Стендъп комедията е сравнително ново и непопулярно забавление за нашите географски ширини, но в световен мащаб от десетилетия насам тя бележи изключителни успехи и пълни зали с хиляди места.

Най-кратко казано, правата комедия (ако ми позволите този превод) представлява един човек, който се изправя пред публиката си и разказва забавни истории. Предимството на този тип шоу е, че е неангажиращо, гъвкаво спрямо обществената и политическа обстановка, в която се намира, актуално, поучително и заредено с концентрирана и непрекъсната доза хилеж.

Досега OFFNews ви представи гледните точки на няколко различни специалисти по изкуството на смеха - от най-популярния YouTube шегаджия Дани Гроздич, през първия професионален стендъп комедиант в България Иван Кирков, до една от най-известните световни звезди - Дилън Моран.

Днес ще ви запознаем с друго основно действащо лице на комедийната сцена - изгряващия професионалист. Всеки един стендъп артист по света, без значение колко е известен сега, е започнал по един и същи начин и това е бил отвореният микрофон.

Open mic-ът представлява вечер на аматьорите, в която всеки, който има смелостта и желанието (представете си какво е пълна зала с хора да седи и да ви се смее, или по-лошо - да ви гледа с каменни лица), може да излезе на сцената за 10-на минути и да се пробва бива ли го за тази работа. Отскоро и в България се провеждат подобни битки, които да намерят изгряващите комедианти на родната сцена.

OFFNews разговаря с един от тях - Калин Кръстев, студент по психология в СУ, който има зад гърба си вече няколко отворени микрофона и победи, присъдени му не от някой друг, а от публиката - най-жестокият и справедлив съдник.

Би ли се представил с няколко думи – кой си, откъде си, с какво се занимаваш, учиш?

Аз съм Калин Кръстев от София и съм нещо като справочник за интереси. Учил съм физика и съм участвал в доста състезания, по физика, астрономия, астрофизика… Философия… Познатите ми съвсем се изненадаха, когато реших да следвам психология. Но това ми е в душата – как функционира човешкият мозък и да помагам на други хора. А със стендъп комедия се занимавам отскоро – исках да видя какво е, писах на Comedy.bg и започнах участията си в отворения микрофон на "The Comedy Club Sofia".

Как реши да го направиш – един ден се събуди в леглото си и си каза: „Искам хората да ми се смеят“?

Популярността е хубава награда, но на мен ми е интересен самият процес. Как се съчинява една шега; за какво трябва да мисля, докато я поднасям. Все умения, които има да развивам. За тези пет месеца, през които се занимавам, най-много съм усвоил умението да говоря пред публика без да се притеснявам особено. Въпреки това, винаги си е голяма тръпка, която си заслужава. Иван Кирков, който пое ролята на мой ментор и мениджър, също много ме мотивира и помага, когато имам трудности.

Какво изпита първия път, когато излезе пред публика на отворен микрофон? Колко участия си имал досега и какво се променя за теб с всяко следващо такова?

О, в началото и аз така питах разни хора колко пъти са излизали на сцена. После осъзнах, че нещата са толкова внезапни и вълнуващи, че въобще не ти остава време да мислиш колко пъти се е случвало. Сигурно около 20 пъти. Първите пъти излизах пред по-малко хора и разправях много шантави неща. Беше доста вълнуващо, пък и се притеснявах, понеже не бях сигурен дали хората ще уловят странния ми хумор. Тогава доста мислех за материала си. Сега и за разни други неща, като например колко души от публиката съм погледнал и дали интонацията ми е била добра.

Какви са трудностите и предизвикателствата на това да излезеш пред толкова много хора и да се опиташ да ги разсмееш?

Най-вече в нагласата им. Ако човек иска да се смее, ще се смее. Ако предпочита да реагира само в най-забележителните случаи, ще гледа накриво и накрая няма да му е приятно. Понякога го има и това, че хората очакват да разказвам много крайни неща или да влизам в разни шаблони. Пък аз разказвам разни по-особени и неочаквани истории.

Какви са плюсовете на стендъп комедията?

