Имат ли приложение замразените стволови клетки от пъпна връв

Продължава от стр. 1

От наши трансплантационни центрове имали ли сте запитване?

Имали сме няколко, но нямаше подходяща единица. При такава бройка проби не се очаква да има много подходящи единици, тъй като системата, по която се определя тъканната съвместимост, е изключително полиморфна, трябва да има пълна или частична съвместимост (при пъпната връв това е възможно).
Нашите центрове се въздържат да правят трансплантация на стволови клетки от пъпна връв, това е тяхно мнение и решение.

Има си предимства и недостатъци на критериите, които са необходими. Количеството на клетките е важно и то обикновено е достатъчно за деца, така че по-скоро тези клетки имат приложение в детските центрове, но и при възрастните хора вече се трансплантират и по две единици. През последните 5 години в света има над 40 000 трансплантации на стволови клетки от пъпна връв (алогенни), така че това е доста висок ръст на използване на тези клетки. Тук има и финансови параметри. По-евтино е да се вземе кръв от роднина, където центърът не заплаща, отколкото една единица от банка.

Ако даден трансплантационен център поиска от банката замразени стволови клетки, той трябва да плати, така ли?

Да, ако е извън България. Обикновено хематолозите и трансплантолозите са тези, които определят какъв да е източникът на стволови клетки за даден пациент. Има си строго разписани индикации каква кръв и откъде трябва да се вземе за трансплантация.

Има някакво противоречие. От една страна ние непрекъснато анонсираме кампании, в които деца се трансплантират в чужбина и то става дума за трансплантация на стволови клетки. Имаме десет частни банки и нито една освободена проба от тях. Вие казвате, че и към вас рядко се обръщат. Защо е така? Може ли да се каже, че няма приложение на замразените стволови клетки от пъпна връв?

Аз мога да кажа за нашата банка, тъй като нямам поглед за другите. При нас няма използвана единица, защото са много малко бройките- около 500 проби. Това е причината за нашата банка. Ако се търси между 800 000 проби, колкото са във всичките банки, тогава има много по-голям шанс. Освен това ние, в голяма част от случаите, слава Богу, успяваме да намерим донори, които са напълно съвместими – световният регистър е 30 млн. Нашият регистър е с около 3000 и вече имаме двама души, които са донори, въпреки че търсенията са много повече.

Има ли бъдеще това съхранение на стволови клетки от пъпна връв, след като повечето от центровете търсят донори?

В последните години центровете се прехвърлиха към използването на периферна кръв като източник на стволови клетки. Тоест 70% от трансплантациите се правят с такива клетки. Стволовите клетки от пъпна връв се включиха малко по-късно в тази система. Над 1 млн. са трансплантациите в световния регистър досега, около 40 000 са на стволови клетки от пъпна връв.

Биологичният материал в публичните банки, може да се използва и за научно-изследователски нужди, за изработването на т. нар. клетъчни терапии - едно съвременно направление, към което има много голям интерес.
Нужен е период от 10-15 години, за да може една терапия да бъде утвърдена. Науката се движи в тази посока, има определени успехи, които са доста обещаващи. Този материал се използва и за създаването на лекарства за редица заболявания, включително и онкологични. Това касае по-масовите терапии, които засягат голям набор от пациенти. Ползата от публичните банки е и в тази посока – те движат науката напред.
Много се дискутира за бъдещето на банките за стволови клетки, защото наистина в тях се инвестира доста, клетъчната терапия е скъпа. Смята се, че тяхното значение ще се развива и увеличава именно в посока на клетъчната терапия.

Разбрах, че в Испания донорството на стволови клетки от пъпна връв в обществената банка е държавна политика.

Испания е един от примерите за изключително добре развита публична банка, защото държавата стои зад гърба ѝ, има много силна информационна дейност и влияние върху общественото мнение. Няма нищо сложно. Наистина не би трябвало да се изхвърля с лека ръка този биологичен материал, защото е много ценен. Тук говорим не само за стволови клетки от пъпна връв, но и за клетки от амниотичната течност, от плацентата също могат да се изолират клетки, за които се смята, че имат имунорегулаторни свойства и могат да се използват при различни терапии.

Какво пречи да се развива донорството на стволови клетки от пъпна връв у нас?

Комплексни са причините. Информацията е недостатъчна. Трябва да има хора, които да се занимават само с това. Но е трудно, тъй като е свързано с човешки труд и финансови ангажименти. Това трябва да е ежедневно промотирана дейност.

