законите. Ако те правят нещо против закона, как искат в тази държава да се спазва законът?

Наистина ли мислите, че окупация с искания за оставка на изчерпал кредита си на доверие кабинет и за морал в политиката е политическо, а не гражданско действие?

Тези действия са повече политически, защото когато поканих студентите да се видим – аз ги очаквам във вторник на среща, те не изразиха искания в сферата на образованието. А мисля, че то е приоритет на обществото и би следвало да е приоритет и на университетите, и студентите. И ако те нямат позиция относно образованието - и средното и висшето, защото са плод и на двете – значи техният протест е по-скоро политически. Аз искам да чуя техния глас – къде бъркаме, какво трябва да свършим и да го свършим заедно.

Днес (на 31 октомври – бел. авт.) Ви отговориха с думите, че това правителство е изчерпало кредита си на доверие, затова няма да говорят за образование, а искат само оставката му.

Ако те не говорят за образование, това не е гражданска позиция, а по-скоро политическа.

Политическо действие или израз на гражданска позиция беше опитът на депутата от "Коалиция за България" Борис Цветков да нахлуе в окупирания от студентите Ректорат? Политика или гражданска съвест е причината той и колежката му и бивш министър на образованието Ваня Добрева да участват активно във Фейсбук групата, от която излизат инициативите за контрадействия срещу окупациите?

Не искам да коментирам нито протестиращите, нито антипротестиращите, защото както едните имат право да изразят гражданската си позиция, така и другите имат право да изразят своята позиция.

Но когато се касае за умни и интелигентни хора, които искат да постигнат целите си, трябва да спазваме принципите на морала и интелигентността, принципите на отговорността. Всеки трябва да е отговорен за собствените си деяния и да носи собствения си морал. Независимо дали е протестиращ или контрапротестират.

Студентските протести продължават. Расте подкрепата за тях извън България. Ректорите притеснени ли са? Търсят ли Ви за съдействие?

Мисля, че ректорите много добре си вършат работата. Вече провеждаме две ректорски срещи за нещо изключително важно – бюджета за висше образование за 2014-а. Ако не разпределим правилно средствата, знаете 100 млн. повече дава това правителство за образование, за да подчертае, че то е приоритет, няма да има ефект от тях. Затова се събираме с ректорите, да ги насочим в правилните политики. Получава се много конструктивен диалог за това как да ги насочим в две посоки – първата е качество на образование, а втората - свързването на образованието с пазара на труда.

Много е важно и висшето, и средното образование да бъдат свързани с пазара на труда. Знаете какъв бич е младежката безработица. Образованието е една от основните стъпки, ако искаме да я преодолеем - професионалното образование и връзката на образованието с пазара на труда. Затова считам, че тези срещи са много добри. Узря обществото и Стопанската камара, че бизнесът трябва да бъде включен като част от образователната система.

Разбира се, трябва да променим мнението на цялото общество. Не е лошо да си асансьорен техник. И това, че ще станеш такъв не означава, че няма да знаеш английски, нали? Защото в момента хората разсъждават така: „Как, детето трябва да отиде в английската гимназия!“. Но да имаш още една професия е плюс за развитието на един индивид.

Доволни ли сте от проектобюджета за образованието? Увеличение със 100 млн. лева достатъчно ясен знак ли е, че то е приоритетно? Или са необходими много повече за реална реформа...

Честно казано, бих искала да има повече средства. Винаги казваме, че искаме повече пари. Но аз смених философията на бюджета тази година. Не е важно колко, важно е как и къде ще бъдат насочени. Когато се прави реформа или политика в образователния процес, това е изключително отговорно – залагаме я сега, но ефектът няма да е след 3 или 6 месеца. Той се оценява след години. Не бива да сбъркаме. Защото тогава губим години. Не можем да кажем: „А, ето, много правилно решение. Сега всички след 3 месеца са функционално грамотни“. Бих го искала, но за съжаление ще минат поне 5-6 години, за да можем да кажем „Да, ние повишихме функционалната грамотност на младите хора“.

От всеки министър на образованието съм чувала, че това, което прави ще даде плод след години. Всеки следващ започва нещо ново, обявява го за реформа с цел по-високо качество, мандатът му свършва, преди да се види резултатът и така повече от 20 г. Но като че ли равносметката е, че качеството пада. Как ще излезете от този капан?