Много. Настроение, зает ум, удовлетвореност. Има го това чувство, че си оправил деня на някои хора от публиката и после, когато те поздравят, е много приятно. Също така е много хубаво да си част от приятен за работа екип от хора.

Като си говорим за плюсове, няма как да не попитам – стана ли магнит за дамите, откакто се подвизаваш като комедиант?

Хората си мислят, че имат много добра представа какъв е идеалният им партньор. После се оказва, че дори и най-големите жалкари, в повечето случаи, си намират някого. Как става тази работа? На мен ми изглежда все едно повечето хора не знаят какво искат. Особено дамите: за много от тях любовта сякаш е някаква магия. Романтиката не предполага качествата да се мерят на везна. Чувствата са нещо различно от рационалната оценка.

Така че, да – забавен съм и затова хората ме харесват повече. Но просто ме харесват. С комедиантските си изяви по-скоро ще накарам някоя бивша да завижда, отколкото да намеря нова.

Как подготвяш шоуто си, смешки, жестове, държание и т.н. – тренираш ли пред огледалото или пред кучето, да речем? От какво черпиш вдъхновение за скечовете си, с какво обичаш да разсмиваш другите и защо?

Идеи събирам постоянно. Записвам ги на най-неподозирани места. После имам тонове бележки, които трябва да подреждам. Чак тогава виждам за коя тема имам много и най-силен материал. Отделям около час, за да го направя стегнат. После се разхождам из стаята си и го разказвам, докато започна да го представям гладко. Най-много обичам да се самоиронизирам.

Мисля, че е важно човек да може да се шегува със себе си, преди да се шегува с другите. След това обичам да си поставям предизвикателства – да измислям шеги за неща, които другите хора не подозират, че биха могли да са забавни. Не на последно място, обичам да включвам неща от личния ми живот, които са оставили ярка следа. Не винаги се получават добре и после ми е трудно да се откажа от тях като истории, но пък го има усещането, че съм дал на публиката нещо от себе си.

Предполагам си почитател на този тип изкуство, кои са ти любимците, а може да кажем и кумири?

Ако говорим за световно известни комедианти, много ми харесва Дилан Моран – в шоутата си той вкарва много теми от живота си и това ги прави интересни и естествени. Шоуто му в София беше прекрасно. Също много уважавам Елън Дедженерес. Освен, че е оригинална и забавна, тя използва шоутата си, за да помага на хора в нужда, което е достойно за уважение.

Стендъп комедията е доста полезно развлечение, не стига, че те отпуска, но и е доста отрезвяващо да гледаш как други хора се гаврят сами със себе си, а и с всичко останало, по един освободен и необременен от негативни емоции начин. Какво е за теб смехът и защо е важен?

За мен смехът е голяма мистерия. Макар да се занимавам професионално с това, не мога да кажа какво е смешно. Знам обаче, че смехът може да се предава от човек на човек и тогава не намалява, а става повече. Смехът е един от начините да се чувстваме заедно. Не случайно гледаме близките ни хора, когато ни е смешно. И най-глупавата шега е добра, ако е разказана от приятел.

И в крайна сметка, защо българите, които нямат опит с този нов за страната ни жанр, трябва да му дадат шанс?

Защото единственият начин човек да открие нещо по-добро, е да опита нещо ново. Защото предлагаме нещо различно, а разнообразието прави хората щастливи.

Комедията се е наложила в други страни, т.е. вече е изпробвана. Само въпрос на време е да я приемем. Ако някой иска да ме види, или да се пробва, може да го направи още тази седмица, на 25-ти, когато ще участвам на отворения микрофон в "The Comedy Club Sofia".

Още по темата

19/02/2016

Култура

"Аве, Цезаре!", гурме вечеря, не хот-дог

02/02/2016

Интервю

Дилън Моран: Младостта е ограничен ресурс, не чакайте за нищо, действайте

23/10/2015

Култура

Джими Кар, най-известният британски комик, идва в София

25/09/2015

Интервю

Пътят на комедията, клишето Борисов и липсата на хумор при жените