Как да чуваме мнението на децата

В София днес се провежда Европейско-азиатският форум “Човешките права и децата“ под егидата на АСЕМ – най-голямата организация за сътрудничество между Азия и Европа.

Във форума участват 53 държави от Азия и Европа, които дебатират по проблемите на правата на децата. Сред лекторите на семинара са Микико Отани, член на Комитета на ООН за правата на детето, Ставрос Ламбринидис, специален представител на Европейския съюз за правата на човека и проф. Тон Льофарт, председател на УНИЦЕФ по правата на детето.

Основните теми на семинара са международното партньорство и държавната помощ за оцеляване и развитие, защитата на уязвимите деца и участието на децата в процеса на вземане на решения.

Събитието, което е първото по рода си в Централна и Източна Европа, а причината да се проведе точно у нас е, че България е сред страните, които са въвели най-успешен модел за участие на при взимане на решения и формиране на политики по темите, които ги засягат.

Форумът беше открит от министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и зам. министъра на външните работи Георг Георгиев.

Министър Петков отчете, че броят на децата в специализираните институции в страната е намалял с почти 90% от началото на процеса на деинституционализация на грижите за деца през 2010 г. Той подчерта, че правителството на България ще продължи да полага усилия в тази посока, водено от разбирането, че семейната среда осигурява най-добри условия за развитието на децата.

„Реформата е свързана не само с извеждането на подрастващите от специализираните институции, но и с осигуряването на необходимата подкрепа за семействата и на условия, които задоволяват индивидуалните потребности на подрастващите и гарантират защитата на техните интереси и права“, допълни още той.

Заместник-министърът на външните работи Георг Георгиев от своя страна посочи темите за ранното развитие на децата и равния достъп до образование и култура като значими за страната в рамките на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

За това какво имаме да покажем на чужденците и какво представлява Съветът на децата, разговаряме с председателя на Държавната агенция за закрила на детето Офелия Кънева:

Г-жо Кънева, Съвета на децата е структура към Държавната агенция за закрила на детето. Бихте ли разказали повече?

- Съвета на децата е консултативен орган към правителството, който е съставен само от деца. В него членуват 33 деца, които представляват 28-те области на България. Съществуват ѝ 5 допълнителни места за членство, предназначени за деца в неравностойно положение. Тези 5 квоти обаче не са фиксирани и структурирани ясно и категорично, защото децата считат, че неравностойното положение не е белег за цял живот.

Наставлявани ли са децата от възрастните при вземането на решение в Съвета?

- Това е едно от предизвикателства в моята работа. Да осигуря такава среда около децата по време на техните срещи, която да ограничи влиянието на възрастните. Те трябва да имат свободата да задават въпроси и да дискутират без да бъдат наставлявани. Необходимо е децата да имат позиция, която действително е тяхна и ние да бъдем убедени в нея. Ако възрастните започнем да се месим, това значи, че влияем на процеса и убежденията.

Бихте ли посочили успешно реализирана политика на Съвета, която да е по инициатива на децата?

- Те сами изградиха регулации в изборната процедура за членове на Съвета на децата. Когато едно дете навърши 18 години и 9 месеца, неговият мандат приключва. Когато това се случи, в областта, от която е представено детето, се провеждат нови избори. Те също така създадоха нов регламент за членството на деца бежанци, съобразявайки се изцяло с динамичността на пребиваването на децата от други държави на територията на България.

Казахте, че всички тези решения са взети самостоятелно от членовете на Съвета на децата. А има ли такива, които са повлияни от възрастните?

- От децата се очаква да разглеждат всичко, което разглежда и Министерски съвет. Те трябва да се произнасят по целия дневен ред на правителството, касаещ правата на децата.

Това не е ли непосилна задача за децата в Съвета?

- Не е лесно наистина, за да се случи веднага с едно щракване на пръсти. Затова е много важно, че ние изградихме секретариат на Съвета на децата в рамките на администрацията на Държавна агенция за закрила на детето. В него имаме експерти, които адаптират текстовете, така че те да са удобни за четене от деца. Винаги, когато се разглежда даден проект, неговият вносител го представя лично пред децата и отговаря на въпросите им. По този начин Съвета на децата първо се запознават с адаптирания текст, а после и с неговия инициатор. До сега нито един министър не им е отказал среща.

18 години и 9 месеца е горната възрастовата граница за членство в Съвета на децата. А преди колко годишна възраст не можеш да членуваш?

- Такова ограничение няма. В рамките на настоящия състав на Съвета на децата най-младият член е вече на 9-годишна възраст. Той беше избран преди година. Средната възраст на децата, които активно присъстват в дейността на Съвета, е между 14 и 17 години.

По какъв начин едно дете може да стане член на Съвета на децата?

- По новия ред, който децата си избраха и е в сила от януари месец 2017 г., съществуват 4 различни начина, по които децата могат да станат членове на Съвета. Първият начин е индивидуална кандидатура. Ако детето реши, може да се кандидатира самостоятелно, като неговата кандидатура се бори с останалите. Процесът стартира на местно ниво, а се финализира на национално. Определени изисквания към децата няма, а по-скоро се изисква самоангажираност, която всеки кандидат-член трябва да покаже. Вторият начин е училището да номинира дадено дете, ако смята, че е изявено. Гражданският сектор като младежки парламент, читалища, различни НПО-та, също могат да предлагат членове на Съвета на децата. И последният начин, по който може да станете член, е да бъдете номиниран от бизнес организация, която подкрепя младежкото участие.

Смятате ли, че гласът на децата се чува достатъчно силно?

- Не, не смятам. Мисля, че всички ние в личен план трябва да се замислим чуваме ли мнението на децата около нас. Считам обаче, че българската държава е много напред в регулацията по отношение на детското участие.

Следете новините ни в GoogleNews