Бащите на Косово

bTV Репортерите стартира поредица за Западните Балкани, която ще посвети отделни епизоди на всяка една от държавите в региона. В три поредни уикенда Иван Георгиев, Теодора Енчева, Кристина Баксанова и Радослава Домусчиева ще покажат малко познатото лице на Албания и бившите югорепублики - Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово.

В поредицата журналистът Иван Георгиев и филмът му „Бащите на Косово“ среща зрителите с трима бащи.

Над 300 косовски албанци са напуснали новосъздадената държава, за да се влеят в редиците на сунитската терористична групировка „Ислямска държава” в Ирак и Леванта през последните 6 години.

На фона на около милион и 800 хиляди жители в Косово, това е най-големият процент джихадисти в Европа на глава от населението, а може би и в целия свят.

Пропагандните клипове на групировката разнесоха мрачната слава на Чудовището от Качаник – косоварът Лаврдим Муджахери, който освен, че демонстративно разкъса косовския си паспорт пред целия свят, собственоръчно обезглави и взриви няколко пленници на джихадистите в Сирия.

След последните съобщенията за смъртта му преди година, екстремистката пропаганда роди нов образ – напълно скрит за очите на мъже и неверници – жената боец на „Ислямска държава” Джамиле Тахири.

„Името на моето момиче е Джамиле, а фамилията, която тя получи от съпруга си, е Тахири. Не ми беше споделяла нищо до нощта, в която дойдоха да я вземат. Тогава за първи път ми каза: Татко, заминавам за Сирия”, разказа Хамза Рамадани, баща на Джамиле Тахири, боец от „Ислямска държава”.

„По тъмно от Подуйево в къщата ни дойдоха 2 жени и мъж. Не спахме изобщо – събираха багаж до сутринта. Когато се съмна, дойде кола пред вратата ни и ги отведе до летището в Прищина.

Тя взе със себе и двете ми внучета – момче и момиче – на 6 и на 4. Качиха се и се сбогувахме. Там, на вратата се разделихме – не ги изпратих до летището. След това се прибрах и плаках като дете”, допълни Хамза Рамадани.

Той е баща на една най-известните жени, воюващи под черния флаг на джихадистите.

Родена в едно от селата на юг от Митровица, 24-годишна Джамиле Тахири завършва гимназия в Прищина и изучава Корана при известния местен имам Шефкет Красничи, разследван за проповядване на радикален ислям в косовската столица.
През 2014 г. Джамиле последва съпруга си, също местен боец от ИДИЛ, с полет до Истанбул, а след това пеша през границата със Сирия.

„Тя не замина за пари. Още преди 4 години ѝ казах, че ще ѝ дам къщата да живее в нея, само да остане, да не занимава, но днес никой не пита възрастните за нищо. Не живееха бедно. Семейството им помагаше, аз ѝ давах пари. Беше силно вярваща. Познаваше Корана и ходеше напълно покрита, включително и лицето”, разказа още баща ѝ.

Възрастният Хамза не знае, че дъщеря му е смятана за една от основните фигури, набиращи нови членове на терористичната групировка от региона в интернет.

Година след заминаването ѝ, мъжът ѝ е убит, а Джамиле се омъжва повторно. Новият ѝ съпруг е друг боец на групировката „Ислямска държава” – отново косовски албанец от Феризово – малко градче на юг от Прищина, на пътя за Скопие.

По-голямата част от тези жени стават жертва на екстремистката пропаганда в интернет и социалните мрежи – „Фейсбук” и „Туитър”, но най-вече „Фейсбук”, защото той е много, много популярен в Косово. В повече от 90% от територията на страната има интернет връзка.

На тях им се разказват един много опростени черно-бели истории, много крайни – или те, или ние! Настройвани са срещу всички различни и когато получаваш информация за света през един такъв изкривен прозорец, е по-лесно да бъдеш убеден, че именно това е правилният път пред теб”, заяви Рудина Якупи от Центъра за изследване на сигурността в Косово.

„Не знам какво ще правя, много ми липсват. Те не спират да ме лъжат – всичко ще е наред, всичко ще е наред. Стотици пъти, а аз съм просто стар и ядосан. Говорят ми за джихад. Какъв джихад – заради който убиваш деца и старци ли?”, коментира Хамза Рамадани.

„Разрушаването на сръбското православно наследство в Косово беше извършено най-вече след войната в присъствието на международните мисии, а най-голямата вълна от погроми беше по време на бунтовете през 2004 г., когато 35 църкви бяха разрушени и изгорени само в рамките на два дни.

И тези размирици бяха организирани от хората, които ръководят косовското общество сега. Никога не бяха разследвани.
Истината е, че това никога не е бил религиозен конфликт. Не война между мюсюлмани и християни, а практически опит да се заличи сръбското ортодоксално наследство тук, за да се промени културният, демографски и политически пейзаж. Като накрая се каже, че това е албанска територия, албанска земя и сърбите нямат право да съществуват тук, а това е точно обратно на причината, заради която западните страни вземат участие във войната през 1999 г. Те казаха: Дойдохме в Косово, за да създадем демократично, мултиетническо общество”, обясни отец Сава Янич, игумен на манастира Високи Дечани.

Манастирът Високи Дечани е едно от последните християнски убежища в Косово, издигащо се до границите с Албания и Черна гора.

По време на войната игуменът отец Сава Янич подслонява стотици сърби от близките села, но и 200 косовски албанци, бягащи от настъплението на югославската армия.

На фона на всички политически лозунги за успехите на младата държава и новото ѝ европейско бъдеще, манастирът все още е охраняван от КФОР по същия начин, по който е пазен и по време на войната преди 19 години.

Какво разказа Рамуш Харадинай, министър-председател на Република Косово, и пълния филм на bTV Репортерите – гледайте в btvnovinite.bg.

Още по темата

08/05/2018 История

Дългият път на Сърбия към Европа

06/05/2018 История

В името на Македония: забраненото общо минало

Следете новините ни в GoogleNews