Абсолютно съм съгласна. Затова казах в началото, че за мен е много важно да има приемственост. Няма ли приемственост в образователната система, тогава водим до стрес и ученици, и родители, и цялата система, и учителите. Подчертавам нееднократно, че ще стъпя на всичко добро, направено досега в образователната система, независимо от кое правителство и коя политическа сила. Това ще докаже, че образованието е приоритет. Ще гледам да надграждам това, което вече е направено. Надявам се, че ще вървя в правилната посока. Ако има приемственост и последователност, нещата трябва да се случат. Не случайно, когато говорим за този закон за предучилищното възпитание и училищното образование аз нееднократно повтарям – този закон не е мой или на някой друг, не на бивш или сегашен министър. Той се изработва от екипи, съгласува се с директори, с учители, има широко обществено обсъждане, което е правено и досега, не отричам, и стъпваме на най-доброто, като по този начин аз търся консенсус. Готова съм да го представя на всяка политическа сила, да го коментирам с всяка политическа партия, да приема предложенията им, за да направим работещ закон, който да е консенсусен за цялото общество.

Залагате на приемствеността. Кои от вашите предшественици на този пост през последните 23 години смятате за успешни и с кого се съветвате?

Работила и като ректор с предишни министри. Точно име не мога да кажа, защото от всеки съм получила много неща...

Не можете?

...и съм научила неща. С много от тях съм спорила. Когато се срещам с ректорите сега, се питам: „Аз от коя страна съм – на ректор или на министър?“. За съжаление, не можеш да постигнеш всичко, което искаш, но пък трябва да имаш цел.

Кои са целите, които непременно искате да постигнете, независимо дали мандатът Ви ще е пълен или ще приключи след шест месеца?

Решила съм, че ще работя, без значение е колко време ще съм министър. За момента е изключително важна работата по Закона за средното образование. Не по-малко важни са промените в Закона за професионалното образование и обучение и промени в другите закони, които са свързани с тези промени. Защо? Ще подчертая, че в страните в Европа, където е въведена дуалната система, младежката безработица е най-малко. Това са Германия, Швейцария и Франция. Изключително важно е да го направим, защото ще имаме работници, които ще се реализират на пазара на труда. Тези млади хора ще могат да работят, да издържат семействата си, да останат в България, а това не ги ограничава да продължат образованието си.

Второто, което искам да подчертая, е броят на отпадналите ученици. Вече приехме стратегия за справяне с този проблем. Какво става с необразования? Как той се вписва в обществото, как си намира работа, как се реализира?

Тук не говорим за реализация, а за гета.

Точно така. Там се изисква много сериозна работа и там дуалната система също много ще помогне. Защото при малко от отпадналите ученици – от общо 4500 за миналата година, около 600 – причината е нисък успех. При останалите са семейни и социални причини. Дуалната система помага за минимизиране на тези социални причини. Защото този млад човек има възможност и да работа, за да има средства, има възможност и да учи. Така обединяваме два механизма – хем да учи, хем да работи, за да има той по-добра реализация в живота си.

Имаме обхват на 5- и 6-годишните в задължителните предучилищните групи, но трябва да се стремим към много по-голям процент на обхвата, за да подготвим тези деца за първи клас, така че тези деца да не изостават от своите съученици и да се реализират. Амбицията ни е процентът да стигне 95 от всички 5- и 6-годишни.

В проектозакона за средното образование, който наследихте от ГЕРБ, беше заложено задължително предучилищно обучение от 4-годишна възраст. Отказахте ли се от това?

Знам, че това е дискусия. Общото мнение на обществото е, че ще бъде по желание, по решение на родителите.

Подготовката на оперативната програма за образование през следващия програмен период започна с фалстарт – тя беше върната от Брюксел за пренаписване. Взехте мерки, като назначихте нови хора. Екипът Ви преодоля ли слабостите?

Аз мисля, че поех с голяма отговорност тази програма. За първи път в България нашето министерство може да бъде ръководител на програма и то точно на „Наука и образование за интелигентен растеж“. Да, бяха разписани може би много амбициозни, може би малко неясни цели на програмата и това наложи нейното преработване. Засега сме се концентрирали в три оперативни оси, в три основни направления – научна инфраструктура (172 млн. евро от общо 508 млн. евро), качествено образование – средно и висше, и училището – привлекателна среда, ако мога така да го кажа. Разбира се, има и техническа ос.

За мен науката е другият ключов механизъм за просперитет в обществото заедно с образованието. А ако имаме качествената научна инфраструктура, можем да кандидатстваме по много проекти – Европа предвижда 80 милиарда евро за наука за тези 7 години (2014-2020). Ако се подготвим добре, ще можем да участваме наравно с другите страни при разпределението на тези средства за наука.

При второто направление – качественото образование – ще можем да си помогнем и с националния бюджет. Искаме да насочим сериозно тези средства към кадрите в образованието, защото ако имаме ефективни учители и преподаватели, ще имаме ефективен процес на обучение.

