Продължава от стр. 1 

- По какви други теми работите?

- В момента по няколко различни. Първа ще стане видима за зрителите работата ни с оператора Борис Пинтев в Нагорни Карабах. След изострянето на конфликта през 2016 година Деси Ризова и операторът Евгени Генов влязоха през Армения, за да разкажат за събитията там. Сега ще покажем войната от страната на Азербайджан. По т.нар. „линия на контакт” записахме вълнуващи разкази от това окървавено парче земя. Ще ги видите в „бТВ Репортерите” и Новините.

- Занимавате се с журналистика над десет години. Как се промени професията през това време според Вас? И как виждате работата си след още 10?

- Най-видимата промяна е, че печатните медии бяха докарани до състояние на съществувание “проформа”, а след това евтаназирани. Мисля, че хората, които го направиха, сега ще съсредоточат целия си финансов, политически и логистичен ресурс върху електронните медии и в частност – телевизиите. По простата причина, че организациите, които в момента мимикрират като вестници, като печатна журналистика, загубиха напълно социалните си валенции.

С други думи, няма никакво значение какво ще напишат ‘жълто-кафявите’. Докато с телевизиите ситуацията все още не е такава. Обществото показа, че няма защитен механизъм. Напротив – видиотяването е продължаващ с пълна сила процес.

Онзи ден бях в една софийска поликлиника. В коридора, в който чакаха хората пред кабинетите, имаше включен телевизор – “Тази сутрин”, бТВ. Водещата тема беше убийството на рецидивиста Владимир Пелов. И пациенти и персонал не спряха да се възмущават, че “ги занимават с тоя”, без да си дадат нито за секунда сметка, че случката с избягалия от Централния софийски затвор, а след това застрелян в РОДНИЯ МУ му Ботевград, е доказателство за абсолютния разпад на държавността и абдикиране на държавата от основните й функции. При това поредно доказателство. На тези хора какво точно да им разказваме за Западните Балкани?! За репресиите в Турция, за етническата дискриминация и религиозната радикализация в Косово, за невидимите социални процеси в Македония, за раните в Босна и югоносталгията в Сърбия...?

В този ред на мисли, това, което се опитваме да правим с колегите, скоро ще се превърне в прекалено скъпо телевизионно удоволствие, предназначено за бутикова публика, която няма влияние върху процесите на взимане на решения в комерсиалните телевизии.

През изминалите 12 години, откакто съм в телевизията и имам наблюдение върху медийната среда отвътре, прави впечатление инсталирането на дълбоко некомпетентни и случайни за професията хора на ключови позиции в редакции и нюзруми. Целта винаги е била една и съща – контрол. Един талантлив журналист с идея за мисията на професията не може да бъде заставян да взима решения, в които не вярва, защото отговаря единствено пред собствената си съвест. Професията целенасочено се наводни със свръхамбициозни и крайно неспособни хора. Такива, на които им е по-важно да разказват за себе си, отколкото чуждите истории. Компетентни по всичко “лица”, които са възприели като свой принципа “не е важно как живееш, а как разказваш за живота си”. И разказват собствените си легенди. Защото им е болезнено важно да бъдат харесвани.

Затова и рязко намаляха историите в ефира, за сметка на говорещите глави в студиата. А журналистическата работа в най-чист и опростен вид е на разказвач, разказвач на истории. По тези причини професията девалвира. И много често, когато публика се опитва да прозре дългата ръка на цензурата и автоцензурата, обикновено става дума за обикновена, прозаична глупост. И нищо друго.

След 10 години сигурно ще съм в позицията на сегашните си колеги, които се чудят дали телевизията няма да им благодари финално за дългогодишната работа, заради появилите се на челата им бръчки. Защото, нека бъдем реалисти, и изброим възрастните колеги в гилдията, работещи на върха на медийната пирамида. Но това е част от света на медиите и съм го приел. Учен съм, че журналистът трябва винаги да си носи молбата за напускане в джоба. Моята съм я написал още преди години, за да знам, че съм я свършил и тази работа. А междувременно ще се наслаждавам на срещите, пътуванията, снимането, писането, разказването, приятелството и таланта на колегите си.

- Съветът ви към хората, които се чудят дали да изберат журналистиката за професия?

- Тези, които се чудят, дали да изберат журналистиката, по-добре изобщо да не я избират.

Още по темата

14/05/2018

Общество

Бащите на Косово

06/05/2018

История

В името на Македония: забраненото общо минало