Родителите са доста отворени за такова даряване – но се замислят дали да не съхранят за себе си, а не да дарят за публичната банка. Тук има едно раздвояване на желаещите. Всеки, който би искал да получи повече информация, може да се обади.

Как се прави в другите държави - финансира ли се тази дейност?

Тази дейност се финансира, както и всички дейности в областта на трансплантацията в нашата страна. Има регулация. Тук държавата е направила необходимото, но манталитетът на хората е по-различен, хората даряват с желание, но трябва може би да бъдат подсещани. Да имат по-добра информация за какво го правят. Трябва да се обединят медии, институции, да се говори повече по този въпрос.

Може ли да се гарантира виталността на замразените стволови клетки от пъпна връв след 10, 20 години?

Няма отговор на въпроса. Знаете ли защо? За да може да се провери виталността на клетките, те трябва да се размразят. А като се размразят, вече не стават за употреба. Т.е. няма как да се провери тази виталност. Ние имаме опит с други клетки, при които след 20 години виталността беше нула, съхранени по други методи за научноизследователски цели.

Проверката на виталността на пробите е включена като условие в договорите с клиентите на частните банки, ако не може да се гарантира годността им след 10 години, тогава?

Зависи как се съхраняват, в колко сакчета, какво е количеството на клетките, но обикновено практиката показва, че една единица, ако има достатъчно клетки за трансплантация, трябва да се съхранява в едно сакче. По стандарт към сакчето с кръвта винаги трябва да има съпътстващи сегментчета, които да се използват за верифициране на единицата – дали това е точно тя. Ако се използват, за да се провери виталността, след това не може съответно да се верифицира – поне така е в публичните банка, в другите не знам каква е процедурата.

Ние сме задължени да проверяваме качеството на стволовите клетки на 5 години. За целта използваме една от единиците с по-малък брой клетки, които не са подходящи за трансплантация. Проверяваме не само виталност, но и доколко тези клетки, поставени в условия за размножаване, могат да се размножат, дали ще са ефективни. Такъв вътрешен качествен контрол се прави в публичните банки на определен период от време. Въпросът е, че не са изнесени достатъчни данни за след 10 години. Не може да се даде гаранция.

Това е много важен момент...

Така е, но в медицината не всичко е ясно предварително, за съжаление.

Проф. дмн Елисавета Наумова е началник на Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки и ръководител на Експертен център по редки болести-първични имунни дефицити в УМБАЛ ”Александровска”; ръководител е и на Джефри Модел Център, София за диагностика и лечение на - първични имунни дефицити; национален консултант по клинична имунология; председател на Българската асоциация по клинична имунология; президент на Европейската федерация по имуногенетика /EFI/. Научните й интереси са основно в областта на клиничната имунология, имуногенетиката, трансплантацията и приложението на новостите на имунологията в клиничната практика.

Изследвания: 25-40% от пробите в публичните банки са годни за употреба, в частните - по-малко

Според научна публикация в сп. Nature в публичните банки на критериите за виталност отговарят между 25 и 40 на сто от взетите проби, докато в частните банки този процент е по-нисък. При тях е по-висок процентът на замърсените с бактерии проби – 7,6 на сто в сравнение с 0,5 на сто в публичните банки.

Ключов е и обемът на пробата. Количеството кръв, което може да се вземе от пъпна връв, не е голямо. Това може да бъде проблем, особено за по-големи деца или възрастни, които може да се нуждаят от трансплантация. Според оценката на експертите само 8 до 12 процента от пробите от пъпната връв имат достатъчно клетки за трансплантация на възрастен човек.

Публикация от 2015 г. в същото издание съобщава, че в света към онзи момент са извършени около 1000 трансплантации с проби от частни банки на фона на 35 000 от публични. Статията посочва, че към 1 декември 2014 г. в световен мащаб замразените стволови клетки в частни (семейни) банки са около 4,04 милиона, а в публични – 731 000. Проучване показва, че реалните случаи на използвани за лечение проби от частните банки към 2013 г. са 1015 – от тях 530 са за автоложни трансплантации (б.р. - при този вид трансплантация, пациентът получава собствени стволови клетки след като лекарите са излекували рака), а 485 са алогенни трансплантации (При този вид процедура, пациентът получава стволови клетки от донор или от друг човек).

Следете новините ни в GoogleNews