„Училището – привлекателна среда“ е за средства, които да водят до модернизиране на базата на училищата и оттам – на учебния процес.

Искам да Ви кажа една добра новина. Миналата седмица се върнаха колеги от Брюксел. По оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“ ние с Германия сме първите в Европа – за едно да сме първи – през последните 4 месеца по процент на усвояване на средствата.

Само за 4-те месеца? Тази програма вървеше добре и преди.

Тя и преди вървеше добре, но в последните 4 месеца по оперативните програми сме засилили усвояемостта на парите с 50%, което е голям успех. Все още има риск да останат неусвоени пари. Той непрекъснато намалява – не искам да казвам, че сме най-фантастичните, но малко време сме позагубили и вече успяваме да наваксаме.

Планирате промяна в методиката на субсидиране на училищата чрез включване на компонент „качество“ към сегашната формула (годишна издръжка на ученик, умножена по броя на учениците). Достатъчно качествен критерий ли е вземането на успеха от външните оценявания? Няма ли опасност нещата да се изродят до „гонене на оценки“, без значение от покритието?

Не може да има само един критерий при определянето на делегираните бюджети, това просто не е правилно. Делегираните бюджети ще си съществуват, но ще има оптимизация. Ще има няколко коефициента, които прибавяме. Например единият от тях ще е отдалеченост на училището от голям град.

И сега го има...

Да, но увеличаваме тежестта му в отделяне на базови средства за издръжка на училището, които няма да зависят от броя на учениците. Да кажем 20 хил. лева – давам го като пример, разчетите се правят в момента, затова не искам да кажа точно. Това ще помогне на директорите и общините да поемат издръжката, защото понякога не стигат делегираните бюджети. Сега парите зависят само от броя на децата. А всяко училище – независимо дали е малко или голямо – има нужда от топло, от вода.

По отношение на критерия за качеството – той няма да се определя толкова от средния успех на училището при външното оценяване, а от съотношението между външното оценяване в IV и в VII клас. Например районът може да е труден и средният успех по даден предмет на училището да е бил 3,50 в четвърти клас. Но по същия предмет в 7-и вече да е 4,50.

Реално погледнато, основен фактор ще е разликата в успеха и тогава ще се получава коефициентът. Тогава ще се минимизира рискът от „Дайте сега да подскажем на нашите ученици, че да стане успехът 5,50- Ако е 5,50 в IV клас, 5,50 в VII клас – придадена стойност няма и това няма да доведе до повече пари.

Правихме проучване и получихме много интересни резултати. На първо място по класиране след VII клас е дадена гимназия. Но след 5 години на държавните зрелостни изпити същото училище не е на първо, а на 18-о или 20-о място. Значи там нещо не е направено както трябва – би трябвало да си задържи първото място. А за друго училище, което не е езиково, успехът при класиране след VII клас е 80-и, но при матурите то е на 18-о място.

Трябва да се минимизират субективните фактори при изработването на тези критерии, което е много трудно.

Като че ли у хората остава усещането, че с годините, при всички реформи и опити за реформи, средното образование върви надолу, а не нагоре, и от него излизат все по-неграмотни и незнаещи хора. Вашето усещане същото ли е?

Именно затова говорим за новия закон за средното образование. Уверена съм, че тази структура - начално образование (I-IV), прогимназиално (V-VII) и гимназиално, разделено на два етапа – VIII-X и XI-XII, ще се окаже много работещ модел. Питате за учебните планове и програми. Ако искаме нашите деца да станат функционално грамотни, трябва да променим или да засилим въпросите, които карат децата да мислят, да вземат решения и да ги обсъждат. И това не е само по български език и литература, това е и по математика, и по история. Не само уроци наизуст, а уроци с мислене.

Към това се стремим. Не случайно създадохме онлайн платформа, в която се допитваме до всички учители. Защото те са всеки ден с децата. Техният опит не бива да бъде пренебрегван, напротив.

Да, но вие ръководите, а погледът отгоре е не по-малко необходим при правенето на политика с дългосрочни цели, каквато изисква образованието.

Да, разбира се – отговорността носи този, който подписва. Не бягам от отговорност. В полза на всички е да вземаме решенията заедно.

Новият механизъм на финансиране на училищата, който предполагам, че ще влезе от януари, ще даде ли възможност за увеличение на учителските заплати?

Директорите са тези, които определят учителските заплати, но когато дадем възможност за минимизиране на разликата между големите и малките училища, ще има възможност и за оптимизиране на учителските заплати. Пак директорът взема решението, както е и сега, но мисля, че постепенно учителските заплати ще се повишават.

Бихте ли прогнозирали какво е реалистичното им увеличение през 2014 г.?

Не мога да очаквам висок ръст. Като процент ми е много трудно да прогнозирам, защото все още бюджетът не е гласуван.

Предложението, което сме направили е за увеличение на единния разходен стандарт за децата със специални образователни потребности и на стандарта за професионалното обучение. Там са необходими повече пари, за да има нормални лаборатории, учениците да правят реална практика. Разбира се, за това много разчитам на дофинансиране от бизнеса.

Ще съкратите ли 10% от числеността на администрацията в МОН и в подчинените ви звена преди 1 януари, както поиска финансовият министър Петър Чобанов?

По-скоро ще гледаме да оптимизираме средствата за издръжка на министерството с 10%, отколкото да съкращаваме хора. А това е във връзка и с оперативната програма, която ни предстои – знаете, че това е много работа. Когато говорим за капацитет, което беше другата критика от Брюксел към нас (първата се отнасяше до това какво е разписано) – има ли МОН капацитет? В никакъв случай нямам намерение да намалявам капацитета на Министерството на образованието и науката, особено във връзка с тази оперативна програма. Освен това, започва и програмата „Еразъм +“. Там 90% е тежестта върху МОН, разбира се има и за младежки дейности и спорт, но те са около 10%. След това – даже напротив, искам да създам помощно звено в структурата на дирекция „Наука“, което да подпомага хората, които искат да пишат проекти по „Хоризонт 2020“. Искам да създадем платформа, чрез която да се осигурява съдействие за писането на проекти на всички млади хора, които искат да участват по проекти.

Деликатен момент за всеки нов министър е средата, която го посреща, хората в администрацията. Виждала много министри, които идват с чисти намерения и желание за промяна и потъват в блатото на администрацията, която или ги бойкотира, или ги манипулира.

Влязох с доверие в това министерство. Животът ме е научил, че ако се работи без доверие към екипите, с които работиш, няма да се случат нещата. Ако тези хора повярват в мен, ще работят за доброто в министерството. Трябва с личния си пример да им покажа, че това е така.

Така доста министри съвсем добронамерено стъпват върху мини. Вие бяхте посрещната с такава – имам предвид скандала с учебните програми по литература.

Надявам се, че я прескочих. Избухна, но оцелях. Винаги има такива рискове. Затова говоря за личния пример. Вярвам, че когато усетят в теб желание и добронамереност, би следвало да отговорят със същото. Отговорност, добронамереност и желание за работа. Голяма част от хората в администрацията са отдали тук живота си.

А други са тук не за кауза, а по други причини.

Да, има. Има, разбира се. Никога не можем да избягаме от такива, надявам се да ги приобщим към добрата кауза.

Кога в България ще има наистина качествено отсяваща университетите рейтингова система? При нея разговорът колко на брой трябва да са университетите и притеснението, че сегашните над 50 са твърде много, може би по естествен път би отпаднало.

Затова казах, че тези срещи с ректорите са изключително важни и сериозни – не само защото определяме бюджета. Три са важните моменти: свързването на висшето образование с пазара на труда и със стратегическите цели на държавата, на икономиката; връщането на науката в университетите и гарантиране качеството на обучение.

Какво имате предвид, като казвате „връщането на науката в университетите“?

Това означава институтите на БАН да заработят с университетите. Когато даден преподавател хване някакъв научен проблем, той наистина много сериозно го разработва и увлича младите хора след себе си. Това води до повишаване на квалификацията му. То се предава на младите хора и се получава една спирала, която е нагоре. Науката избутва и младите, и преподавателите към непрекъсната квалификация.

Как ще гарантирате качеството?

Гаранцията е свързана и с рейтинговата система и акредитацията, и с финансирането. Нека направим рейтинговата система като една точка от финансирането на университетите. Тя непрекъснато се усъвършенства през годините чрез добавянето на нови показатели. Иска ми се да бъдат обособени показатели, които са по-малко субективни и повече обективни.

Не може да кажем например, че ще има критерий „Брой публикации“. Броят публикации трябва да е средно приравнен на броя студенти.

Критериите трябва да са колкото се може по-малко субективни. Сред тях трябва да е и реализацията по съответното професионално направление. В противен случай просто обучаваме млади хора, държавата инвестира в тях, а след завършването те изобщо не работят по специалността си и ефективността ни е нулева. Ако има такъв критерий, университетите ще са заинтересовани да развиват специалности, които са потребни за обществото.

Дано успеете да направите истински качествена рейтингова система. Желая Ви по-малко политическа намеса и повече експертност в работата.

Благодаря.

Следете новините ни в GoogleNews